Липсата на реформи задуши пазара на труда през 2012 г.


равнище на безработицата

Изминаващата 2012 година не донесе нищо добро на пазара на труда, или поне това сочат статистическите данни за равнището на безработицата, за свободните работни места, за броя на наетите и освободените, за нивото на доходите в различни икономически сфери.

И през тази година най-големите страхове на българите бяха свързани с невъзможността да намерят работа и с опасността да бъдат освободени. Темата за ниските доходи, които се топят, заради нарастващите цени на стоки и услуги, също е на дневен ред.

Като цяло 2012-а година ще се запомни с тоталната безпомощност на държавата да проведе активни политики, които да въздействат положително на пазара на труда без традиционните обяснения за отражението на световната криза у нас. Нито европейските средства, които се харчеха за заетост, нито мерките на социалното министерство и субсидираната заетост, оказаха положителен ефект върху задушаващия се трудов пазар през годината.

Общата картина

Фактите са красноречиви – през настоящата 2012 година около 100 хиляди души са загубили работата си. За последните четири години над 400 хиляди работни места са закрити, а през 2013 година се очаква още около 200 хиляди души да изгубят работата си. Опасенията идват от това, че към момента все още работят предприятия, които агонизират и работещите в тях около 200 хиляди души, всеки момент могат да бъдат освободени.

Безработицата продължи да расте

През 2012 година броят на безработните продължи да се увеличава, като за първи път през тази година сезонната заетост не оказа положително влияние за стопяването на безработните. Въпреки мерките само за една година безработните са нараснали с повече от един процент. По данни на Агенция по заетостта през ноември тази година те са били 11,3%, а за същия период на миналата година – 10%.

Реалната безработица в страната (включват се нерегистрираните в бюрата по труда, бел. ред.) през годината вече е около 20%, докато през миналата беше 18%.

Изключително тежък проблем се оказва нарастващата младежка безработица. От Агенция по заетостта отчетоха бум на младежката безработица още в началото на годината. По данни на държавната агенция липсата на заетост сред младите е малко над 20%, докато според Евростат тя надминава 30 на сто. Половината от младите хора на възраст до 29 години нито учат, нито работят.

А повечето свободни работни места в страната са концентрирани в сектори, изискващи ниска квалификация и предлагащи ниско заплащане, което ги прави неатрактивни.

Към края на годината са вакантни около 16 хиляди работни места, към които липсва интерес. Според експерти и представители на бизнеса високата младежка безработица в България не се дължи само на кризата, а произтича от липсата на реформи на пазара на труда. Тежките регулации на трудовия пазар, липсата на проекти и инвестиции, които да поемат безработните като цяло, са в основата на безработицата.

Засилва се и негативната тенденция на увеличаващия се брой обезкуражени, които не търсят работа години наред, отчаяни от неуспешните опити за това, или от условията, които работодателите предлагат.

Битката за работните места се изостри

През изтичащата година заетостта в България продължи да намалява драматично и то не само в частния сектор, но и стотици хора от държавни предприятия загубиха работата сизаради липса на поръчки и фалити на предприятия.

През последните месеци от годината сериозно социално напрежение имаше в няколко големи предприятия, свързани със съкращения и неизплащане на възнаграждения. След ОЦК-Кърджали подобни проблеми възникнаха във ВМЗ-Сопот и завод Арсенал.

България е държавата от ЕС с най-силен спад на заетостта, показаха данните на европейската статистика, която ни постави на първо място в Европейския съюз по спад на заетостта през второто тримесечие.

Доходите – изядени от инфлацията

Дебатът за доходите беше изместен от темата за липсващите работни места, въпреки че ръстът на инфлацията „изяде“ замръзналите възнаграждения. Бизнесът обаче мълчи, защото е добре известно е, че при икономическа криза заплатите на тези, които остават на работа, обикновено се запазват непроменени дълъг период от време, или се понижават.

А иначе доходите, които държавата регулира, като минималната работна заплата, пенсиите и социалните плащания, донесоха ново разочарование. За първи пътпрез тази година обезщетението за майчинството остава под прага на бедност у нас.

Пенсиите бяха символично увеличени, а споровете за повишаването на минималното възнаграждение на 310 лева отново предизвикаха разнопосочни коментари. В крайна сметка и по този показател България остана на опашката в Европейския съюз, ни показа Евростат.

Евросредствата – неуспешен опит за раздвижване на трудовия пазар

През годината бяха разкрити нови схеми по програмата за човешките ресурси, беше засилена рекламната кампания на програмата и сред работодатели, и сред кандидати, но ефектът остана почти незабележим.

Трябват ни постоянни работни места, алармираха работодатели и изразиха опасение, че държавата набляга на европейските програми за заетост и разчита на еврофондовете за разкриването на работни места. А създаването им не се постига само с парите от фондовете. Истината е, че оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и проектите на социалното министерство осигуряват временни работни места, при това за нискоквалифициран труд. А тези проекти по никакъв начин няма да укрепят пазара на труда.

По европроекти се финансират предимно обучения за шофьори, административен персонал или за придобиване на персонални езикови умения, които няма как да осигурят устойчивото и конкурентоспособно развитие на икономиката. Би следвало да се гледа на евросредствата като на надграждане на това, което държавата прави за развитието на пазара на труда, а не да бъдат основен източник, който да регулира пазара.

Необходима е спешна държавна намеса на пазара на труда и прилагане на активни политики, които да дават реални резултати, а не да се разчита единствено на еврофинансирането, което очевидно и догодина няма да се случи, тъй като заложените средства по националния план за заетостта са точно колкото и през миналата година, а обхванатите от него лица – по-малко.

Заради неефективното трудово законодателство продължават и проблемите при наемането на хора на срочни договори и договори на непълен работен ден, както и ангажирането на хора в специфични ниши на пазара на труда.

И в контекста на трудовите ругулации и опитите за раздвижване чрез европрограмите се откроиха и първите феномени на пазара на труда у нас.

Феномените на пазара на труда

Експертите са категорични, че трябва да се гледа отвъд кризата, когато структурата на трудовия пазар вече ще е съвсем различна заради появата на няколко феномена, които се открояват още отсега. А именно – увеличаването на така наречените „работещи бедни“ и на хората, които не желаят да се трудят за ниски доходи.

Беше регистрирано и увеличение на неактивните лица на трудовия пазар – тези, които не търсят работа и не се регистрират в бюрата по труда.

Беше отчетено и нарастването на огромната пропаст между реалната нужда на бизнеса от работна ръка и кандидатите за работа. Често разминаването идва от несъответствието между търсените критерии и квалификацията на свободната работна ръка.

Тенденцията ще остави цели отрасли без подготвени кадри до няколко години. Повечето от квалификацираните специалисти, които в момента заемат ключови длъжности, са в предпенсионна възраст, а се усеща липсата от качествени кадри, които да ги заменят, показа пъзарът.

Успоредно с това се наблюдава увеличение на неграмотността на младите хора. А ниското образование предполага и липсата на мотивация за висока квалификация и трудова реализация. Очертава се сериозен “глад” за квалифицирани кадри до няколко години, което ще бъде една от най-отчетливите тенденции на пазара на труда през следващото десетилетие.

Без ентусиазъм за 2013 година

Картината на пазара на труда за следващата година не е оптимистична, а и не очертава кардинални промени. Тревожно е, че не само бизнесът, но и управляващите съобщават за възможността още хора да изгубят работните си места. Безработните ще се увеличават, включително и при младежите.

Очаква се и нарастване на обезкуражените, които са продължително безработни и отчаяни да търсят работа. Пазарът на труда у нас ще затъва и заради очакването към безработните да се влеят и много съкратени през 2011 и 2012 година, тези чиито периоди на получаване на обезщетения за безработица изтичат.

И бизнесът, и управляващите са наясно, че страхът от безработицата, който беляза миналата година, се засили през настоящата, а за следващата 2013 година се очертава нова негативна тенденция – почти нулевите очаквания за разкриване на нови работни места, които да компенсират растящия брой на закриваните.

Източник investor.bg

Пирова ли е победата, господин главен прокурор?


След избора на Сотир Цацаров за главен прокурор обаче не чухме поздравления.

След избори винаги има поздравления – лицемерни, с половин уста, рядко искрени, но винаги ги има – просто бон тон. След избора на Сотир Цацаров за главен прокурор обаче не чухме поздравления.

Те бяха изместени от смут, неразбиране, възклицанията на журналистите и въпросите без отговори. Висшият съдебен съвет излъчи своя избор за обвинител номер едно при спорна процедура, която несъмнено хвърли тъмна сянка върху личността на Цацаров. Не че около нея вече нямаше твърде много сенки.

Изслушването на тримата кандидати за главен прокурор – Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов продължи почти 11 часа. Безспорен рекордьор беше Галина Тонева – тя представя концепцията си и отговаря на въпроси почти три часа и половина. Странно стечение на обстоятелствата – за Тонева имаше най-малко постъпили въпроси, срещу нея нямаше сигнали. Всички очаквания бяха, че нейното изслушване ще продължи най-кратко.

Второ странно стечение на обстоятелствата – изслушването на Сотир Цацаров продължи най-кратко, а за него имаше най-много постъпили въпроси, имаше и сигнали. Краткото изслушване на Цацаров обаче беше компенсирано времево от дългите ласкави изказвания на Ясен Тодоров от етичната комисия към ВСС.

Още преди изслушването да започне по същество, Тодоров представи становищата на етичната комисия за тримата кандидати. Силно впечатление направи, че той отдели много повече време на “моралните и етични“ качества на Цацаров, а по адрес на Тонева и Сарафов беше доста по-лаконичен.

Интересно беше и поведението на членовете на ВСС при изслушването на новия обвинител номер едно. Те приемаха крайно уклончивите му отговори, които де факто не даваха обяснение на нито един въпрос по същество.

Сотир Цацаров често започваше изреченията с уточнения, че сега не може да вземе отношение по въпроса, посъветва ни да научим за масонството от книгите и сравни масонските ложи с ловни дружинки.

Най-странно е, че само Калин Калпакчиев не прие това поведение, само той измъкна отговор по същество, и то на доста щекотлив въпрос. Защото Сотир Цацаров призна, че е чел делото на бившата съдийка от Софийски градски съд Мирослава Тодорова, което тя заведе срещу вътрешния министър Цветан Цветанов, въпреки че не е било разпределено в неговия съд. Случаят се гледаше в Районния съд в Пловдив, а Цацаров е шеф на Окръжния.

Той не даде смислено обяснение защо го е направил, само смотолеви, че нямало законово основание да не го прави и допълни, че и друг път бил чел дела, които не са разпредени в неговия съд. Ха, то не било единичен случай, било му практика.

Горчивият вкус, който остави изслушването на кандидатите, беше затвърден по време на “дискусията“ на членовете на ВСС. Тя обаче заприлича по-скоро на съдебно дело от типа “Всички срещу Калин Калпакчиев“, прекъсвано от време на време от речи на тема “всички кандидати са прекрасни“ и странни лирични отклонения за ангелите и учителя Дънов. Безсмислеността на въпросната “дискусия“ беше най-добре прозряна от председателя на ВКС Лазар Груев, който призова ВСС да избере нов главен прокурор преди настъпването на новия ден.

Самият вот обаче оправда най-лошите очаквания. На гласуване беше подложен само Сотир Цацаров, останалите двама кандидати не разбраха колко подкрепа имат. Сотир Цацаров беше избран с 18 гласа “за“, 3 “въздържал се“ и 3 “против“.

Възниква обаче следният въпрос – как правосъдният министър Диана Ковачева реши да прекрати избора, след като Цацаров събра мнозинство. Как тя можеше да знае дали Тонева или Сарафов нямаше да съберат по 21 гласа “за“ например?

В това се състоеше цялото безумие на електронното гласуване – кандидатите се гласуваха един по един и реално членовете на ВСС можеха да гласуват “за“ абсолютно всеки от тях. Все едно на парламентарни избори единият ден да се гласува за една партия, резултатите да се обявяват, на другия ден за друга, а вие да можете да пускате бюлетина за всяка една.

Лазар Груев на няколко пъти предупреждаваше, че това на практика не е вот.

След като ВСС избра Цацаров дойде ред на пресконференцията. Традиционно след вот журналистите започват въпросите си към победителите с “Честито“ – бонтон. Този път никой не го направи. Другите двама кандидатите за поста – Сарафов и Тонева, също пропуснаха да честитят, поне публично, новия пост на Цацаров. Пловдивският съдия също не изглеждаше да се чувства победител.

Победа може да има, когато има състезание, не странна процедура, хвърляща сенки и даваща два пъти повече въпроси, отколкото отговори. Победа има, когато победителят не е ясен месеци по-рано. Всичко друго е пирова победа, която не заслужава аплодисменти, не заслужава дори едно “честито“.

Президентът Росен Плевнелиев пък подписа указа за назначаването му на 21 декември около 18 часа. Победителите не ги назначават след работно време в последния работен ден преди Коледа.

Сотир Цацаров си тръгна с горчив вкус от полето на пировата си победа. А всички, които следяхме избора, си тръгнахме със застинали усмивки от черните шегички, които си разменяхме цял ден. Защото след 11 часа гледане на едно нагласено състезание репликата “Колко още ще чакаме Цацаров да стане главен прокурор?“ вече не е смешна.

Източник dnes.bg

Путин подписа закона "Анти-Магнитски"


Руският президент Владимир Путин

Руският президент Владимир Путин подписа федералния закон „За мерките за въздействие върху лица, замесени в нарушения на основните човешки права и свободи и на правата и свободите на гражданите на Руската федерация“, съобщи ИТАР-ТАСС, като се позова на пресслужбата на Кремъл. Законът е известен още като „Закон „Дима Яковлев“ или „Закон „Анти-Магнитски“. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г.

Путин подписа и указ „За някои мерки по изпълнение на държавната политика в сферата на защитата на децата сираци и на децата, останали без родителско попечителство“. Дима Яковлев е момченце на година и половина, осиновено от американско семейство и загинало заради безотговорното поведение на приемния му баща.

Новият закон бе приет като реакция на приетия в САЩ „Закон Магнитски“, с който се въвеждат визови и финансови ограничения за лицата, взели решение да забранят излизането от страната и замразяването на активи на граждани на Русия с аргумента, че са замесени в нарушения на човешки права.

Като допълнителни мерки от руска страна вече бе въведена временна забрана за дейността на неправителствени организации, занимаващи се с политическа дейност със средства, отпуснати от САЩ. Освен това се забранява на граждани на САЩ, извършили престъпления срещу руски граждани или произнесли необосновани и несправедливи присъди спрямо руски граждани, или занимавали се с необосновани юридически действия срещу руски граждани, да влизат на територията на Русия.

От текста на подписания от президента Путин закон се подразбира, че на хората, обявени за „персона нон грата“ ще бъдат блокирани средства и активи в Русия и се прекратява дейността на техни юридически лица и представители в управителни съвети на компании.

Списъкът на гражданите на САЩ, на които е забранен достъп до руска територия, ще се поддържа от руското външно министерство.

В допълнение към закона „Дима Яковлев“ Съветът на федерацията прие и постановление „За мерките за усъвършенстване на механизма за осиновяване на деца, граждани на Руската федерация“, посочва ИТАР-ТАСС.

Постановлението на практика забранява на граждани на САЩ да осиновяват русначета.

Междувременно съдът в московския район Тверской оправда бившия заместник-директор на следствения изолатор „Бутирка“ Дмитрий Кратов. Той бе обвинен в престъпна небрежност, довела до смъртта на адвоката Сергей Магнитски, консултант на инвестиционния фонд „Хермитидж кепитъл“, предаде ИТАР-ТАСС.

Адвокатът почина през ноември 2009 г., след като лежа месеци зад решетките. Според негови колеги смъртта му е настъпила при полицейски тормоз от хора, които той е обвинил във финансови измами и злоупотреба с 230 милиона долара държавни средства. Руски медии писаха, че Магнитски не е получил адекватно лечение в изолатора на следствието.

Съдът взе решението с оглед позицията на прокуратурата, настоявала по време на процеса Кратов да бъде оправдан, тъй като в деянията му няма състав на престъпление. Представители на роднините на Магнитски пък отправиха молба делото да бъде върнато за доразследване.

Източник dnes.bg

Киро Киров: След отвличането вечно внимавам къде ходя, какво правя


Всички отвлечени са загубили много, заяви бизнесменът Киро Киров, който стана една от жертвите на „Наглите” и впоследствие беше освободен срещу откуп.

Днес е поклонението пред паметта на друга от жертвите на групата Камелия Бончева. Съпругата на бившия президент на „Литекс“ Ангел Бончев, който също бе отвлечено от „Наглите“, почина в сряда след тежка борба с рака.

„Ето сега жертва е Камелия, която според мен отключи болестта си от стреса, който преживя. 52 дни докато Ангел Бончев беше държан в плен, след това тя е била 21 дни задържана и това вероятно е отключило тази болест, която не можа да бъде излекувана”, каза Киров пред TV7.

По думите му с течение на времето стресът от преживяното намалява, но никога не може да бъде забравен. Успокоение не е настъпило. Аз вечно внимавам къде ходя, какво правя, с кого се срещам, какво говоря, сподели той.

Камелия Бончева беше отвлечена на 9 юли 2008 г. минути след като предаде откупа за съпруга си от 395 200 евро. За да бъде освободена, Ангел Бончев дари близо 160 000 евро на фондация за борба с рака. Впоследствие семейството заведе гражданско дело за възстановяване на парите, дарени на „Утре за всеки“.

В средата на април Софийският градски съд реши, че фондацията трябва да им върне парите, тъй като лечението на Камелия Бончева в чужбина е глътнало последните им спестявания.

Макар по документи неправителствената организация да подпомага жените с коварното заболяване, вместо за рехабилитационен център дарението на семейство Бончеви е послужило за изграждане на луксозен СПА комплекс.
Киров заяви, че случилото се с Камелия Бончева е невероятен прецедент.

„Някой, който носи откупа, за да го предаде, да бъде самият той отвлечен, освободеният да трябва да събира пари за новоотвлечения. И как е възможно, след като всичкото това се прави уж пред погледа на полицията по онова време, как е действала тази полиция, как е изпуснала, как не е могла да проследи къде карат новоотвлечения”, попита бизнесменът.

Той посочи, че не намира отговор как това е било възможно. „Но ние, като общество, много често протестираме за това, че полицията неадекватно реагира, не намира похитители, грабители, крадци, убийци и т.н. След това, когато полицията хване някого, реакцията на обществото е: Да, ама той беше хванат грубо, къде са правата на човека? Това са неща несъвместими. В края на краищата, тези, които извършват арестите, те са обучени за силово арестуване. Естествено, грубости не трябва да има, но как може без сила да бъде задържан някой“, коментира Киро Киров.

По думите му шокиращо е, че малко хора от бандата са получили ефективни присъди предвид мащаба на извършените действия.

През април тази година „Наглите” бяха осъдени на общо 444 години затвор за 12 доказани отвличания, сред които и това на семейство Бончеви. Софийският градски съд призна за виновни Ивайло Евтимов – Йожи, Прокопи Прокопиев – Културиста, Даниел Димитров – Релето и Любомир Димитров – Гребеца. Павел Петков – Прасето, Цветозар Славчев – Църо и братята Радослав и Митко Лебешковски се оказаха невинни по обвиненията.

“Моето вътрешно усещане и мнение е, че това е била една организирана група, която е от повече хора, която действа добре и е много добре обучена. По начина, по който тя отвлича хората, по начина, по който действа – съвсем без да се притеснява от външните фактори, по начина, по който говорят, докато си затворен там, в едно помещение… Внимавай какво ще се случи, като излезеш, тъй като ние имаме връзки навсякъде и ние знаем абсолютно всичко какво се случва и как се случва след това”, разказа той.

Киров уточни, че не се е опитвал да си върне парите, платени за неговия откуп, защото не мисли, че това е възможно.

Източник dnes.bg