След референдума парламентът е с развързани ръце


След референдума парламентът е с развързани ръце

Очаквано първият след демократичните промени референдум за развитието на ядрената енергетика чрез нова ядрена централа не успя да премине прага от 4.3 млн. гласували, за да бъде валиден.

Допитването обаче почти сигурно ще успее да изпълни друго условие от закона – да са участвали повече от 20% от имащите право на глас и повечето от тях да са отговорили с „да“. В такъв случай законът предвижда предложението, предмет на референдума, да се върне в Народното събрание и да бъде разгледано в тримесечен срок.

Централната избирателна комисия има три дни, за да обяви официалните резултати от допитването, след което трябва да се задейства следващата процедура – решение на парламента.

Какво ще обсъжда парламентът?

Всъщност конкретен текст, който да указва какво трябва да се случи оттук нататък, няма. Разпоредбата какво се случва при активност над 20% препраща към процедурата за разглеждане на гражданската подписка за предизвикване на допитване. Тя гласи: „Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.“

Изискването за ново решение не означава, че депутатите трябва да се произнесат по същество с „да“ или „не“ по въпроса, на който избирателите отговаряха в неделя, коментира за „Дневник“ Янаки Стоилов (БСП), който е автор на приетия от миналия парламент Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Според тълкуванията на юристи Народното събрание по-скоро трябва да приеме решение с мерки и препоръки, произтичащи от резултатите на референдума. Всеки депутат има право да внесе свое предложение с какво решение да излезе парламентът.

Управляващите, които редактираха въпроса на допитването, така че от него изпадна конкретиката за АЕЦ „Белене“, не са твърде наясно как ще реагират оттук нататък, показа проверка на „Дневник“. Още повече, че според представители не мнозинството, в закона за рефередумите има доста пропуски и неясноти.

Според юрист от ГЕРБ не е задължително Народното събрание да се съобрази с преобладаващия отговор „да“. Би могло например да възложи на правителството отново да проучи каква ще е цената на проекта и доколко той е безопасен, коментира той. Можело обаче решението да е за развитие на ядрената енергетика чрез изграждане на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, за който се обяви премиерът Бойко Борисов.

БСП застъпва противоположната теза – че щом законът изисква половината от отговорите да са „да“, следва парламентът да начертае мерки за изпълнение на проекта за изграждане на нова ядрена централа.

Заявките досега

От „Синята коалиция“ обявиха, че до два дни ще внесат проекторешение за спиране на проекта за АЕЦ „Белене“. Подобно решение парламентът прие през март 2012 г., когато подкрепи правителството при отказа му от строеж на АЕЦ „Белене“ и отмяната на на две решения от 2004 г. и 2005 г.

ГЕРБ засега обмислят какво ще правят. Социалистите пък вероятно ще изчакат предложението на мнозинството, за да преценят какво ще гласи тяхното. В левицата са на мнение, че въпросът за АЕЦ „Белене“ ще се решава истински след изборите от новото мнозинство, а сега просто трябва да бъде спазен 3-месечният срок за произнасяне на депутатите.

Източник dnevnik.bg

Цветанов: Вотът не беше за или против Бойко Борисов


Референдумът не беше за или против Бойко Борисов

„Референдумът не беше за или против Бойко Борисов. Парламентарните избори дават отговори на обществените нагласи и доверието, което хората дават за управление на страната ни. Това заяви вицепремиерът и заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов на пресконференция на партията.

Той призова да не прави паралел между резултатите от референдума и очакванията за парламентарните избори през лятото.

От първия демократичен референдум загубиха всички български граждани, категоричен беше Цветанов.

„Бяха похарчени 20 млн. лева за референдум, за който всички знаехме, че нагласата в обществото е голямо „Не“. От всички имащи право на глас се възползваха само 20-21%. Това означава, че 80% казаха „Не“ и не станаха част от този политически спектакъл на БСП“, посочи Цветанов. По думите му БСП са си направили най-скъпата партийна социология с този референдум. „Българският данъкоплатец плати 20 милиона, за да могат да си направят генералната си репетиция преди изборите“, заяви Цветанов.

Той изчисли, че заедно с негласувалите и тези, които са се обявили против на референдума, общо 88% от българските граждани са казали „Не“, а само 12% са казали „Да“ на ядрената енергетика.

От този референдум имаше само политически послания, нямаше реален резултат, който да даде отговор на това, което вълнуваше българските граждани. Важно е, че днес БСП ще могат да си дадат отговор и за този проект, с който заблуждаваха хората, посочи Цветанов.

Той допълни, че проектът е стартирал с 4 млрд. евро, а после е станал 10,5 млрд евро или 22-23 млрд. лева.

„Имаше огромни спекулации, че членовете или симпатизантите на ГЕРБ не са послушали призива на председателя. Ако ГЕРБ имаше основна цел активното участие, може би щяхме да мобилизираме съответните си ядра за активно участие в референдума. Референдумът е всеки да гласува по съвест, тук няма политика, тук е „за” или „против” ядрената политика”, разясни Цветанов. Оставката на Сергей Станишев е отговорност изцяло на БСП, каза още Цветанов.

Загуби българското общество – 20 млн.лева за една авантюра, едно социологическо проучване, каза и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

Според това проучване БСП получиха 850 000 гласа, които са общите гласове – БСП, „Атака“, ВМРО и ДПС, каза министърът. По думите му е логично да се построи нов блок в АЕЦ „Козлодуй“.

Източник dnes.bg

Около 37% гласуват на референдума, 60% казват „да“


Между 27 и 37 процента от българите декларират готовност да участват в предстоящия референдум

Между 27 и 37 процента от българите декларират готовност да участват в предстоящия референдум, сочат данни на НЦИОМ от национално представително проучване, направено между 16 и 20 януари сред 1000 души.

Социолозите уточняват, че последната седмица от кампанията може да предизвика известни промени в декларираните намерения.

Засега категорично намерение да гласуват изказват две трети от привържениците на БСП, 59 на сто от тези на „Атака“, близо половината от тези на ГЕРБ, 42 на сто от привържениците на „България на гражданите“ и 35 процента от тези на ДПС.

Основният аргумент на нежелаещите да участват в предстоящия референдум е убеждението им, че той е лишен от смисъл, коментират от НЦИОМ.

За последните три месеца социолозите регистрират известно покачване на дела на противниците на развиването на ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. В момента съотношението между привържениците и противниците е приблизително 3:2.

С „да“ на референдума ще отговорят от около 60 процента, от заявилите, че ще гласуват. А тези, които твърдят, че ще отбележат „не“, са 40 на сто.

Тези, които възнамеряват да гласуват с „да“ на референдума са по-категорични в намерението си да упражнят правото си на глас в сравнение с онези, които биха гласували с „не“.

Както поддръжниците, така и противниците на развитието на ядрената енергетика у нас твърдят, че позицията им е по-скоро въпрос на личен избор, а не на партийна дисциплина.

Две трети от българите отричат да са повлияни от официалните позиции на лидерите на основните политически партии у нас.

Най-често намерение да гласуват на предстоящия референдум изразяват жителите на малките градове и на селата. В областните центрове декларираната активност е по-ниска от средната.

Най-ниска се очертава избирателната активност в столицата. В сравнение с ноември 2012 г. , сега НЦИОМ отчита, че повече българи определят информираността си по темата като „висока“ или“средна“. Определящите информираността си по темата като „ниска“ за същия период намаляват с осем пункта – от 36 на 28 процента.

За последните три месеца напълно неинформираните и незаинтересовани от темата намаляват почти двойно.
Нисък е делът на пълнолетните българи, които целенасочено и активно търсят информация по темата за референдума – 11 процента. В по-голямата си част симпатизантите на основните политически формации – с изключение на тези на ДПС, се самоопределят като „средно информирани“, т.е. хора, които не търсят целенасочено информация по темата, а попадат на такава.

Сред симпатизантите на ДПС най-голям е делът на хората, определящи се като „ниско информирани“ по въпросите за ядрената енергетика.

Социолозите намират зависимост между самооценката за информираност и стандарта на живот на анкетираните. Хората с високи доходи, столичаните, високообразованите респонденти и мъжете по-често от останалите целенасочено търсят информация и се определят като високо информирани. Жените, хората с основно образование и с ниски доходи най-често определят информираността си като „ниска“.

Социолозите не отчитат пряка зависимост между степента на информираност на населението по темата на референдума и начина, по който българите възнамеряват да гласуват.

Източник dnes.bg