„Кадрите ще загробят ГЕРБ„, предрича „Сега“. Кадровата банка на ГЕРБ е същинска фабрика за недоразумения. Назначаването на случайни хора начело на държавата се превърна в трайна практика на това управление. Рядко България е била управлявана от толкова анонимни граждани със съмнителни биографии накуп.
Откъде ги намира премиерът Бойко Борисов, кой му ги препоръчва и по какви критерии ги назначава, е строго пазена тайна. По всеобщо мнение никога управленският капацитет не е бил толкова оскъден, колкото сега. Което, разбира се, не попречи на ГЕРБ да спечели последните избори.
Да го наречем „парадокса на посредствеността“- колкото по-ниско, толкова по-близко… до масите. Кой и защо реди тъкмо тези „експерти“ по върховете на държавата обикновено се разбира в края на мандата и след прецизен оглед на обществените поръчки и облагодетелстваните от решенията им кръгове. Но ако е вярно, че кадрите решават всичко, то вторият мандат на ГЕРБ съвсем не е предрешен.
„Сиви закони, продължаване на практиката на непрозрачните назначения и чести отклонения от демократичната парламентарна практика“. Така накратко описват от Института за модерна политика отминалата сесия на Народното събрание.
В статия „Труд“ определя като тревожен факта, че цели 19 проекта са в зоната на „сивото законодателство“, което урежда лобистки интереси. Десет от тях, внесени от управляващите, са приети.
Сред парламентарните отклонения продължава да се откроява злоупотребата с партийни субсидии, които се раздават на „депутатски калпак“, а не на партиите. Друг негативен факт е влошената прозрачност на законодателния процес.
„Защо речта на Плевнелиев окрили така Станишев“, е анализът в „24 часа“ на политолога Румяна Коларова. Росен Плевнелиев направи в четвъртък първи опит да произнесе програмна реч, и то пред най-високата политическа трибуна в България – Народното събрание.
Гласувалите срещу Плевнелиев разчетоха в неговите думи заявка за промени в управлението на ГЕРБ, доминирано през последните две години от персоната на Бойко Борисов. Обяснимо е всеки да има надежди. В петък в свои публични изяви Сергей Станишев еднозначно декларира, че това е и негово тълкуване на речта на Плевнелиев.
„Преди всичко редно е да коментираме елементарната логическа грешка, върху която Станишев гради своите надежди. Ако позициите на Плевнелиев се разминават с позициите на Борисов и правителството, това не означава, че те съвпадат с тези на опозицията и по-конкретно с позициите на БСП.
Политическата реалност в България е много по-сложна. И твърде вероятно е до следващите избори да стане още по-сложна“, прогнозира Коларова.
„Важно е да изберем нов модел на растеж, за да живеем по-добре“, съветва в интервю за „24 часа“ еврокомисарят Кристалина Георгиева. По думите й в много трудни международни условия България е в сравнително добра ситуация, защото запази макроикономическата си стабилност и перспектива за растеж през 2012 г. от над 2%.
Пазарната икономика ни осигури растеж преди кризата и място в ЕС, откъдето днес постъпва жизненоважно финансиране. Има още какво да постигаме – спазване на правилата на конкуренцията, енергийната ефективност, борбата със сивата икономика, прозрачност и добра работа на администрацията. За нас е важно да гледаме напред, да преосмислим модела си на растеж и да се обединим около нов, отговарящ на реалността след кризата,казва Георгиева.
Бензинът ударно поскъпва, съобщава „Сега“. Официалното решение на ЕС да наложи петролно ембарго над Иран разпали страховете за нов ценови шок при горивата. 27-те външни министри на Евросъюза вчера превърнаха във факт заканата да спрат доставките от Техеран заради ядрената му програма.
Новината дойде на фона на поредното увеличение на цените на горивата по бензиностанциите у нас. Литър бензин А95 вчера достигна 2.50 лв. на дребно – с 6 стотинки повече спрямо началото на януари, с което плътно се доближи до абсолютния рекорд от миналото лято, когато бе 2.53. С рекордна цена от 2.64 лв. на дизела обаче още вчера България изпревари 7 eвропейски държави. Бензинът у нас поскъпва за трета поредна седмица.
„Не остаряваме, а се топим“, алармира в интервю за „Труд“ социологът Михаил Мирчев. Според него, ако се запазят демографските тенденции и няма мощни миграционни процеси, към 2050-2060 г. населението на България ще стане 5 милиона. От тях половината ще са българи, българските турци ще са от порядъка 600 000 – 700 000 и останалите ще бъдат роми.
Демографският проблем може да бъде решаван с няколко прости за казване и много трудни за осъществяване неща. Първо, трябва да се спре емиграцията на цивилизовани българи, които бягат от България, защото сега тя им се струва нецивилизована държава.
Второ, да се спре с изкуственото надуване на ненормалната циганска раждаемост – прекомерно много деца са обречени на неграмотност и средновековна мизерия. В момента нашата държава и политиците в частност стимулират тази ненормална раждаемост, смята Мирчев.
Източник dnes.bg
Leave a Response »
