Делегацията на ХАМАС иска среща с Волен Сидеров


Преглед на печата на 14 февруари

Преглед на печата на 14 февруари

Делегация на палестинската организация „Хамас“, която е смятана за терористична от Европейския съюз и САЩ, е на официално посещение в България, предаде вчера електронният сайт на руската НТВ. Съобщението се позовава на базираната във Витлеем, на Западния бряг на река Йордан, агенция „Маан“.
По информация на „Труд“ делегацията е търсила за среща лидера на „Атака“ Волен Сидеров. Пред изданието той заяви: „Отдавна поддържам връзки с палестниската общност в България. Не подкрепям политиката на Израел спрямо Палестина и нарушаването на препоръките на ООН за автономна палестинска държава. Хора от палестинската общност са търсили контакт с мен за среща с представители на палестинския парламент. Ще проверя кои са те и ще реша дали ще се видя с тях.“ „24 часа“допълва, че Министерството на външните работи не знае за пристигането на тази делегация, визитата не е официална и ще се търси повече информация по случая от посолството на Палестина в София.

Президентът Росен Плевнелиев е извикал британския посланик Джонатан Алън в кабинета си преди две седмици. Поводът – изказването на английския политик Найджъл Фарадж, че ако е българин веднага щял да избяга в Англия. Това стана ясно вчера след политическите консултации на Плевнелиев с лидера на „Атака“Волен Сидеров и заместниците му. Във вторник националистът организира протестен митинг пред британското посолство заради дискриминацията срещу българите, информира „24 часа“. Президентът е искал да разбере каква е официалната позиция на Лондон. Още на другия ден заместничката на Алън – Катрин Барбър, направи изявление, че британското правителство няма да допусне никаква дискриминация спрямо българските граждани.

„БСП – радикална промяна или просто радикален популизъм?“, пита анализът на „Сега“. В предизборен документ, който така и не е публично достъпен, опозиционната БСП предлага радикална промяна за България. Това е и заглавието на текста – „Радикална промяна за демократична и социална България“. След като не успя да подсили рейтинга си с акцията за спасяване на АЕЦ „Белене“, сега БСП явно ще се опита да експлоатира „плоския данък“. Държавата първо трябва да покаже, че може да управлява добре своите компании, и едва след това да проявява апетити към частния сектор.

Управлението на Бойко Борисов струва на българите 7 млрд. лева, съобщава „Дума“. Такива изчисления направи вчера лидерът на БСП Сергей Станишев. Той цитира данни на БНБ, които показват,че фискалният резерв е около 3,9 млрд. лв., което е под законовия минимум от 4,5 млрд. лева. По думите на Станишев държавният дълг при управлението на ГЕРБ, който ще плащаме всички ние, е нараснал с 3,3 млрд. лв. „Ако към средата на 2009 г. с фискалния резерв е можел да се покрие почти 85% от държавния дълг, сега се покриват по-малко от 30%“, пресметна лидерът на социалистите.

Пред „Преса“ Никола Поповски, министър на външните работи на Република Македония, призовава: „Не ни извивайте ръцете за Европа. Смятам, че решението да бъдем спрени за Евросъюза е в интерес само на тези, които са против добрите отношения между нашите две страни.“

„До 8 г. затвор за скрити осигуровки“, информира „Преса“. Това ще грози всеки работодател, който е скрил от НАП и НОИ задължителни пенсионни или здравни вноски за работниците си в размер над 12 000 лв. Такива санкции предвиждат поправки в Наказателния кодекс, които депутати от ГЕРБ внасят в парламента.“Ще „убият“ малкия и средния бизнес“, възрази вчера Божидар Данев от Българската стопанска камера.

В навечерието на винения празник „Трифон Зарезан“ – 14 февруари, от Изпълнителната агенция по лозата и виното поднесоха обнадеждаващи новини за бранша, пише „Капитал Daily“. По думитена директора на агенцията Красимир Коев потреблението на вино на вътрешния пазар през 2012 г. е нараснало с около 10%. Друга тенденция според Коев е тази, че се увеличават продажбите на вино с гарантиран произход за сметка на сивия сектор – за никого не е тайна, че в България той все още има значителен дял. Според Коев искрица надежда има и за износа – данните на агенцията показват годишен ръст от около 1.5%.

На един българин са му нужни над 250 години, за да събере 1 млн. долара от заплата, коментира „Дума“. Според показателя, изчислен на базата на пазарните обменни курсове в България, сме с около 100 години по-напред от Румъния – там трябват 350 години, за да се достигане същата сума. На дъното на класацията, освен България и северната й съседка, е още и Мексико. Средният мексиканец трябва да трупа доходи в продължение на три века, за да направи 1 млн. долара. В САЩ се става най-бързо милионер – за 25 години.

Върховната административна прокуратура влиза в ДКЕВР, за да провери как е осъществен контролът над електроразпределителните и топлофикационните дружества, съобщава „24 часа“. „Скъпият ток на 3 топлоелектрически централи да се извади от микса в цените на тока. Аз не мога да контролирам регулатора, който е независим. Но лично съм настоявал пред бившия му председател Ангел Семерджиев да извади трите ТЕЦ-а – „Марица изток 3“, „Варна“ и „Брикел“ от микса на цените. Законови поправки да въведат ежегодни одити в ЕРП-ата, в системния оператор, във всички централи, по които се определят цените за крайния потребител“, препоръча вчера в парламента икономическият министър Делян Добрев, изслушан по предложение на Ангел Найденовот БСП заради протестите срещу сметките за ток.

Пред „24 часа“ Юлиана Иванова – вече председател на ДКЕВР – сподели: „Премиерът ме покани за поста в ДКЕВР, с него преговаряхме с RWE“. „Сега“ проследява развитието на проблемите с енергоразпределителните дружества: „Борисов разпореди кадрови промени и поредна проверка на ДКЕВР заради тока.

Министърът на икономиката Делян Добрев е песимист, че ще се стигне до отнемане на лицензии. Скандалът с високите сметки за ток взе традиционния завой към закъснели проверки, закани за сезиране на прокуратурата и заиграване с темата за прекратяване на договорите на електроразпределителните дружества. „Тук политика няма. Всички са виновни, включително и аз, че този шеф на ДКЕВР трябваше още след първата година да го сменя, още тогава трябваше с Трайков да си иде“, заяви Борисов при представянето на Юлиана Иванова на министрите. От думите му стана ясно, че той е научил за смущаващи практики в работата на ДКЕВР едва в последните дни. Борисов даде 20 дни кредит на доверие на новия председател на комисията Юлиана Иванова да предприеме мерки, включително и отнемане на лицензи и при доказани нарушения. Протестите продължават. Премиерът хем признавина за слабата работа на ДКЕВР, хем прехвърли отговорността за това върху всички правителства през последните 10 години. По темата на първа страница „Труд“ съобщава: „Новият ръководител на ДКЕВР – Юлиана Иванова – има електронен магазин, който незаконно продава и цигари. Иванова притежава фирмата „Имидж код груп“, която е собственик на онлайн магазина babbetshop.com. Преди седмица г-жа Иванова е прехвърлила управлението на фирмата и според нейните обяснения магазинът сега предлага само продукти на „Метро“.

Общинския съветник от София и член на НС на БСП Георги Кадиев в интервю за „Труд“ изразява позицията си: „Ако не плащаш парно, да ти спрат тока и водата. Единствената мярка, която трябваше отдавна да се вземе, бе въвеждане на информационна система в „Топлофикация“. Тя се бави повече от 3 години по вина на съветници от ГЕРБ. Системата ще позволи да се контролира по-добре издаването на сметки и засичането на забавените плащания. Един от основните проблеми на „Топлофикация-София“ са многото задължения на абонати – за около 200 млн. лв. Не мисля, че национализацията на ЕРП-тата ще реши проблема, каквито идеи се чуват“, е тезата на г-н Кадиев.

Директорът на Регионалната здравноосигурителна каса (РЗОК) в Монтана Бистра Георгиева е спечелила поста си с фалшиви документи. Това постанови Районният съд и я осъди на една година условно. Въпреки това тя остава на поста си, пише „Труд“. През 2010 г. икономистката Георгиева се явява на конкурса за директорна РЗОК с трудова книжка, според която имала 3 години стаж като шеф на отдел „Кадри“ в общинската поликлиника. Но там тя е била обикновен изпълнител, сама в отдела, а не началник, каквито са били критериите за поста в РЗОК. Следствието и съдът установиха,че Георгиева е подправила трудовата си книжка, за да отговори на условията на конкурса.

„Бюджетът на училищата за стипендии ще зависи от матурите“, предупреждава „Сега“. От втория учебен срок училищата ще разпределят средствата за стипендии на учениците след 8-и клас по нови правила, реши правителството. Размерът на стипендията вече няма да е твърда сума, а ще варира – от 21 до 50 лв. месечно, подобно на стипендиите за студентите. От 2014 г. за пръв път общият бюджет на училището за стипендии ще бъде обвързан с постигнатите резултати на матурите.

Водещата тема на „24 часа“ известява: „Кодират неприемливите за децата канали със закон“. До две седмици СЕМ ще внесе текстове за промяна на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), каза председателят на съвета Георги Лозанов. Министърът на образованието акад. Стефан Воденичаров заяви пред „24 часа“: „Отменям безспорно недостойните проекти за наука, за останалите ще се произнесат учени с прозрачна кариера. Мечтая учителят да се чувства комфортно и да има статуса, който заслужава“. Пред „Телеграф“ акад. Стефан Воденичаров сподели: „Който иска оставката ми, да дойде да му я дам. Ще затегнем контрола по производството на професори.“

„След срещата с министър Цветан Цветанов добих убеждението, че е време за приемането на България в Шенген. Г-н Цветанов излъчва увереност, че страната е готова да бъде приета“, са думите на холандския министър по имиграцията и държавен секретар по сигурността и правосъдието Фред Теевен след срещата му с вицепремиера Цветан Цветанов в Хага, цитирани от „Труд“. Основен акцент в срещата между двамата бе присъединяването на България към Шенгенското пространство. Българският министър увери домакините си, че страната ни спазва стриктно необходимите условия и стандарти, като уточни, че е създадено отлично взаимодействие между българските и турските гранични власти с оглед недопускане на нелегални имигранти на територията на ЕС.

Теодора Димова – писател – отправя на старниците на „24 часа“ своята: „Молитва за нашата църква“. В БПЦ не става нищо по-различно от това, което става в БДЖ, ЕРП-тата, „Топлофикация“, АЕЦ „Белене“ – липса на прозрачност, на контрол и всичко, което произтича от това. Де да можеше отец Иван от Нови хан да стане патриарх, както овчарчето Давид стана цар. Защото сегашният устав на БПЦ лишава напълно миряните от участие в избора на патриарх.

Източник dnes.bg

Избирът 80 делегати за патриаршеския избирателен събор на 24 февруари


15-те епархии у нас и в чужбина днес трябва да бъдат избрани 80 делегати за патриаршеския избирателен събор, който ще се състои на 24 февруари.

15-те епархии у нас и в чужбина днес трябва да бъдат избрани 80 делегати за патриаршеския избирателен събор, който ще се състои на 24 февруари.

В свое решение от 27 ноември 2012 г. Светият синод насрочи избирането на епархийските представители да се състои на 13 януари в цялата страна, както и в двете български задгранични епархии. Изборът на делегатите на патриаршеския събор се регламентира в устава на Българската православна църква, който е в сила от началото на 2009 г., каза за БТА богословът проф. Иван Желев.

Сега Българската православна църква има 15 епархии – от тях 13 са в страната, а две са в чужбина. В страната епархиите са Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска. Двете задгранични епархии са Американската, Канадска и Австралийска епархия, и Западно- и Средноевропейската епархия.

За делегати на патриаршеския събор днес с таен вот от всички епархии трябва да бъдат избрани по петима представители – по трима клирици и по двама миряни, а само от Софийската епархия делегатите ще са десет души, защото в нея се избира и патриарх и Софийски митрополит, обясни проф. Желев. Така тази неделя от всичките 15 епархии трябва да бъдат избрани 80 епархийски представители – делегати за патриаршеския събор, обобщи богословът.

Изборът на епархийските избиратели днес ще е по епархии в епархийските центрове и ще се ръководи от митрополитите. На 10 и 11 януари медии съобщиха, че членове на Софийския епархийски съвет не са приели списъка с представители на епархията за патриаршеския събор, предложен от наместник-председателя на Светия синод Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, тъй като сред включените в него били историкът Аксиния Джурова, писателят Антон Дончев, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров.

Членове на Епархийския съвет настоявали също в списъка да бъдат включени и представители на всички осем духовни околии, които са към Софийската епархия.

На 11 януари в изявление от Софийската митрополия съобщиха, че същия ден, съгласно член 44 от устава на Българската православна църква – Българска патриаршия, е съставен списък на достоизбираемите за представители от Софийската епархия за патриаршеския избирателен църковен събор. В процеса на работата се проявиха разногласия, които набирайки своята острота, за съжаление, ясно показаха, че става дума за саботиране избора на новия български патриарх и Софийски митрополит, се посочваше в изявлението от митрополията. В него се казваше още, че този акт сам по себе си е недопустим за църковната дисциплина, каноничното съзнание и поведение на православния клирик и християнин.

В избора на български патриарх, според устава на БПЦ, по право в патриаршеския събор на 24 февруари ще участват и 14-те български митрополити, както и 19-те епископи, които също са архиереи, но са без епархии, обясни проф. Иван Желев. Право да участват в събора имат и по един представител на ставропигиалните манастири – Рилски, Бачковски и Троянски, представителите на двете духовни семинарии, и по един монах и по една монахиня от различните епархии, които се посочват от митрополитите, допълни проф. Желев. Той отбеляза обаче, че в някои епархии въобще няма монаси и монахини.

Най-много 148 може да са общо делегатите на патриаршеския избирателен събор, но на самия 24 февруари ще стане ясен точният им брой, посочи проф. Иван Желев.

Източник dnes.bg

Кой ще е новият патриарх на Българската православна църква


Кой ще е новият патриарх на Българската православна църква

Българската православна църква (БПЦ) – Българска Патриаршия се управлява от Свети Синод, а всяка епархия – от своя архиерей, който носи титлата митрополит. Върховен ръководен орган на Българската православна църква – Българска Патриаршия е Светият Синод, който се състои от Българския патриарх и епархийските митрополити.

От 4 юли 1971 г. негов председател е Максим, Патриарх Български и Митрополит Софийски. БПЦ има 13 епархии в България (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и 2 задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия).

Устройството и управлението на епархиите се определят с Устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Светия Синод.

Законодателната власт в Българската православна църква – Българска Патриаршия се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от избрани по реда на устава клирици и миряни. Новият Устав на Българската православна църква – Българска патриаршия е приет от 6-ия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г., обн. в изв. бр. „Църковен вестник“ от 9 януари 2009 г.

Изборът на патриарх, както и условията, на които трябва да отговаря, са регламентирани в глава 4, раздел II на църковния устав.

Избираемият Български патриарх и Софийски митрополит трябва да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 години, да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години и да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.

Българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от: архиереите – всички митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия; по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители – шестима клирици и четирима миряни; по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), избран от съответния манастирски събор; по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит; по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.

След смърт на патриарха на БПЦ Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Постът се заема за една година на ротационен принцип. Който и да е на този пост, уведомява за кончината поместните православни църкви, президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на БПЦ до избирането на наместник-председател, което трябва да стане в 7-дневен срок от смъртта на патриарха.

Избраният наместник-председател заедно със Светия Синод извършва необходимото за насрочването и провеждането на избор на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца.

След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. ловчанският митрополит Максим е избран за наместник-председател. Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя синодът, който изпраща окръжно до митрополитите да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели.

При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия – шестима клирици и четирима миряни.

Светият Синод разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и средните духовни училища да изберат по един свой представител, също така разпорежда всеки епархийски митрополит да определи и двама представители на епархийските си манастири -един монах и една монахиня. Всички те участват в Патриаршеския избирателен църковен събор.

Светият Синод на заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете си, избира трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията. Когато един или двама митрополити получат необходимото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод.

Когато двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити. За произведения избор се вписва изложение в кондиката на Светия Синод.

Изборът на партиарх става на Патриаршеския избирателен църковен събор, свикан от Светия Синод в Синодалната палата в определения неделен ден. След проверка за редовността на избирателните писма на избраните и определени членове на Патриаршеския избирателен църковен събор и в случай че присъстват най-малко три четвърти от всички членове на избирателния събор, наместник-председателят на Светия Синод след молитва към Бога открива Патриаршеския избирателен църковен събор.

След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, избрани от Светия Синод, и приканва членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор да изберат с тайно гласоподаване един от тримата.

Гласоподават всички присъстващи членове на избирателния събор. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит. Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство по ал. 2, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове.

При равни гласове гласуването се повтаря. За извършения избор се съставя Акт, който се вписва в кондиката на
Светия Синод и се подписва от избирателното бюро и членовете на Събора, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския избирателен църковен събор.

Екземпляр от Акта се предоставя на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит. Светият Синод отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема правомощията, свързани със званието му.

Светият Синод съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и
министър-председателя и го оповестява на обществеността.

Източник dnes.bg