Файненшъл таймс: Имигрантите идват не за помощи, а да работят


„Файненшъл таймс“ публикува статии за българите и румънците

"Файненшъл таймс" публикува статии за българите и румънците

Британският финансов всекидневник „Файненшъл таймс“ публикува серия от статии, посветени на опасенията на британците от вълна от български и румънски имигранти към Великобритания и на реакциите на тези притеснения.

В редакционна статия, озаглавена „Британски мигранти“, изданието посочва, че българите и румънците ще поемат към Германия, където перспективите за работа са по-блестящи, или към Италия, където се чувстват в културен план повече като у дома.

Имигрантите идват във Великобритания не да живеят от подаяния на правителството, а да работят.

Официалните статистики показват, че само 7 процента от имигрантите получават помощи при безработица в сравнение със 17-те процента от родените във Великобритания хора.

„Тези хора вършат работа, която британските работници пренебрегват, те прибират реколтата или работят в хотели или в сектора на здравеопазването, където недостигът на работна ръка е голям.“, пише изданието.
„Великобритания може да бъде горда от успеха на своето мултикултурно общество. Полските жени, които дойдоха в страната след 2004 г. допринасят най-много за настоящия взрив на раждаемостта във Великобритания“, посочва изданието в статията.

В друга статия пред вестника говори румънският посланик във Великобритания Йон Джинга, който подчертава, че страната му е в началото на икономически подем и затова към Великобритания няма да потегли поток от румънски имигранти.

Британската икономика миналата година може би е имала нулев растеж, докато румънската е отчела 2,5-процентен растеж през 2011 г. и 1,7-процентен през 2012 г., посочва посланикът като пример, че румънската икономика се възстановява по-бързо от другите европейски икономики и румънците ще предпочетат да останат у дома

В трета статия вестникът припомня, че според български експерти българите пък по традиция предпочитат Испания, Гърция, Германия и Италия. Миналата година Ирландия отвори пазара на труда за българи, но те не наводниха тази страна, казват експертите.

Източник dnes.bg

MigrationWatch: Великобритания очаква 250 000 българи и румънци през 2014 – 2018 г.


Общо 250 000 българи и румънци ще се установят във Великобритания през периода между 2014 г. - 2018 г

Общо 250 000 българи и румънци ще се установят във Великобритания през периода между 2014 г. – 2018 г., според доклад на британската лобистка група MigrationWatch, цитиран от Daily Mail.

След като отпаднат ограниченията за работа във Великобритания за български и румънски граждани в края на тази година, в страната ще могат да работят общо 29 милиона души от България и Румъния.

В доклада се отбелязва, че през следващите пет години може да се очакват между 30 000 и 70 000 имигранти от България и Румъния годишно.

Групата предупреждава, че числото от 250 000 българи и румънци за петте години от 2014 г., може да нарасне, ако ромите или близо 1 милион румънци, живеещи в други страни от ЕС, се прибавят към тях.

Според проучването Великобритания вероятно е привлекателна за румънците и българите, които получават минимална заплата от около 1 паунд на час в сравнение с 6.19 паунда във Великобритания и доход на глава от населението около една пета от британския. Освен това дестинации като Испания, Италия и Франция са засегнати от високата безработица, пише изданието.

„Тази имиграция вероятно ще окаже значително отражение на жилищното настаняване и общинските услуги, а освен това ще засили конкуренцията, пред която са изправени младите работещи британци“, заяви председателят на MigrationWatch Андрю Грийн.

Британското правителство също има свои прогнозни числа за мащабите на имигрантския поток от тези две страни, но отказва да ги разкрие. Премиерът Дейвид Камерън заяви, че няма доверие в правителствените числа и припомни, че прогнозата за 14 000 поляци във Великобритания през 2004 г. се е оказала „смехотворно ниска“, отбелязва вестникът.

Източник dnevnik.bg

Владимир Каролев:От 1997 до 2007 доходите у нас са се увеличили два пъти


Владимир Каролев:От 1997 до 2007 доходите у нас са се увеличили два пъти

Фактите са абсолютно ясни, че настигаме европейците. От 1997 до 2007 доходите у нас са се увеличили два пъти.

Това каза в ефира на bTV икономистът Владимир Каролев, който заедно с финансиста Емил Хърсев направиха прогнози за новата финансова година.

Трябва да видим как може да се върнем към тези политики и икономики, които имахме през 2001-2008 г., препоръча Каролев и призова да престанем да се сравняваме с Германия и Франция, а да се сравняваме със страните от Централна Европа.

Цяло поколение българи ще си отиде, считайки че ние сме най-бедното население. Това въобще не е вярно, ние сме някъде към средното ниво, каза от своя страна Емил Хърсев.
Данните за новата 2013 г. съвсем не са толкова обезнадеждаващи – тя ще бъде копие на 2012 г. Имаме 12% увеличение на стойността на богатството, посочи финасистът и обясни, че продължава възстановяването на спада, който наблюдавахме в периода 2006-2009 г.

Нека не забравяме, че депозитите на гражданите в банките са се увеличили с 18-19%, изтъкна Хърсев и подчерта, че голяма част от тях са спечелени пари в чужбина. Този обратен приток на българска работна сила, изнесена за Европа е главният източник за безработицата у нас, коментира той.

Оборотът на големите магазини за продажба на дребно – хипермаркети, молове – само за декември показва ръст с 10%, посочи още финансистът.

В международен план Българя вечно ще бъде зависима от международните партньори, каза от своя страна Владимир Каролев. В САЩ прогнозите са около 3% ръст на икономиката за тази година. В Западна Европа също има оптимизъм, в Германия и Франция предприемачите се увеличават, посочи още Каролев и препоръча българското правителство да отвори няколко големи приватизации, за да вкара инвестиции, като например в Топлофикация и шистов газ.
„Аз съм съгласен, че не трябва да се разреши добивът на чист газ, но не може да забраниш изследването за шистов газ. Не става въпрос дали шистовият газ е полезен, но няма държава, в която да се забранява инвестициите в развитие и изследвания“, изтъкна икономистът.

България въобще не е малка страна – тя е средна по територия и по население в Европа, изтъкна Хърсев и посочи, че ако се върнем назад, през 1939-1941 година с потенциала, който сме имали, ние се нареждаме някъде сред средното за Европа. Той изрази надежда да се върне този потенциал, но призна, че ни липсва добра организация.

„Не трябва да се сравняваме със страни като Германия и Франция, трябва да се сравняваме със страните от Средна Европа“, категоричен бе Владимир Каролев. Ако вземем балтийските републики и Унгария – от 1991 г. тези хора правиха приватизация, каниха чужди инвестиции, а нашите политици казваха „За бога братя не купувайте“, посочи икономистът.

В Унгария средната работна заплата е минимум с 20% по-висока от тази у нас, но това е доста подвеждащ показател, изтъкна Хърсев и поясни, че стандартът, който може да се осигури с 1000 лв. у нас, не може да се осигури в Германия например. Той бе категоричен, че там комунални услуги и наеми са много по-скъпи, отколкото у нас. „Комуналните услуги са в пъти по-скъпи от българските плюс компоненти, които за нас са абсолютно непознати, включително и задължително застраховане“, посочи финансистът.

Няма държава, която да няма политика за насърчаване на инвеститорите, като им създава условия, включително гражданство и какво ли не, коментира Хърсев случая със саудитски шейх, който поискал български паспорт, за да направи крупни инвестиции у нас, но такъв му бил отказан. „Щях да тичам с две ръце и с два паспорта към саудитския шейх“, коментира финансистът.

„Доходите трябва да си ги пазим, да се борим, конкуренцията налага всеки ден да се борим за това, което имаме в момента“, препоръча Хърсев.
Той съобщи, че около 2 млрд. са инвестициите до момента, а догодина имаме възможност да достигнем до 10 млрд. за инвестиции, като припомни, че имаме предложение за АЕЦ „Белене“.

Човек трябва да знае, че образованието и квалификацията е за цял живот. Образовайте се, бъдете мобилни, препоръча от своя страна Владимир Каролев.

Източник news.bg

Трудовите ограничения в Холандия за българи остават


Трудовите ограничения в Холандия за българи остават

Запазване на ограниченията на трудовия пазар за българи и румънци до 2014 г. е една от точките, по които са се договорили холандските либерали и лейбъристи в рамките на споразумението им за коалиционно правителство. Това съобщава Медиафакс, позовавайки се на сайта DutchNews.nl.

Споразумението, чието съдържание още не разкрито официално, но редица аспекти от което бяха публикувани в пресата, предстои да бъде представено на парламентарните групи на двете партии. То предвижда мерки за икономии на стойност около 15 милиарда евро до 2017 г.

В частта за имиграцията и интеграцията споразумението предвижда вдигане на ограниченията на пазара на труда за румънци и българи през 2014 г., изискване имигрантите да са живели седем години в Холандия (в сравнение с пет досега), за да получат гражданство и право на гласуване в местните избори, изключване на имигрантите от социалното подпомагане през първите седем години от престоя им и др.

Сред другите разпоредби са отказ от плановете за домакинство на Олимпийските игри през 2028 г. заради липса на подкрепа сред обществото, забрана за използване на диви животни в цирковете, увеличаване на законовата възраст за консумация на алкохол на 18 години, както и забрана за носене на дрехи, които закриват лицето, в обществени сгради и в публичния транспорт, пише БТА.

Народната партия за свобода и демокрация на холандския премиер Марк Рюте и Партията на труда се споразумяха вчера да съставят коалиция, което отваря пътя за сформиране на проевропейско правителство, подкрепящо строги мерки за икономии, което да поеме властта най-рано другата седмица.

Партията на Рюте спечели най-много места на парламентарните избори на 12 септември, произведени на фона на кризата в еврозоната, нарастваща безработица, спад на цените на жилищата и стагнираща икономика, отбелязва Ройтерс.

Източник dnes.bg

Франция удвои професиите за румънци и българи


Франция разшири достъпа на българи и румънци до 291 професии

Франция разшири достъпа на българи и румънци до 291 професии, почти двойно повече в сравнение с предишните 150, предаде Франс прес, като се позова на правителствено постановление, публикувано вчера във френския „Официален вестник“.

Постановлението е подписано от министрите на вътрешните работи Манюел Валс и на труда, заетостта, професионалното образование и социалния диалог Мишел Сапен. Пълният списък на професиите обхваща множество сектори, в това число строителството, хотелиерството, земеделието, риболова, промишлеността, търговията, развлеченията, информатиката, банковото дело и финансите.

Решението за разширяване на списъка от професии, за които могат да кандидатстват българи и румънци, бе взето от френското правителство на 22 август.
Едновременно с това бе намалена таксата, която работодателите трябва да плащат, за да наемат служители и работници от тези две страни, посочва АФП.

Преходните ограничения за наемане на работа на граждани на Румъния и България остават в сила до края на 2013 г.

Освен ограниченията по отношение на професиите, гражданите на тези две страни трябва да притежават и разрешително за работа, издадено от местните префектури на полицията.

Източник dnes.bg

Франция отваря 150 професии за българи и румънци


Франция отваря 150 професии за българи и румънци след вчерашното решение на френското правителство да смекчи ограниченията върху достъпа до работни места за ромите.

Франция отваря 150 професии за българи и румънци след вчерашното решение на френското правителство да смекчи ограниченията върху достъпа до работни места за ромите.

Специализираният сайт за наемане на работа на чужденци Migration Conseil помества списък на 150-те професии, за които след приетото решение работодателите във Франция вече не са длъжни да търсят кандидат на френска територия. Тази мярка обаче остава препоръчителна, се казва в съобщението, цитирано от БТА.

Професиите в този списък могат да бъдат използвани за процедура за узаконяване на престоя във Франция въз основа на заемана длъжност, каквато и да е националността на кандидата (с изключение на алжирци и тунизийци).

Секторите, в които се отваря възможност за работа за българи и румънци, са следните:

1. Строителство
2. Хотелиерство, ресторантьорство, хранителен сектор
3. Земеделие, морски флот, риболов
4. Морски риболов
5. Механика, обработка на метали
6. Електроенергия и електроника
7. Поддръжка
8. Промишлени инженери
9. Транспорт, логистика, туризъм
10. Промишлени процеси
11. Гъвкави материали, дървообработване, графична индустрия (лека промишленост)
12. Ръководство, управление на предприятия
13. Информатика
14. Изследвания и проучвания
15. Банки и застраховане
16. Търговия
17. Здравеопазване, социална, културна и спортна дейност.

Източник dnes.bg

За половината българи морето до глезена… в легена


52 % от българите няма да почиват през това лято, показва национално представително проучване на НЦИОМ

52 % от българите няма да почиват през това лято, показва национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 27 юни и 3 юли сред 1000 души.

По-често това са възрастните хора над 60 години, жителите на малките градове и селата, с основно и по-ниско образование, както и хората с по-нисък от средния жизнен стандарт. С увеличаването на възрастта намаляват и възможностите на хората да си позволят летен отдих, коментират социолозите.

Останалите 48 на сто смятат да ходят на почивка. Социолозите констатират, че делът на българите, които възнамеряват да почиват през лятото, се е увеличил над четири пъти от 1993 година досега – от 11 на 48 процента. По този показател 2012 г. се приближава до предкризисната 2007 г., отчитат от НЦИОМ.

Най-често българите посочват, че за лятната си почивка ще похарчат между 200 и 500 лева. Сума в този диапазон ще отделят 21% от анкетираните.

11% от хората ще се охарчат с до 1000 лева , а повече от 1000 лева могат да си позволят едва 4 на сто.

12% могат да си позволят само почивка, която ще им струва под 200 лева.

Най-младите – на възраст до 29 години, са най-малко склонни да се лишат от почивка през лятото – 77 процента от тях ще си позволят летен отдих – или с 10 процента повече, отколкото през миналата година.

Според социолозите причината е, че младежите, като цяло, са по-непретенциозни към битовите условия, при които ще почиват, и могат да ползват туристическите услуги на по-ниска цена. Освен това част от младите хора разчитат и на финансовата подкрепа от родителите си.

Високообразованите българи са друга активно почиваща група от населението. За последната една година и сред висшистите с 4% нараства делът на възнамеряващите да почиват през лятото (от 62% през 2011 г. на 66% през 2012 г.).

Логично е, че заможните респонденти най-малко са склонни да се лишат от лятна почивка. В сравнение с миналата година НЦИОМ отчита и ръст 8% в намеренията за летен отдих и на хората със стандарт на живот над средния за страната. С 8 на сто се увеличава през тази година и делът на хората със среден жизнен стандарт, които ще почиват през лятото – от 48 процента през 2011 г. на 56 на сто през 2012 г.

Жителите на столицата и на големите градове почиват по-често в сравнение с жителите на по-малките населени места, сочат данните. През тази година летен отдих ще си позволят с 73 на сто от столичани – с 6% повече, отколкото през миналата година, и 63 на сто от живеещите в градовете – областни центрове – с 9 на сто повече, отколкото през миналата година.

Най-голям дял от анкетираните – 24 на сто, предпочитат да почиват на море, 11 на сто – на планина, на село – 6 процента, а на вила – 5 на сто. Още не са решили къде да почиват 7 процента, а 2 на сто вече са ходили на почивка.

Източник dnes.bg