Новият треньор на Байерн Мюнхен е Пеп Гуардиола


Испанският треньор подписа с баварците 3-годишен договор

Новият треньор на Байерн Мюнхен е Пеп Гуардиола

Бившият наставник на Барселона Пеп Гуардиола ще води германския Байерн Мюнхен от лятото. Новината бе съобщена на официалния сайт на клуба в интернет.

Гуардиола се е разбрал с ръководството на Байерн и е подписал договор до лятото на 2016 година. До края на сезона баварците ще бъдат водени от Юп Хайнкес, чийто контракт изтича на 30-и юни тази година.

През последните няколко месеца специалистът даваше индикации, че ще напусне, въпреки желанието на ръководството да го задържи за още една година.

В същото време Пеп Гуардиола бе свързван с английските Манчестър Сити и Челси. Испанецът дори заяви публично, че има желание да ръководи отбор от английската Висша лига.

Интересното е, че Юп Хайнкес е изразил желанието си пред шефовете на Байерн да напусне клуба от лятото. Той възнамерява да прекрати треньорската си кариера след края на настоящата кампания.

„Като клубни ръководители, но и като негови приятели, ние трябва да приемем решението на Юп Хайнкес“, каза изпълнителният директор на Байерн Карл-Хайнц Румениге, цитиран в официалния сайт на тима.

„Трябва да приемем и да уважим решението му. В личен разговор с Юп Хайнкес взаимно се уверихме, че всички ние ще дадем всичко от себе си, за да запишем успешен полусезон и да спечелим титлата.“

„Ние се радваме, че успяхме да спечелим битката за подписа на Пеп Гуардиола, който беше желан от доста силни отбори. „

„Той е един от най-успешните треньори в света. Ние сме сигурни, че той ще вдигне нивото не само на Байерн, но и на германския футбол. Очакваме с нетърпение съвместната ни работа, която започва от юли 2013 година“, завърши своето изказване Карл-Хайнц Румениге.

Източник gol.bg

Германецът, който прелетя над Желязната завеса


Матиас Руст днес
Матиас Руст днес. Снимка: Youtube

През 1987 година 19-годишен младеж от Западна Германия шокира света. Той прелита над противовъздушната отбранителна системa на Съветския съюз и каца със самолет “Чесна” на Червения площад. За лудорията си е осъден и лежи в затвора повече от година. Четвърт век по-късно обаче смелчагата заявява, че не съжалява за нищо, пише в материал на Би Би Си.

Тогава на 19 години, Матиас Руст прелита сам над 750 километра, преминавайки през всички отбранителни системи на военната машина СССР със своя едномоторен самолет. Накрая каца пред портите на Кремъл.

Идеята хрумва на младеджа година по-рано, докато гледа телевизия в дома на родителите си в Хамбург, Западна Германия.

По това време вниманието на света е приковано към срещата на високо равнище между президента на САЩ Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов в Рейкявик. Тя обаче не води до очакваното разчупване на леда от двете страни на Желязната завеса. Разочарован, политически активният младеж решава, че самият той може да направи нещо по въпроса.

“Мислех си, че всеки човек на тази планета е отговорен за това, което се случва, и заради това търсех възможност да дам своя принос за промяна на статуквото”, споделя Руст.

Младежът вече има лиценз за пилотиране на самолет и около 50 летателни часа, когато му хрумва, че може да се възползва от уменията си и чрез тях да даде своя принос.

“Мислех си, че мога да използвам самолета, за да построя мост между Изтока и Запада. Да покажа, че много хора в Европа искат отношенията между нашите два свята да са по-добри”, споделя Матиас.

Много младежи сигурно са имали подобни идеалистични фантазии да донесат световен мир с някое по-щуро свое действие. Разликата между тях и Руст е, че той всъщност осъществява фантазиите си.

На 13-и май 1987 г. той заявява на родителите си, че ще обиколи Северна Европа със самолет “Чесна”, за да повиши броя на летателните си часове.

Първата му спирка е на Шетландските острови във Великобритания. После на Фарьорските острови. Той прекарва по една нощ на всяко място. Следва столицата на Исландия – Рейкявик, след това е Берген в Норвегия. А на 25 май пристига в столицата на Финландия – Хелзинки.

Пътят на Руст от Хелзинки до Москва
Пътят на Руст от Хелзинки до Москва. Снимка: Youtube

Там той прекарва няколко дни в размисъл – дали наистина има куража да осъществи плана си? Определено има повод да е нервен – СССР притежава най-голямата противовъздушна отбранителна система в света. По-малко от пет години по-рано южнокорейски цивилен самолет е унищожен, защото е навлязъл в съветското въздушно пространство. 269 пътници на борда умират.
“Разбира се, че ме беше страх да не умра!”, спомня си Руст. “Преценявах дали си заслушава риска. И накрая стигнах до заключение, че – да, заслужава си!”, допълва той.

На сутринта на 28 май той заявява на контрола на въздушния трафик в Хелзинки, че ще лети към Стокхолм, Швеция. Дори в този момент не е напълно убеден, че ще извърши замисленото приключение.

“Взех категорично решение да го направя едва половин час преди да отлетя. Просто промених курса си със 170 градуса и така в един момент се оказа, че летя право към Москва”, допълва младежът.

В Хелзинки операторите, осъществяващи въздушния контрол, започват да се безпокоят. Руст лети в грешната посока и изведнъж изчезва от радарите им, без да успеят да осъществят радиоконтакт с него.

Огромен брой хора са мобилизирани да търсят изчезналия младеж. След като от бреговата охрана забелязват петно петрол в морето, са доведени и гмуркачи, които да търсят останките на самолета.

А всъщност, докато финландците го търсят в морето, Руст седи в пилотската си кабина, преминавайки през съветското въздушно пространство над Естония, която тогава е част от съюза.

За минути обаче малкият самолет е прихванат от съветски радар. По-малко от час след това към него приближава изтребител МИГ – 23.

“Премина толкова близо вляво от мен, че успях да видя двамата пилоти в кабината. Видях и червената звезда на крилото на самолета”, разказва Руст. Младежът е ужасен. Но вместо да го унищожи, изтребителят прелита покрай него и се изгубва в облаците.

Комбинация от невероятен късмет и човешка грешка водят до заблудата, че “Чесна”-та на Руст е приятелски самолет.

Самолетна катастрофа от предния ден и последвалата спасителна операция, заедно с провеждащи се тренировки за нови пилоти, водят до объркване както във въздуха, така и в наземните контролни центрове.

По някакъв начин, сякаш на магия, самолетът на Руст успява да премине необезпокояван стотици километри през съветското въздушно пространство – чак до столицата Москва – без да влезе повторно в контакт с отбранителните сили на страната.

“Не мога да повярвам, че оцелях! Пресмятах си шансовете за оцеляване като 50:50 и след като достигнах до крайната дестинация на пътуването си, знаех, че съм щастливец.”

Облекчението му, като вижда покривите на московските сгради, обаче бързо се изпарява. Той осъзнава, че кацането далеч няма да е лесно. Намерението му да кацне по средата на Червения площад, където ще направи възможно най-силно впечатление, е осуетено. По това време площадът е претъпкан с хора.

Бялата "Чесна" прелита над Червения площад
Бялата „Чесна“ прелита над Червения площад. Снимка: Youtube

На земята московчани с удивление поглеждат нагоре към малкия бял самолет, кръжащ само 10-ина метра над главите им.

Накрая Руст забелязва четирилентов мост над Москва река, на който кацането би било възможно. Прави още един кръг около площада и се насочва към моста, приземявайки се върху него.

По-късно, когато го разпитват от милицията, Руст разбира, че отново късметът му се е усмихнал. Обикновено мостът е бил опасан с множество кабели, които биха направили кацането му невъзможно. За негов огромен късмет същата сутрин кабелите са премахнати поради планувана профилактика.

“От полицията предполагаха, че имам съучастник в Москва, който е уредил всичко, така че да стане възможно да кацна.”

Около 19:00 часа, точно по залез слънце, безразсъдно смелият германец рулира самолета си до Червения площад. Изскача от кабината си, за да поздрави насъбралата се да наблюдава необичайното събитие тълпа. Те искат да знаят откъде е младият пилот и защо е тук.

“Аз съм на мирна мисия от Германия!” – отговаря им той.

Това му изявление предизвиква неразбирателство у множеството, което го смята за гражданин на Източна Германия. Хората започват да се ръкуват с него, приветствайки го като съюзник. Младежът обаче обяснява, че е от “другата Германия”, от Западна, а не от Източна.

Доктор Робин Стот, британски доктор, който по това време е в Москва като част от антиядрена активистка група, се разхожда из Москва, за да разгледа забележителностите й точно по времето, в което Руст приземява самолета си.

“Това беше нещо необичайно. Никой от нас нямаше представа какво се случва”, спомня си той.

Когато полицията се отърсва от шока, че неидентифициран самолет е паркирал пред вратите на Кремъл, те арестуват Руст.

В следващите няколко часа на него му се налага да обяснява, че е действал сам, че няма съучастник, че не е част от заговор на никое чуждо правителство.

Възможно е Горбачов да е съзрял възможност в инцидента да се отърве от някои неудобни нему военни, които са пречели на плановете му за реформи. Защото след няколко дни министърът на отбраната Сергей Соколов е принуден да напусне, а ръководителят на противовъздушната отбрана Александър Колдунов е уволнен. През следващите няколко месеца повече от 150 души губят поста си, най-вероятно във връзка с инцидента.

Руст обаче е признат за виновен по обвинение в това, че е нарушил международните въздушни спогодби, нелегално навлизайки в съветското въздушно пространство. Освен това той е виновен за “злонамерено хулиганство”.

Съдията го осъжда на четири години в трудов лагер.

Матиас Руст по време на процеса срещу него. Снимка: Youtube
“Беше ми трудно. Едва 19-годишен трябваше да стоя заключен по 23 часа в денонощието. Отслабнах много, защото не можех да задържам храната, която ядях”, споделя той.

През 1988 Руст е освободен в знак на добра воля от СССР след само 14 месеца в затвора.

Московчани започват да се шегуват с инцидента и започват да наричат Червения площад – Шереметиево номер 3 (Шереметиево 1 и 2 са летища близо до Москва).

Само година след завръщането си в Хамбург обаче Руст отново попада зад решетките, защото наръгва колега в болницата, в която работи. Освен това е осъждан нееднократно за хулигански прояви и дребни кражби.

Днес той работи като финансов анализатор и йога инструктор. Твърди, че не съжалява за стореното преди 25 години, дори вярва, че е помогнал на Горбачов да осъществи реформите си.

Източник dnes.bg

Авторитарния призрак е надвиснал над Европа отново


Авторитарния призрак е надвиснал над Европа отново

В поне пет страни от ЕС – Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция може да се възроди форма на авторитарно управление, подобно на наблюдаваното през 30-те години наминалия век. Такъв е кошмарният сценарий, който си представя германският социолог професор Клаус Оффе.

Специализираният италиански двумесечник за култура и политика „Мулино“ помества в новия си брой интервю с преподавателя по политическа социология в Hertie School of Government в Берлин.

Основна тема на интервюто е кризата в еврозоната и нейното влияние върху демократичното развитие на ЕС. Експертът вижда авторитарното управление като „австро-клерикален фашизъм“.

Съществува традиция на авторитарно управление, което е специфично за Югоизточна Европа и ние се нуждаем от ЕС, за да го контролираме и да му се противопоставим.Свидетели сме как то действа в момента в Румъния и в Унгария, а рискът бе то да надделее и в Австрия по времето на Хайдер,“ предупреждава професорът.

„Допуснати бяха редица грешки и първата е в неправилните размери на еврозоната. Страни с различна производителност и различни уединени стойности на труда, които са решаващи променливи величини, не могат да имат единна валута. Така печелившите ще продължават да печелят, а губещите ще загубят още повече. Германия, Холандия, Финландия, Люксембург и някои други са природно надарени с „излишък по рождение“, докато южните страни са неизбежно губещи.

Другата грешка е, че в тази зле планирана валутна зона липсва единна фискална и социална политика. Налице са някои твърде хилави заместители и критериите от Маастрихт, които всъщност нищо не регулират, не могат да заместят един фискален и социален режим, който да е еднакъв за всички страни членки.

Има начин да се реагира на това по нормативен път. Трябва да се зададе въпросът кой спечели най-много и пострада най-малко от допуснатите грешки. Според общоприето схващане именно тези страни би трябвало да заплатят загубите от грешките. Отговорът на въпроса е: Германия. Диспропорциите в търговията облагодетелстваха Германия посредством превъзходството на износа спрямо вноса, което не би било възможно в отсъствието на единна валута. Еврото е механизъм, който облагодетелства германския износ, защото останалите страни членки са безсилни пред единната валута. Те не могат повече да правят онова, което правеха през 80-те и 90-те години на миналия век, когато „нагаждаха“ собствените си парични единици посредством девалвация. Така и не мога да проумея защо Испания и Италия бяха толкова ентусиазирани за въвеждането на еврото, макар че това за тях означаваше самоограничаване на автономията,“ отбелязва Клаус Оффе.

По-нататък той се спира на политическите последици от еврокризата и перспективите за изход от нея.“Кризата, която избухна през 2008 година, изведе на преден план грешките с цялата им драстичност. Току-що се опитах да дам отговор от морална гледна точка – онези, които извлякоха най-много облаги, сега трябва да компенсират останалите страни или да понесат голямата част от дълговете. За сетен път обаче, това е неосъществимо от политическа гледна точка, тъй като рискува да загуби изборите всяко правителство, което предложи неравномерно разпределение на дълговете или нещо от сорта на тяхното ипотекиране, на еврооблигации и прочие. Според мен ще бъде рисковано и дори самоубийствено, ако Социалдемократическата партия в Германия предложи подобна стратегия „на доброволни начала“. Изправени сме пред класическо противоречие – онова, което от икономическа и морална гледна точка е абсолютно необходимо или направо задължително, е невъзможно по вътрешнополитически съображения.

Политическите партии в Германия, но и в други страни като Франция и Италия, които не правят изключение, се провалиха и не можаха да поднесат на своите избиратели обяснението, което се опитвам да синтезирам – допуснахме грешки, търсим коректен начинда платим за тези грешки, допълва професорът.

„Демокрацията и парламентарният режим са несъвместими с онова, което сега трябва да се предприеме, за да се реагира на ситуацията. В известен смисъл кризата унищожава ключови елементи на демокрацията, защото превръща в необходимост действия, които нямат подкрепата на общественото мнение. Партиите се провалиха във възпитанието на обществото по тази точка и сега са на кръстопът – дали да направят необходимото или да направят онова, което се ползва с народната подкрепа. От политическа гледна точка така се стига до мъртво положение.

Доста съм уверен и смятам, че еврото ще оцелее и Гърция вероятно ще остане в еврозоната. Но ще оцелее по технократски начин, което ще доведе до повсеместно укрепване на крайно десните сили и на антиевропейските настроения. За демократично настроените европейци Европа винаги е била цивилизационна сила, която взема, държи и упражнява контрола върху патологичните тенденции, които познаваме от историята. Нуждаем се от тази Европа, за да контролираме страстите и патологиите на някои страни членки и особено на Германия.

Източник dnes.bg

Германски съд обвини българка в убийството на три деца


Германски съд обвини българка в убийството на три деца
Пловдивчанката Милка Дочева (29 г.) е обвинена в убийството на три деца. Обвинителният акт е връчен на двамата  адвокати. Това съобщи вчера Мартин Бранд, говорител на съда в Дортмунд, където ще се гледа делото, пише в. „Труд“.


Жестокото убийство, извършено на 3 август  т.г., потресе цяла Германия. В 3 ч. призори в горящото жилище на баща им Мухарем Тюфекчи в Дортмунд бяха открити труповете на Мустафа (4 г.) и на сестричката му Силан (12 г.). Техният брат Мехмет (10 г.) издъхна от 20-те си прободни рани в болница.

Убийцата е нанесла с нож върху спящите деца общо 49 удара, се посочва в обвинителния акт.
При задържането  на 3 август от изцапаните  с кръв ръце и дрехи били взети проби. Направената ДНК експертиза доказала, че кръвта е от убитите деца.

За да заличи следите от престъплението, Милка подпалила апартамента. Пристигналите незабавно огнеборци потушили пламъците. По-късно бе установено, че децата не са загинали при пожара, а вследствие на множество прободни рани.

Бащата Мухарем Тюфекчи (41 г.) е извън подозрение за убийството. По време на пожара той бил в заведение.

Българката ще бъде съдена за предумишлено тройно убийство и за палеж.

Срещу нея е възобновено и старо следствие, също за палеж. На 29 февруари т. г. призори е лумнал пожар в жилището на Мухарем. Тогава заключението бе, че децата, които тогава останали невредими, са си играли с огън.

Подозрението сега е, че още първия път Милка Дочева е била решена да ликвидира децата.

Източник dnes.bg

Съдбата на Европа е в ръцете на Меркел


Съдбата на Европа е в ръцете на Меркел

Разделеният някога Берлин сега има нелеката задача да запази обединението на Европа. С изпълнението на тази задача вече се е заела канцлерът Ангела Меркел, посочва Би Би Си.  
В периода 1961-1989 година най-малко 136 души са намерили смъртта си на Берлинската стена – повечето в опит да избягат от комунистическата ГДР. 

Така че Берлин знае немалко за разделението. За 50-те години на Студената война самата Германия беше разделена и политически отслабена. 

Всичко това вече е в историята. 
Сега Берлин е столица на една обединена страна, която безспорно е доминиращата икономическа сила на европейския континент. Но десетилетия наред това определение не съответстваше особена на държавата, която трябваше да носи бремето на 2 загубени световни войни. 

В наши дни бъдещето на Еврозоната изглежда ще се реши именно в германската столица. И именно Германия ще трябва да поеме ролята на лидер, който да изведе Обединена Европа от кризата. Предизвикателството вече не е да се преодолее разделението изток-запад, а по-скоро север-юг. 

Множество от европейските съюзници на Германия вече започват да стават нетърпеливи и негодуват заради колебанието на Берлин да предприеме решителни стъпки по отношение проблемите на Еврозоната и единната европейска валута. В тази връзка полският външен министър Радек Сикорски заяви: „Страхувам се по-малко от мощта на Германия, отколкото от неактивността на Германия”.

Милиардерът и крупен инвеститор Джордж Сорос беше още по-краен, като заяви, че Берлинтрябва или да поеме лидерската роля, или да се напусне Еврозоната.

Но да бъдеш лидер не е никак лесна задача. Трябва да се намери баланс между това да предоставяш помощ и да диктуваш правилата. За да бъдат избегнати добилите популярност в последно време определения като „Четвъртият Райх” и „Германският ботуш”.

В Гърция Ангела Меркел беше посрещната с масови протести и демонстранти, облечени като нацистки войници. Стари страхове и предразсъдъци внезапно изскочиха на преден план.

Истината е, че Германия има лек проблем с имиджа в чужбина. Както и самата Меркел. 

В известен смисъл нещата стоят по-добре за германските управляващи на домашната сцена. Германците харесват предпазливия подход на канцлера и нейното хладнокръвие при справянето с кризисната ситуация. Харесват това, че стилът й на водене на тази битка може да се нарече по-скоро „Постепенно и балансирано”, отколкото „Шок и ужас”. 

От година насам Меркел полага огромни усилия да убеди страните, които трябва да правят сериозни икономии, че да, на нея й пука. Че на Германия също й пука. 

Канцлерът обаче не пропуска да демонстрира позицията си и пред своите избиратели. Не пропуска да защити еврото при всяка удобна възможност, при всяка реч, при всеки митинг. „Еврото е много повече от валута и аз искам всички страни да останат в Еврозоната”, е най-често използваният от Меркел рефрен. 

По всичко личи, че канцлерът е загърбила периода, в който беше готова да остави затъналата Гърция да напусне Еврозоната. Канцлерът подчертава изрично, че ще направи всичко възможно Атина да бъде част от валутния съюз. 

Това, което г-жа Меркел ни спестява като информация, е кой ще плати за тази привилегия.

Защото се вижда, че Гърция няма нужда от повече заеми. Гърция се нуждае от помощ, независимо дали става въпрос за парични трансфери или отписване на дългове, които дължи на различни държави и институции, сред които и Германия. 

Такъв директен подход вече трудно ще се хареса на германските избиратели, особено година преди парламентарен вот. Именно по тази причина Меркел стъпва на пръсти. Така, както страната й би одобрила. 

И все пак Берлин остава градът, в който са вперени всички погледи. Защото именно оттам трябва да дойде „лекарството”, което да запази целостта на Еврозоната.

Източник dnes.bg

По-добре чужденец в Мюнхен, отколкото циганин в България!


Баварската столица Мюнхен се превърна в приют за хиляди български и румънски имигранти.

Баварската столица Мюнхен се превърна в приют за хиляди български и румънски имигранти.
В следващите години Германия очаква още над десет хиляди чужденци от Източна Европа, повечето от които вероятно ще останат на улицата

В специализирания подслон за имигранти „Machtlfinger Straß в Мюнхен живеят по 12 души в стая. И ще става все по-тясно, пише немското издание Tageszeitung.

“Наистина се притеснявам за тези хора“, казва Вилхелм Дрекслер, референт по имиграционните въпроси към неправителствената организация Каритас.

През изминалите 6 години броят на имигрантите се е удвоил. През 2011-та година в Мюнхен пристигат 2 305 българи и 3 841 румънци, повечето от които са роми. Тази година организацията очаква поне още толкова новодошли.

„В някои градове 90 процента от ромите са безработни. Те не могат да живеят с 50 евро социални помощи на месец. А тук идва проблемът и с дискриминацията. Чувал съм неколкоркатно роми да казват: По-добре да съм чужденец в Мюнхен, отколкото завинаги циганин в България“, разказва Дрекслер пред Tageszeitung.

Когато германският трудов пазар се отвори напълно за българите през 2014-та година, се очаква още една голяма вълна от имигранти, пише още немската медия.

„Но когато имигрантите дойдат тук, ситуацията им не става по-добра. Получваме ежедневно обаждания от пунктове на нашата организация, където са придошли още и още имигранти. Те са гладни, жадни и спят по гарите“, допълва представителят на неправителствената организация.

Служители на Малтийското дружество за помощ на мигранти в Мюнхен също се оплакват от бедствената ситуация.

Последствията: все повече българи и румънци остават без покрив над главата си и трябва да просят. А мюнхенци, естествено, се страхуват за дълго градения имидж на града си. „Мюнхен е с имидж на най-богатия, най-чистия и най-сигурния град в Германия. Но имигрантите ще променят това. Много скоро по улиците ще виждаме бедността на източноевропейци“, предупреждава Декслер.

Всички неправителствени организации в помощ на мигрантите ще се срещнат с управляващите на баварската столица, за да намерят скорошно решение на проблема. Вече се обсъжда и вариантът всички имигранти, които не са намерили работа в определен срок от време, да бъдат върнати обратно в родината.

Източник dnes.bg

Плевнелиев: Кризата дава шансове за страни със стабилна програма като България


Плевнелиев: Кризата дава шансове за страни със стабилна програма като България

Кризата дава много шансове за страни като България, които са стабилни и имат дългосрочна програма за развитие с ясни приоритети. Това е подчертал президентът Росен Плевнелиев пред участници в кръгла маса в Бавария, посветена на инвестиционния климат в България, съобщи прессекретариатът му.


Държавният глава откроил подкрепата за малките и средни предприятия, реализацията на електронното правителство до 2015-2016 г. и създаването на високотехнологични паркове и клъстери сред основните приоритети, които са на фокус в дългосрочната програма на България.

Плевнелиев обяснил и част от промените в Закона за насърчаване на инвестициите, които според него ще дадат редица нови възможности за правене на бизнес у нас, като идеите държавата да поема разходите за социално осигуряване за първите две години, грантове за обучение на персонала, ускорено административно обслужване и осигуряване на поддържаща инфраструктура в размер до 20 на сто от стойността на инвестицията. 

България има подходящи условия и за развитие на екологично земеделско производство, коментирал пред баварския бизнес президентът. Страната ни работи също така за по-ефективно управление на водните ресурси, а потенциалът на сектора успешно може да бъде развит с помощта и на европейските структурни инструменти.

Политиците са тези, които трябва да създават предпоставки за устойчиво развитие. Искаме да намираме решения, да постигаме резултати, да надграждаме доверие, казал още българският президент. На кръглата маса било отчетено, че близо 1000 са баварските компании с 256 представителства и клонове, които оперират на българския пазар, а страната ни е считана от Бавария за важен партньор с голям пазарен потенциал.

В Бавария президентът се срещнал и с представители на Съвета на директорите на БМВ.

Днес държавният глава е на посещение в американската военна база в Хоенфелц, където се обучават български военнослужещи.


Източник dnevnik.bg