Виталий Кличко: Кубрат Пулев няма шанс срещу брат ми


Украинецът Виталий Кличко

Украинецът Виталий Кличко, който е носител на титлата в свръхтежка категория във версия WBC даде кратко интервю за предаването „Факторът Кошлуков“ по TV7.

Както е известно, в момента световният шампион по бокс се е отдал на политиката и разкри какъв е животът му встрани от ринга и какво му коства борбата за нова и демократична Украйна.

„За хората може би изглеждам добре и сега, но не забравяйте, че вече съм на 41 години и това няма как да не ми се отразява. Все пак трябва да подчертая, че официално не съм обявил край на кариерата си“.

„Сега за мен има много по-важен бой от този на ринга – бой за нова, демократична и силна икономически Украйна. Това е много по-важно и сложно“, започна Кличко.

Виталий призна, че следи кариерата на Кубрат Пулев и му пожела бъдещи успехи. „Той е добър и перспективен боксьор. Желая му всичко най-хубаво и победи“, добави украинецът.

Шампионът обаче каза, че не дава никакви шансове на Пулев при среща с брат му – Владимир Кличко. „При цялото ми добро отношение към Пулев, не му завиждам!“

Източник gol.bg

Перфектната война


Сблъсъкът между bTV и "Булсатком" съчета три големи битки на телевизионния пазар
Сблъсъкът между bTV и „Булсатком“ съчета три големи битки на телевизионния пазар


Големи, зрелищни, шумни, сочни и много опасни. Такива са медийните конфликти: за тях разбират всички, ударите са публични, понякога се стига до стрелба с кал, а теренът става толкова хлъзгав, че техническият победител може да се окаже с краката нагоре, преди да се е усетил. Такава е и битката, която избухна в последните седмици между най-голямата телевизия на българския пазар bTV и най-крупния доставчик на тв сигнал до потребителите, „Булсатком“. Конфликтът всъщност е нещо много по-голямо от обикновен търговски спор. Не само защото всяка от страните е мастодонт на собствения си терен. Той се превърна в перфектната буря, защото в една точка събира три различни фронта, които се водят по отделни линии на телевизионния пазар: колко да са парите, какъв да е новият модел на тв пазара след предстоящата цифровизация на ефира и кои да са най-големите доставчици до крайния клиент. Затова и изходът от нея е особено важен: от него до голяма степен ще зависи резултатът при всяка от трите различни битки.

Голямата вълна на така очерталата се перфектна буря се надигна по празниците: точно преди Коледа  bTV спря подаването на сигнал към „Булсатком“. На мястото на всеки от шестте канала на телевизията „Булсатком“ помести съобщение към абонатите си, в което обясни, че bTV е поискала тройно увеличение на таксите за доставката им, което е неприемливо и необосновано условие и би довело до поскъпване на цялостния тв пакет. И допълни, че не е отрязал излъчването на сигнала, а той е бил едностранно спрян от самата телевизия още преди договорът с нея по старите цени да е изтекъл на 1 януари 2013 г. От своя страна bTV отговори с призив към зрителите да потърсят програмите й при някой друг от операторите, споменавайки БТК, „Близу“, „Мобилтел“, Net 1 и „много други“. И обясни, че „Булсатком“ прилага „ценова дискриминация“ към каналите й, бави стари плащания и укрива реалния брой на абонатите си, за да намали дължимите към нея такси. Оттам нататък кой знае какво придвижване няма. „Булсатком“ не излъчва нито един от каналите на bTV и до редакционното приключване на броя промяна нямаше, като и двете страни продължаваха да твърдят, че чакат другата да започне преговори за „разумни“ и „справедливи“ условия.
Зад публичните обяснения в омраза, на които всички сме свидетели повече от седмица, стоят поне три на брой доста по-големи залога, които насложени един върху друг в конкретния момент, се материализират във война.

Първи залог: финансовият

Най-очевидната причина за резкия ход на bTV да поиска толкова драстично увеличение на таксите, които плащат кабелните и сателитните оператори, е финансовото състояние на компанията, която я притежава – американската Central European Media Enterprises (CME). Тя изпитва спад на приходите и печалбата поради свиващия се рекламен пазар в региона. Високата задлъжнялост и липсата на ликвидност дори заплашват собствеността на компанията да премине към американския медиен гигант Time Warner, който в момента притежава след неизплатени заеми 49.9% от акциите. Поради липсата на свеж капитал CME обяви в края на изминалата година, че ще се опита да засили постъпленията чрез редица мерки. Сред тях е и предоговаряне на правата за излъчване с доставчиците, което обяснява наличието на абсолютно идентична ситуация на тази на bTV с „Булсатком“ в съседна Румъния. Там телевизиите под шапката на CME – Pro TV спорят с местния оператор Dolce TV за цените за излъчване и в момента каналите не се разпространяват от кабелния оператор.
 
Собственикът на bTV, CME, както и останалите медии, страда от намаляващи финансови резултати заради спада в рекламните си приходи като цяло. Което го кара да предприеме стъпки към осребряване на позициите си на лидер по гледаемост. Те са в няколко посоки. Едната е намаляване на разходите. През 2012 г. инвестициите в съдържание в телевизиите, притежавани от CME, са по-малки в сравнение с предишни години. Това се отразява, макар и слабо, на гледаемостта на bTV. По данни на самата компания през второто тримесечие на 2012 тя има с три процента по-малък дял от аудиторията, сравнен със същия период на 2011. През миналата година телевизионната компания предприема и други мерки за намаляване на разходите като оптимизиране на плащанията за персонал. Едновременно с това се опитват и всякакви варианти за увеличаване на приходите, един от които вероятно е и опитът да се увеличат таксите, събирани от кабелните и сателитните оператори. Договорите на bTV с повечето разпространители на тв сигнал изтичат на 1 януари 2013 г. и телевизията отказва автоматично да ги поднови, настоявайки за почти тройно увеличение на плащанията от тях. Очевидното в случая е, че медията разчита на голямата си гледаемост и на очакването, че никой оператор не би си позволил да рискува, работейки без нейните канали. Почти всички по-големи доставчици вече приеха условията на телевизията. Ако и „Булсатком“ го направи, това би гарантирало директен ръст на печалбата й.
 

Рискът от обратното не е малък: ако сателитният оператор продължи с „опълчението“ си и не изгуби много абонати, неизбежно ще пострадат и позициите на bTV на рекламния пазар. Изходът от тази игра обаче не е предизвестен. „Булсатком“ е един от най-големите играчи на този пазар – според договора на оператора с bTV абонатите му са 866 хиляди домакинства, а реално вероятно са повече. След като сигналът на bTV спря да се разпространява от сателитния оператор, рейтингът на канала, по данни на пийпълметричния панел на GARB, спадна с около 20%. Това има съвсем конкретни финансови измерения. Телевизиите в България не продават рекламното си време на твърди цени. Те взимат пари от рекламодателите за така наречените рейтинг точки, или грубо казано продават брой очи, които са видели съответния клип. Договорите се подписват при гарантиран рейтинг и ако той, както сега, е по-нисък, телевизията излъчва клипа толкова пъти, колкото е нужно, за да се достигне уговорената гледаемост. Проблемът за bTV сега не е особено голям, въпреки сериозния спад в гледаемостта, защото началото на годината е слаб период и рекламните й блокове не са запълнени. По принцип телевизиите не могат да излъчват повече от 12 минути реклама на час. Сега, когато активността е малка, тази квота не е запълнена и дава пространство за допълнителни излъчвания, тоест bTV едва ли загуби пари. Ако обаче конфликтът продължи дълго, от ситуацията вероятно ще се възползва основният конкурент на bTV – Nova, и ситуацията няма да изглежда толкова безболезнена. 

Втори залог: бизнес моделът на целия пазар

В България предстои цифровизация на тв ефира, която не напълно, но все пак ще размести досегашната схема на телевизионната доставка. Затова най-големите играчи по веригата отсега искат да заемат изгоднипозиции. Едните – за да спечелят максимално от процеса, другите – за да изгубят минимално от него. Към момента телевизиите разчитат основно на „дистрибутори“ на съдържанието им, които плащат за програмите и ги доставят до крайния клиент по различни технологии чрез кабел или сателит. От 1 септември обаче по ангажимент на България към ЕС ефирното разпръскване на тв сигнала трябва да е цифровизирано, а от 1 март до 1 септември в ефира ще има едновременно аналогово и цифрово тв разпространение. Това означава, че ще се увеличи броят на телевизиите, които ще бъдат достъпни за крайния потребител само с антена, без той да плаща на кабелен или сателитен доставчик. Самите телевизии пък ще плащат на доставчиците през цифров ефир (т.нар. мултиплекс оператори). Затова логично в момента те се опитват да си осигурят твърд, сигурен за максимално дълго време, и възможно най-голям приход от традиционните „дистрибутори“. Самите кабелни и сателитни оператори пък неизбежно ще изгубят някаква част от абонатите си, макар и по прогнози от пазара те вероятно ще са доста малко. Затова и желанието им да се обвързват с дългосрочни договори на по-висока цена граничи с нулата. 

Трети залог: кои ще са основните играчи на пазара на тв доставка

Тук интригата е чисто корпоративна. За момента в позицията на лидер е „Булсатком“, по последни проучвания с около 35% дял като брой абонати. Секторът с доставката на телевизия в страната обаче от известно време кипи в друг сюжет. Ожесточената конкуренция и спадащите приходи в телекомуникациите принудиха най-големите там – БТК и „Мобилтел“, агресивно да навлязат на него – най-малкото за да предложат на клиентите си пакети от мобилна, фиксирана телефония, интернет и телевизия. И ако дяловете им в момента са малки в последния сегмент, амбициите и възможностите им не са. С една дума, не от вчера различни източници от телеком сектора сочат „Булсатком“ като обект на интерес на новия съсобственик на БТК – банкерът Цветан Василев. Никой от тези източници за момента не застава с името си зад твърдение, че се готви оферта за покупка на сателитния оператор от групата на Василев. Никой не потвърждава и че тази група има връзка с текущия скандал. И от сателит обаче се вижда, че притискането на „Булсатком“, още повече в момент, когато операторът се опитва да стартира и телеком услуга, върши прекрасна услуга едновременно на негов евентуален кандидат-купувач и на догонващия GSM оператор БТК.

Прогноза за войната


Кой ще е победител от битката ще стане ясно поне след месеци. И да готвят следващи ходове, телевизията и доставчикът й логично не биха ги споделили с публиката. В момента те наблягат на взаимните обвинения. Едва ли е ясно колко от абонатите на „Булсатком“ са гневни на оператора си и колко – на bTV. Със сигурност обаче за момента губят и двете страни. „Булсатком“ едва ли ще задържи всичките си клиенти, ако спре дългосрочно да излъчва най-гледаната телевизия. Тя самата пък ще отчете спад в аудиторията си, което неизбежно води и до по-лоши позиции при договарянето с рекламодателите.

Има и нещо друго, много централно. Големите залози в случая са важни за целия пазар, защото при някои от сценариите след края на войната той може да изглежда много различно от сега. 

Източник capital.bg

Работим за хазната до 1 май


През 2013 година денят, в който работещите у нас започват да работят за себе си, е 1 май

През 2013 година денят, в който работещите у нас започват да работят за себе си, е 1 май, изчислиха от Института за пазарна икономика (ИПИ). Така нареченият Tax Freedom Day се пада именно на неработния 1 май, отбелязват експертите.

От 1-ви до 5-ти май пък са дните, през които държавата ще финансира дейността си с кредити или с други думи това е предварително предвидения в Бюджет 2013 дефицит. За данъкоплатците това ще се окажат дни за „отработване“ в полза на държавата.

Методологията как да бъде изчислен денят, в който нацията изпълнява своите задължения към хазната, е проста – сравняват се консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Използват се само официалните данни на правителството. Помощите не се включват, тъй като те са основно европейски средства, а не идват от джобовете на българските данъкоплатци.

Според изчисленията на ИПИ през 2013 година българите ще изработят средно по 233 млн. лева за един календарен ден. Или поне така е заложено в Бюджет 2013. Следователно необходими са 120 дни, за да бъдат изработени предвидените близо 27 млрд. лева приходи в бюджета. Петте дни за отработване трябва да донесат още 1,1 млрд. лева, колкото е заложеният бюджетен дефицит.

Разбира се тези сметки са доста условни – през 2010 година например бюджетен дефицит се появи много по-рано от предвиденото и всички предварителни изчисления, дори и базирани на официални данни, бяха погрешни.
Денят на свободата от правителството настъпва различно за различните хора – за представителите на средната класа, вероятно датата ще се падне през летните месеци. Те ще понесат и основната тежест на данъка върху доходите от лихви по банковите депозитите. За неработещите или фирмите в „сивия сектор“ Tax Freedom Day ще настъпи много по-рано.

В България денят на свобода от правителството настъпва по традиция през месец май. През последните години той настъпва по-рано заради кризата – приходите са по-ниски, а в бюджета се залага дефицит. През миналата година Tax Freedom Day настъпи на 20 април, но пък през 2011 година дата се падна на 4 май.

Източник dnes.bg

bTV срещу "Булсатком" – рунд пореден


Според "Булсатком" в кризата bTV налага "безпрецедентна ценова преса"

Няма изгледи за разрешаване на финансовия спор между bTV и „Булсатком“. Двете страни в конфликта отново си размениха обвинения, след като не успяха да сключат договор за 2013 г. заради спор за цената на програмите.

Исканите нови цени от bTV медия груп представляват близо 50 на сто от сумата за правата на всички програми на Булсатком, съобщиха от оператора на сателитен сигнал. Според „Булсатком“ в кризата bTV налага „безпрецедентна ценова преса“. Близо 35 на сто от месечните сметки на абонатите отиват за правата за излъчване на програми, значителна част от които bTV иска само за своите канали, допълват от оператора.

До настоящия момент броят на абонатите не е бил критерий за определяне размера на таксите за излъчване на програмите на bTV, поради което от Булсатком заявяват, че е клевета твърдението, че крият абонати. Всяка година операторът попълва и изпраща данни за развитието на мрежата си и броя на абонатите си към националния телекомуникационен регулатор КРС, от годишните доклади на който е видно, че компанията не разполага с „господстващо пазарно положение“, твърдят от „Булсатком“.

Оттам заявяват, че отбивка от цената за абонатите им ще има чрез приспадане от сумите за следващия месец, като стойността й ще зависи от броя на дните, в които не са излъчвани програмите на bTV медия груп.

Междувременно операторът е пуснал няколко нови програми и води преговори за добавяне на други. От дружеството вече оказват техническа помощ на свои абонати, които желаят да гледат безплатната ефирна bTV за настройване на стайни и външни антени. От вчера се извършват настройки на телевизионни приемници, които позволяват да бъде приеман цифров телевизионен наземен сигнал с ефирната програма на bTV.

Абонатите на „Булсатком“ отново са без каналите на bTV
2 яну 2013 16:45390От телевизията обаче са категорични, че „Булсатком“ подменя фактите.

„bTV стои твърдо зад позицията си, че Булсатком налага безпрецедентна ценова дискриминация върху медията, която се проявява във всички предложения на оператора. В условия на финансова и икономическа криза и възползвайки се от пазарната си мощ с над 35% пазарен дял, Булсатком изнудва медията, на гърба на зрителите с непазарни цени“, се казва в съобщение на телевизията.

„Вероятно операторът прави опит да заблуди зрителите с цел да увеличи месечните такси към тях в интерес единствено на собствената си печалба, като се опита да прехвърли върху bTV отговорността за това решение. bTV изразява категорично несъгласие с намеренията на Булсатком да прехвърли върху абонатите си ангажимента за инвестиция в съдържанието, от което операторът печели, без да допринася по никакъв начин за създаването му“, пишат от телевизията.

Според тях практиката на „Булсатком“ да задържа над 80% от приходите на клиентите си за себе си за пагубно за развитието на целия телевизионен пазар в България и в краткосрочен, и в дългосрочен план. Цитираните от оператора проценти за закупуване на права са крайно съмнителни и неясни, твърдят от медията.

„Проблемът се задълбочава допълнително от факта, че според официално проучване на АБРО Булсатком декларира по-малък от реалния си брой абонати (критерий, който винаги е бил свързан с ценообразуването на каналите на bTV) и така допълнително увеличава печалбата си на гърба на клиентите си и на съдържанието, което разпространява. Само за последната година операторът е задържал за себе си от каналите на bTV Media Group милиони, без да насочи събраните от зрителите средства към създаването на оригинално ново българско съдържание“, се посочва още в съобщението.
bTV никога не е призовавала зрителите да сменят доставчика си. bTV спазва своя ангажимент да информира засегнатите от Булсатком абонати за други възможности на зрителите за достъп до каналите на bTV Media Group, се казва още в съобщението.

До телевизията са достигнали стотици оплаквания и коментари от зрители, които в момента не получават адекватна компенсация за отсъствието на каналите на bTV от мрежата на доставчика, нито уверения, че това ще се случи, въпреки че доставчикът е събрал парите на абонатите си именно за гледане на каналите bTV.

Източник dnes.bg

Каква всъщност беше целта на Арабската пролет?


Арабската пролет

Двете години от живота на Арабското пробуждане вече се усещат като цял уморен век, като настроенията се люшкат от повишен оптимизъм до извънмерен страх. Сметките с тиранията бяха разчистени в цяла Северна Африка – нещо, смятано за немислимо едва преди пет години – Сирия потъна в жестока гражданска война, Йемен – в хаос, Ливан – в насилие, и трусовете се усещат на практика във всяко кътче от региона, пише Надер Мусавизаде в „Ню Йорк таймс“.

Всичко се промени, когато става въпрос за упражняването на властта в Близкия изток. При все това обаче в прекалено много столици, където свикват с новите условия, нищо не се е променило.

Предвид факта, че сега е модерно започналата преди две години Арабска пролет да се преименува на Арабска есен или дори, от по-късопаметните – на Арабска зима, си струва да си припомним каква бе действителната цел на това революционно движение.

Да оставим настрана опростенческите истории на западняците, че арабските въстания са заключителният етап на един всеобщ устрем към „демокрация“. Много по-заплашителен за наследството на Арабската пролет е начинът, по който лидерите в целия регион се опитват да пренасочат гнева на едно граждански активно общество към лъжливи цели и илюзии, стари и нови.

Причините за Арабската пролет са също толкова взривоопасни, колкото и ясни: искане за легитимна от гледна точка на управляваните и отговорна за своите действия власт. Дали моето правителство си спечели правото да управлява и мога ли аз да го отстраня, ако преценя, че то не е успяло да изпълни своите обещания за повече сигурност, възможности и благоденствие?

Това са екзистенциалните въпроси, които си задават днес голям брой арабски мъже и жени – обединени в своя стремеж да заживеят, най-накрая, като граждани, а не просто като поданици.

Вместо да се стремят да изпълнят исканията на своите народи обаче, прекалено много арабски лидери залагат на една смесица от страх, инерция и объркване, за да „сменят темата“. Майстори на отвличането на вниманието, те се опитват да заменят старото алиби – „съпротивата“ срещу израелската окупация на Западния бряг на река Йордан и негодуванието срещу властта на Съединените щати – като подклаждат нови и далеч по-опасни страхове.

Основният е Иран и отправеното от него предизвикателство към статуквото през последните 30 години в района на Персийския залив, където доминират Саудитска Арабия и нейните съюзници, подкрепяни от Съединените щати. Второ, и свързано с първото, опасение е т. нар. шиитски полумесец, който се надига от руините на инвазията в Ирак и се разгръща на запад през Сирия и Йордания в Ливан. Трети страх е появата на политическия ислям като транснационално движение, завоюващо позиции.

Не бъркайте: Иран играе опасна и разрушителна роля в Близкия изток чрез всички подкрепяни от него режими и движения; засилващото се разделение между сунити и шиити заплашва да надигне нова вълна на конфликти в целия регион; и опитът на политическия ислям на власт (за справка Иран) не вдъхва доверие в неговата способност да спазва правилата на легитимното управление.

Легитимността е призракът, който витае сега в коридорите на властта в Близкия изток. Едва ли не всички изпаднали в затруднено положение лидери в региона се опитват да заблудят своите съюзници на Запад, самите себе си и своите народи, че проблемът е във вероломния Иран, стремежа на шиитите към обособяване или политическия ислям (като заплаха или спасител).

Реалността е много по-проста: арабската младеж иска компетентно, отзивчиво и отговорно управление.

Правилно разбрано, това е възможност за арабските лидери, включително за кралете и шейховете. Също толкова трудно за тях е и да се приспособят към исканията на обществото за подотчетност и ефективност на управлението, те са далеч по-малко подготвени да посрещнат неизбежната ответна реакция от подклажданата война на религиозна основа в собствените им страни или от една по-сериозна конфронтация с Иран.

Би било мъдро от страна на арабските лидери и техните покровители на Запад да помислят дали няма да са в много по-силна позиция да се справят с новите заплахи, ако управляват с подкрепата на гражданите на своите страни.

Преди едно десетилетие като помощник на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан взех участие в среща в Кайро с вече бившия египетския президент Хосни Мубарак. Тя протичаше както обичайно, докато в отговор на изразено безпокойство за нарушенията на човешките права в Египет Мубарак не смени рязко тона и постави обичайния си ултиматум: той или Мюсюлманските братя.

Прав ли бе Мубарак? Да, но само до известна степен, и само защото той сам си бе виновен за това, че единствената действителна опозиция срещу неговото управление да бъде изразявана чрез джамията.

Миналия месец, след като си тръгнах от среща в Кайро с египетски политици и дипломати, мъчещи се да осмислят живота при управлението на Мюсюлманските братя, отидох на препълнения площад „Тахрир“, където се готвеше поредният масов протест. Само че сега скандиранията бяха против президента Мохамед Морси.

Намеренията на властта никога не са били толкова оспорвани или толкова несигурни, колкото днес в Близкия изток. Сега е необходимо истинската легитимност да бъде придобита или възвърната посредством едно отговорно упражняване на властта.

Това е от една страна голяма заплаха за държавните ръководители в региона – както за новите ислямистки управници, така и за нереформираните монархии и републики.

Нещо по-важно обаче, това е възможност за далновидните лидери в Близкия изток да създадат една стабилна база за своето управление, което да не бъде основано на игра на „тука има, тука няма“ със заплахи и извинения.

*бел. изд.: Надер Мусавизаде е главен изпълнителен директор на (основаната в Съединените щати международна компания за анализи и консултации) Оксфорд Аналитика (Oxford Analytica) и съавтор заедно с Кофи Анан на книгата „Интервенции: живот във война и мир“.

Източник dnes.bg

Гришо победи Багдатис и е на финал в Бризбейн


Гришо победи Багдатис и е на финал в Бризбейн

Звездата на българския тенис Григор Димитров се класира за финала на турнира в Бризбейн  лед страхотна победа с 6:3, 5:7, 7:6 над Маркос Багдатис от Кипър.

Мачът продължи 2 часа и 35 минути, като Димитров направи 12 аса и се раздаде до последно.

В битката за титлата Гришо ще се изправи срещу Анди Мъри. С днешната победа Димитров спечели 150 точки за ранглистата и 41 500 долара от наградния фонд на турнира в австралийския град Бризбейн с награден фонд 436 630 долара.

Ако триумфира с титлата, българинът ще вземе общо 250 точки и със сигурност ще намери място в Топ 40.

„Не знам какво да кажа. Опитах да се боря с всички сили, доколкото е възможно, срещу отличен съперник. Много съм доволен от това как изиграх този мач“, сподели Григор.

Българинът за пръв път в кариерата си преминава полуфиналната фаза на надпревара от подобен ранг. Това е втора негова победа над Багдатис в третия мач помежду им.

Източник gol.bg

Печатните новини за деня


Печатните новини за деня

„Борисов е мечтата на пиара“, е озаглавено интервюто в „Труд“ с Нидал Алгафари, имиджмейкър. И обяснява защо: „По цял ден ще си седя, няма да върша нищо, той ще си се справя сам. Бойко Борисов е уникален човек, който може да създава от абсолютно нищо събитие.

Другият, за когото може да се каже това, е Ахмед Доган. Той се появява веднъж или два пъти в годината, но всички знаем, че веднага след това има Нещо.“ Според Алгафари ГЕРБ се справя добре с пиара. Добро или лошо, качествено или не толкова, но винаги намират начин да пратят топката в полето на БСП. За съжаление в БСП няма такива, които да отбиват топките. Те само поемат удари. Включително референдумът, на който толкова залагаха, най-вероятно ще бъде безумен гаф на БСП, смята Алгафари.

В последната седмица цялата страна лудна покрай една сделка с парцел в Несебър, коментира „Сега„. Схемата е до болка позната. Теренът се вади от горския фонд, записва се като урбанизирана територия, местните служби дават уверение, че зоната не е защитена. Следва заявяване на инвестиционен интерес, оценка, продажба, препродажба, издаване на строително разрешително.

Колкото повече факти излизат около тази сделка, толкова повече хора от държавната администрация се опитват да я обясняват, да я оправдават, да се кълнат, че са невинни и ако има вина, тя е на предните управляващи. Колкото повече се опитват, толкова повече се оплитат и накрая лъсва простичкият факт, че години наред не са си вършили работата. От години по морето се строи в нарушение на всички нормативи. „Пробивите“ в защитени територии и плъзването на бетона дори по плажовете е масово. Скандалът в Несебър дойде да напомни, че Законът за устройство на Черноморското крайбрежие реално не работи.

„Господ е българин! А питал ли е Попова?“, коментира „Труд„. В мълчанка се е превърнала процедурата по даване на българско гражданство. Институциите по веригата си прехвърлят една на друга преписките. Бумагите се въртят в пълно мълчание, а оправданието на ведомствата е защита на личните данни. Преди дни вицепрезидентът Маргарита Попова е отказала да даде гражданство на саудитски шейх от кралското семейство, който е обещал щедри инвестиции у нас. Дори и Бог да беше кандидатствал за роден паспорт днес, не е ясно дали ще му се отвори парашутът – всичко зависи в какво настроение ще е Попова.

Тя си назначи специална Комисия по българско гражданство, която отново, след Министерството на правосъдието, разглежда кандидатурата и предлага как да постъпи. Процедура, която не съществува в закона. Комисия, която също не съществува в закона. Отказите на Попова също не съществуват в закона. И в конституцията. И понеже те се съобщават с писмо на правосъдното министерство и не са самостоятелен административен акт, няма как да бъдат обжалвани. Ето как човек, когото десетина ведомства от изпълнителната власт са проучвали и одобрили, остава без гражданство.

„Катран в меда на президента“, коментира „Стандарт„. Новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев стана най-гледаното и коментирано празнично обръщение. Но за съжаление не заради посланията в словото, а заради нелеп гаф, който илюстрира със снимка на Скалистите планини родното Пампорово. И както често се случва в България, грешката веднага стана основен акцент и президентът бе взет на подбив. Но най-потресаващо бе мълчанието от страна на държавния глава и екипа му. Никой не пое отговорност за случилото се, нито поднесе извинения на зрителите, на автора на откраднатата снимка, на туристическия бранш.

В речта си президентът призова българите да се държат като европейци. А това включва и поемането на отговорност. Така вместо в интернет да се открият многобройни колажи, които обиждат както Плевнелиев, така и институцията, която той представлява, може би щяха да се появят и няколко думи за самата му реч. За която дори опонентите му признават, че е стойностна. Българите обаче винаги са склонни да сложат лъжицата с катран в кацата с меда.

Еврофондовете спасили България от рецесия, акцентира „Сега„. Въпреки че страната ни е на опашката в ЕС по процент на усвояване – едва 30,7% от средствата, които й се полагат, безвъзмездните траншове от Брюксел са се отразили благотворно на икономиката. Това разкрива пространен правителствен документ, озаглавен „Стратегически доклад 2012“.

От него става ясно, че по 20 приключили към 30 октомври проекта за регионално развитие са реконструирани 454 км пътища, че по новите лъчове на метрото в София се возят по 135 000 пътници дневно, с европари по програма „Околна среда“ са изградени почти 300 км канализационна мрежа и водопроводи, а близо 60 000 безработни са научили занаят в обучения, финансирани от Брюксел. Поетапно са пуснати в експлоатация лотове 2 и 3 от магистрала „Тракия“, а през август – и част от лот 4, или общо 68 км нови автомагистрали.

По жп линията Пловдив – Бургас вече са рехабилитирани 126 км влаков път. Според доклада, ако не бяха парите от Брюксел, постъпили през периода 2009-2012 г., миналата година икономиката на България щеше да е с 3% по-малка, отколкото е в действителност.

Източник dnes.bg