Борисов уволни просветния министър Игнатов


Премиерът Борисов уволни просветния министър Сергей Игнатов.

Премиерът Борисов уволни просветния министър Сергей Игнатов.

Това стана само няколко часа, след като Борисов и финансовият министър Дянков се срещнаха с учени във връзка със скандалите във фонд Научни Изследвания.

Игнатов е депозирал молбата си за напускане на поста и тя е била приета от министър-председателя, става ясно от съобщението.Във връзка с извършената от Главния инспекторат на Министерския съветпроверка във Фонд „Научни изследвания“ и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда, премиерът Бойко Борисов е поискал оставката на министъра на образованието, съобщи пресцентърът на МС.

Веднага след тазсутрешната среща при премиера вицето Дянков заяви, че министър Игнатов търпи критики. Още тогава, особено като стана ясно, че Игнатов не е бил поканен на срещата, най-вероятно се е коментирало и уволнението му.

В доклада от проверката на ФНИ има над 60 препоръки и тревожни констатации като неправомерно назначаване на хора. Има и конкретни препоръки за провеждане на конкурсите, посочи Дянков, без да детайлизира гафовете, открити във фонда.

През всичките тези месеци, в които вървеше сканадлът с конкурса на ФНИ, на който бяха раздадени милиони на съмнителни научни проекти, Игнатов твърдеше, че всичко е в рамките на закона и защитаваше ръководството на фонда.

Паралелно с това вървяха и дискусиите около промените в закона за предучилищното и училищно образование, които голяма част от родители, експрети и педагози не приеха, като се стигна и до протести.

Египтологът е осмият министър, уволнен от Борисов в мандата на ГЕРБ. Преди него по различни причини си тръгнаха трима здравни министри, транспортният Александър Цветков, първият ни дипломат Румяна Желева, Трайчо Трайков и министърът без портфейл Божидар Димитров.

Ако се опрем на опита на премиера Борисов с уволненията на министри, най-вероятно той ще назначи някой от заместниците на Игнатов за нов просветен министър.

„Замовете“, от които може да се избира, са двама.

Милена Дамянова, която осъществява координацията на дейностите, свързани с държавната политика в системата на предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование; организацията и контрола на образователния процес и социалния диалог.

Петя Евтимова пък отговаря за младежките политики, международната дейност и структурните фондове.

Изборът не е предизвестен, защото Макар Дамянова да е обвързана с ключовия закон за училищното образование, Евтимова отговаря за европроектите, които бяха обявени за приоритет номер едно на министерството.

Източник news.bg

След референдума парламентът е с развързани ръце


След референдума парламентът е с развързани ръце

Очаквано първият след демократичните промени референдум за развитието на ядрената енергетика чрез нова ядрена централа не успя да премине прага от 4.3 млн. гласували, за да бъде валиден.

Допитването обаче почти сигурно ще успее да изпълни друго условие от закона – да са участвали повече от 20% от имащите право на глас и повечето от тях да са отговорили с „да“. В такъв случай законът предвижда предложението, предмет на референдума, да се върне в Народното събрание и да бъде разгледано в тримесечен срок.

Централната избирателна комисия има три дни, за да обяви официалните резултати от допитването, след което трябва да се задейства следващата процедура – решение на парламента.

Какво ще обсъжда парламентът?

Всъщност конкретен текст, който да указва какво трябва да се случи оттук нататък, няма. Разпоредбата какво се случва при активност над 20% препраща към процедурата за разглеждане на гражданската подписка за предизвикване на допитване. Тя гласи: „Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.“

Изискването за ново решение не означава, че депутатите трябва да се произнесат по същество с „да“ или „не“ по въпроса, на който избирателите отговаряха в неделя, коментира за „Дневник“ Янаки Стоилов (БСП), който е автор на приетия от миналия парламент Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Според тълкуванията на юристи Народното събрание по-скоро трябва да приеме решение с мерки и препоръки, произтичащи от резултатите на референдума. Всеки депутат има право да внесе свое предложение с какво решение да излезе парламентът.

Управляващите, които редактираха въпроса на допитването, така че от него изпадна конкретиката за АЕЦ „Белене“, не са твърде наясно как ще реагират оттук нататък, показа проверка на „Дневник“. Още повече, че според представители не мнозинството, в закона за рефередумите има доста пропуски и неясноти.

Според юрист от ГЕРБ не е задължително Народното събрание да се съобрази с преобладаващия отговор „да“. Би могло например да възложи на правителството отново да проучи каква ще е цената на проекта и доколко той е безопасен, коментира той. Можело обаче решението да е за развитие на ядрената енергетика чрез изграждане на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, за който се обяви премиерът Бойко Борисов.

БСП застъпва противоположната теза – че щом законът изисква половината от отговорите да са „да“, следва парламентът да начертае мерки за изпълнение на проекта за изграждане на нова ядрена централа.

Заявките досега

От „Синята коалиция“ обявиха, че до два дни ще внесат проекторешение за спиране на проекта за АЕЦ „Белене“. Подобно решение парламентът прие през март 2012 г., когато подкрепи правителството при отказа му от строеж на АЕЦ „Белене“ и отмяната на на две решения от 2004 г. и 2005 г.

ГЕРБ засега обмислят какво ще правят. Социалистите пък вероятно ще изчакат предложението на мнозинството, за да преценят какво ще гласи тяхното. В левицата са на мнение, че въпросът за АЕЦ „Белене“ ще се решава истински след изборите от новото мнозинство, а сега просто трябва да бъде спазен 3-месечният срок за произнасяне на депутатите.

Източник dnevnik.bg

Георги Първанов: Шансът ГЕРБ да си намери коалиционен партньор граничи към 0


Георги Първанов прогнозира бъдеща тройна коалиция

Георги Първанов: Шансът ГЕРБ да си намери коалиционен партньор граничи към 0

БСП ще спечели парламентарните избори. БСП ще победи, заяви президентът (2002-2012 година) Георги Първанов пред TV7. По думите му левицата трябва отсега да представи бъдещия си кабинет, защото така ще вдигне доверието в себе си.

Първанов обясни, че става дума за изготвянето на един кабинет в сянка, от който БСП може само да спечели, защото безспорно има добри и силни личности. Бившият държавен глава обаче все пак обясни, че това не означава, че левицата ще “закове“ тези имена.

Първанов добави, че най-вероятно следващото управление ще е коалиционно. Той предложи преговори да започнат да се водят отсега, за да се види как се съвместяват платформите на политическите сили и да се види как да се оформи коалицията.

По думите на президента за едно стабилно мнозинство, което ще трябва да взима трудни решения за борба с кризата, са необходими 130-140 депутати.

Според Първанов твърде вероятно е две партии да не могат да съставят такова мнозинство, както се вижда от настоящите социологически проучвания. Тройна коалиция пък поставяла въпроси за стабилността и хомогенността си.

Президентът в периода 2002-2012 година обясни, че ГЕРБ трудно ще намерят коалиционен партньор.

Да си намери коалиционен партньор ГЕРБ е почти невъзможно. Граничи към 0, категоричен бе Първанов.

Бившият държавен глава смята, че в левицата няма вътрешнопартийно състезание между него и лидера Сергей Станишев. Първанов обясни, че се включва в борбата с ГЕРБ с каквото може и знае, но партията си има ръководител.

Той описа резултата на референдума като един скромен политически успех, който не е оправдал очакванията и амбицията на идеята за развитието на ядрената енергетика.

Моето усещане е, че партията има висока степен на мобилизация, но това не е достатъчно. Тук трябваше да се обединят многото повече формации, защото това беше национална кауза, заяви Първанов.

Той обясни, че ако левицата иска да събере необходимата подкрепа на парламентарните избори през лятото, трябва да излезе от изолацията си.

Източник dnes.bg

Цветанов: Вотът не беше за или против Бойко Борисов


Референдумът не беше за или против Бойко Борисов

„Референдумът не беше за или против Бойко Борисов. Парламентарните избори дават отговори на обществените нагласи и доверието, което хората дават за управление на страната ни. Това заяви вицепремиерът и заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов на пресконференция на партията.

Той призова да не прави паралел между резултатите от референдума и очакванията за парламентарните избори през лятото.

От първия демократичен референдум загубиха всички български граждани, категоричен беше Цветанов.

„Бяха похарчени 20 млн. лева за референдум, за който всички знаехме, че нагласата в обществото е голямо „Не“. От всички имащи право на глас се възползваха само 20-21%. Това означава, че 80% казаха „Не“ и не станаха част от този политически спектакъл на БСП“, посочи Цветанов. По думите му БСП са си направили най-скъпата партийна социология с този референдум. „Българският данъкоплатец плати 20 милиона, за да могат да си направят генералната си репетиция преди изборите“, заяви Цветанов.

Той изчисли, че заедно с негласувалите и тези, които са се обявили против на референдума, общо 88% от българските граждани са казали „Не“, а само 12% са казали „Да“ на ядрената енергетика.

От този референдум имаше само политически послания, нямаше реален резултат, който да даде отговор на това, което вълнуваше българските граждани. Важно е, че днес БСП ще могат да си дадат отговор и за този проект, с който заблуждаваха хората, посочи Цветанов.

Той допълни, че проектът е стартирал с 4 млрд. евро, а после е станал 10,5 млрд евро или 22-23 млрд. лева.

„Имаше огромни спекулации, че членовете или симпатизантите на ГЕРБ не са послушали призива на председателя. Ако ГЕРБ имаше основна цел активното участие, може би щяхме да мобилизираме съответните си ядра за активно участие в референдума. Референдумът е всеки да гласува по съвест, тук няма политика, тук е „за” или „против” ядрената политика”, разясни Цветанов. Оставката на Сергей Станишев е отговорност изцяло на БСП, каза още Цветанов.

Загуби българското общество – 20 млн.лева за една авантюра, едно социологическо проучване, каза и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

Според това проучване БСП получиха 850 000 гласа, които са общите гласове – БСП, „Атака“, ВМРО и ДПС, каза министърът. По думите му е логично да се построи нов блок в АЕЦ „Козлодуй“.

Източник dnes.bg

Преглед на печата: Защо не успя референдумът?


Преглед на печата: Защо не успя референдумът?

„Референдум без разум, без страсти и без страх“, коментира „Труд“ по повод проведеното вчера допитване. Референдумът не успя, защото нямаше условия за доминираща кауза. Рационалният дебат страдаше от липса на яснота – както по обхвата на дискутирания въпрос (нова АЕЦ изобщо или „Белене“), така и по параметрите на ядрения проект – с чии пари,с колко пари, при каква рентабилност.
Ако вотът на гражданите беше за отричане или утвърждаване на властта, щеше да бъде страстен, по-многоброен и консолидиран. В четвъртия за историята на България референдум няма условия за силна политическа страст- управляващите не са стигнали прага на нетърпимост, за да бъдат отречени, а непоследователната им позиция по допитването не дава дори повод да бъдат утвърждавани. Лявата опозиция пък още не е набрала критичната маса, за да бъде припозната чрез този референдум като новата власт.

„Много каузи – хилав референдум“, е анализът в „24 часа“. Според автора негласувалите очевидно не са видели нещо, което да ги стресне, трогне, очарова, ядоса, нещо, което да ги запали. „Мирният атом“ и неговото бъдеще у нас? Това официално е въпросът, но обясниха ли партийните активисти и прилежащите им експерти просто и ясно какво следва от „да“ и „не“ за нашия живот? Когато няма отговор на близките до човек въпроси, възниква мисълта, че едни енергийни лобита зад кадър се бият за кокала.

„Референдум без изненади“, коментира в „Монитор“ социологът доц. д-р Антоний Гълъбов. Фактът, че избирателната активност е толкова отчайващо ниска, показва, че нашето общество има съзнанието за историческа отговорност за това какво бъдеще ще завещае на децата си и е преценило, че този въпрос, отправен към него на този референдум, не е от фундаментално значение за развитието на страната и нацията, а по-скоро е израз на политически борби. Интересен е фактът, че тук или там седят хора и чакат да им се дадат пари, за да гласуват, и се питат що за избори са това, след като никой не им дава пари. Това е показателно за равнището, до което е стигнал този процес.

„На калпав референдум снегът му пречи“, коментира в „Стандарт“ социологът Васил Тончев, Сова Харис. По думите му референдумът е много важен не само поради факта, че е първият демократичен такъв в историята на България. Самият референдум не е провал. Провал е организацията му. Но политиците трябва да се поучат от този опит. И основно да се промени законът. И така тази форма на взимане на решения може да се утвърди. Ако не бъдат направени правилните изводи, ще загуби българската демокрация. По стара традиция най-вероятно всички политически сили ще се изкарат победители. Според Тончев законът трябваше да направи така, че да не се плащат пари за провеждането на това допитване. Отсега нататък почти всяка година ще има избори. И този референдум трябваше да бъде проведен заедно с парламентарния вот, да бъде направен в неговите рамки. Това първо щеше да повдигне активността, второ – щеше да спести доста пари на страната.

„Хроника на един предизвестен референдум“, коментира „Новинар“. Когато един референдум се провали, а вместо да отидат да гласуват, гражданите предпочетат да търкат дивана, това означава, че или неглижират ситуацията, или не са им задали правилно въпроса, или ги карат да решават нещо, без отношение към дневния им ред. Политиците и гражданите у нас за пореден път се разминаха в целите си – първите, жонглирайки с неясни формулировки за бъдещето, вторите, уплашени в алтернативата да превърнат липсата си на щастие днес в откровено нещастие утре. Нека следващият референдум на България да даде отговор на въпрос, който касае днешния ден с настоящите ни проблеми. И тогава ще бъдем свидетели на феномена опашка от младежи пред урните.

„Ще е жалко да строим АЕЦ, за да зареждаме домашните печки“,е озаглавено интервюто в „24 часа“ с Димитър Аврамов, политолог. Той посочва, че към днешна дата най-големият потребител на електроенергия са домакинствата. А да строим АЕЦ, която да зарежда с електроенергия домашните ни печки, би било много жалко. Всъщност това поиска от нас БСП чрез националния референдум. Но така и не беше представен ясен икономически анализ на проекта. Не ли по-добре да купуваме евтин ток от Турция и да й продаваме скъпи промишлени продукти, отколкото обратното. Според Аврамов референдумът не е прогноза за изхода от парламентарните избори.

„Съдебната система е безсилна пред изборните манипулации“, коментира „Сега“. Нагледно доказателство е последната справка на прокуратурата до Централната избирателна комисия за наказателните производства по президентския и местния вот от 2011 г. От 239 производства за вота има само петима осъдени, четирима – условно. В доклада са засегнати всички видове нарушения на изборния процес, но най-вече купуването на гласове. Обяснението за скромните успехи е едно – всички купуват, всички имат интерес. Въпреки многобройните клетви от страна на партии и политици, че така не може да продължава, въпреки многогодишните им законови опити да решат въпроса, резултатът е повече от символичен.

„Добре, че терористът не беше истински“, казва в интервю за „Труд“ генерал-лейтенант Румен Миланов. Като експерт по сигурността и бивш шеф на Националната служба за охрана той оценява действията й при атаката срещу Ахмед Доган като дискредитиране на системата. Случилото се показа, че в нея има пропуски. Охраната на залата в НДК е задължение на НСО и МВР, плюс охранителната фирма. Координацията между трите очевидно не е била ефективна. Проблемът е, че няма стандарти, разписани така, че да определят от „а“ до „я“ реда на действие на служителите на МВР и НСО. Такива стандарти има за спортните мероприятия, но не и за политическите форуми, където ексцесии са по-малко вероятни.

„Не даваме пари за неразумни идеи“, заявява в интервю за „Стандарт“ Петър Славов, председател на управителния съвет на ПроКредит банк България. Той посочва, че кредитирането не се свива, то е свито на едно много ниско ниво, което се определя от супер ниското ниво на търсенето. Липсата на финансиране не е заради поведението на банките, а заради поведението на бизнеса. Един предприемач търси заем тогава, когато ще прави някаква инвестиция, ще разширява производството или когато е намерил нови пазари. А това не се случва. Бизнесът, от една страна, няма пазари, от друга е несигурен в бъдещето и не смее да инвестира,което ограничава и разширяването на дейността. Славов отбелязва, че има ясно очертана тенденция за намаляване на лихвите по кредитите. Тя не само че ще продължи, но ще става все по-осезаема дори след 2013 г. Това ще натиска надолу и лихвите по депозитите, но едва ли процентът ще бъде същият. И всичко онова, за което българският бизнес години наред апелираше – нисколихвено финансиране – започва да се случва. Има и овладяване на проблемите с лошите кредити – възходящият тренд, характерен за предишните години, вече не е толкова осезаем.

„Ама и глоби ли имало в ЕС?“, коментира „Сега“. Младенческият стаж на България в ЕС вече се дели на две – период на мъмрене и период на наказване. Ако през първия период най-страшното нещо за вразумяване на държавата бе писането на критични доклади и временият отказ на някои лакомства като еврофондовете, през втория период се премина към болезнени мерки като бъркане в джоба. От миналата седмица държавата е във финална фаза на две наказателни процедури за деформиране на енергийния пазар, които могат да й струват близо 17 000 евро на ден, ако съдът на ЕС в Люксембург прецени, че тя отказва да се поправи въпреки многобройните предупреждения. Отделно правителството на Бойко Борисов убеди Брюксел да даде ход на съдебно дело заради монополизиране на цифровия телевизионен пазар от симпатизанти на властта, по което глобите вероятно няма да бъдат по-малки. Еврокомисията изпрати и последно предупреждение, че ще иска намеса на съда и заради системно тровене на българите с мръсен въздух, съчетано с правителствено безгрижие.

Източник dnes.bg