Гърция прие законопроект с който си гарантира нови спасителни заеми


Страната прие законопроект от по-строг бюджет

Гръцкият парламент късно снощи одобри законопроект, с който ратифицира десетките условия, поставени на страната за отпускане на спасителни заеми

Гръцкият парламент късно снощи одобри законопроект, с който ратифицира десетките условия, поставени на страната за отпускане на спасителни заеми – от по-строг бюджетен надзор до таблица за заплатите на работещите в разузнаването, предаде Асошиейтед прес.

Със 166 гласа „за“ срещу 123 „против“ депутатите приеха мерките, въведени временно с решение на кабинета в края на миналата година, за да може Гърция да си осигури нова голяма поредица от спешни заеми, пише БТА.

Демократичната левица, по-малкият партньор в ръководеното от консерваторите коалиционно правителство, гласува против мерките за намаляване на помощите за трайно безработните и за пенсионерите, които не са навършили 65 години, но реформите бяха одобрени с малко мнозинство.

Миналия месец министрите на финансите от еврозоната разрешиха на Гърция да бъдат отпуснати общо 49,1 милиарда евро финансова помощ, като първият транш от 34,3 милиарда евро бъде преведен още в първите дни, а останалата част – през първото тримесечие на 2013 година. Много от условията за отпускането на тази помощ бяха въведени временно и срокът им на действие щеше да изтече, ако парламентът не ги одобри до 40 дни.

Новият закон налага данъци на собствениците на големи коли, на яхти, басейни и частни самолети. Освен това финансовото министерство получава по-големи права да контролира разходите на правителството.

Източник dnes.bg

Гърците ще изкарат бедна Коледа – със 150 евро за трапезата


Гърците ще изкарат бедна Коледа – със 150 евро за трапезата

Гърците ще изкарат една по-евтина, но по-бедна Коледа, пишат гръцките вестници.

От първата си страница „Вестник на редакторите“ коментира, че страните от европейския Юг ще прекарат „черна Коледа“, след като икономическата криза в еврозоната разори средната класа.

Празничното пазаруване отбелязва спад от 30-40 на сто, а домакинствата се ограничават да купуват само най-необходимото, пише вестникът.

Данните за Гърция показват, че коледният оборот е паднал с 65,3 на сто от 2008 г., което връща страната на нивото от 1960 г.

Според информация на в. „Елефтерос типос“ търговският оборот за празниците през тази година ще падне до 7,6 милиарда евро от 21,9 милиарда евро през 2008 г.

Солунският в. „Македония“ отбелязва, че трапезата за празника ще струва 151,56 евро, което е по-малко в сравнение с миналата година, когато цената й е била 158, 93 евро.

Намалението се дължи на поевтиняване на свинското месо и на зеленчуците. Въпреки ниските цени обаче хората не пазаруват, посочва изданието.

С коледна тематика, но с друга насоченост, е и водещата новина на в. „Та неа“. Изданието посочва, че президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги е направил коледен подарък на Гърция с решението си банката да приема гръцки държавни облигации като гаранция за отпускане на кредити за търговските банки.

В. „Катимерини“ коментира решението на Драги като поредното положително послание, след като във вторник международната рейтингова агенция Standard & Poor’s увеличи с шест степени рейтинга на страната. Като следствие от действията на ЕЦБ се очаква намаляване на лихвите на кредитите към компании и домакинства в Гърция, отбелязва вестникът. По-важното е, че се изпраща послание към пазарите, че европейските институции вече вярват на Атина, пише „Катимерини“.

Решителността на еврозоната по отношение на гръцкия проблем е окуражаваща, смятат от рейтинговата агенция Fitch, пише в. „Имерисия“. Според агенцията опасността за излизане на Гърция от зоната на еврото се е отдалечила, пише БТА.

Източник dnes.bg

ГКПП "Маказа" с Гърция ще е готов през март 2013 г.


Новият контролно-пропускателен пункт „Маказа“, който ще свързва Кърджали с гръцкия град Комотини, ще бъде готов през март догодина.

Новият контролно-пропускателен пункт „Маказа“, който ще свързва Кърджали с гръцкия град Комотини, ще бъде готов през март догодина. Това съобщи гръцкият премиер Андонис Самарас след съвместното правителствено заседание на Гърция и България, което се проведе в Атина.

Въпреки забавянето на проекта за изграждане на пункта между Кърджали и Комотини той ще бъде готов след 3 месеца, увери гръцкият премиер Андонис Самарас, цитиран от Дарик. „Уверявам ви, че през март догодина ще имаме модерен контролно-пропускателен пункт и пътна мрежа, която ще позволи още по-добър търговски и туристически обмен между двете държави“, каза още Самарас.

Също през март ще започне изграждането на интерконекторната газова връзка между България и Гърция, обясни българският премиер Бойко Борисов.

Двете правителства ще работят и за въвеждане на ранно известяване при вдигане на нивото на река Марица.

Премиерът Самарас и българският му колега Бойко Борисов излязоха с обща позиция в подкрепа на присъединяването на държавите от Западните Балкани към Европейския съюз, но при спазването на правилата за добросъседство.

Ясни и категорични сме – точката за добросъседство е много важна, посочи премиерът. „В края на краищата само преди 10-15 години имаше войни на Балканите – не е толкова далеч. Косово е еднакво отдалечено както от Солун, така и от София. Така че точката „добросъседство“ трябва да бъде много внимателно следена“, каза Борисов, цитиран от „Фокус“.

Борисов припомни, че България е една от държавите, които най-много през времето са подкрепяли почти всички държави в региона за тяхната евроинтеграция. Но толерантността, която излъчваме ние, добросъседството, приятелството, имат своите граници, каза Борисов.

„България е страната, която е спасила най-много евреи по време на Втората световна война, 50 000 души, и ги е спасил българският народ, като не е разрешил тогава на Хитлер да ги избие. Ако сме могли, да сме спасили всички евреи в света, но сме могли и сме спасили тези 50 000. Другите държави и това не са направили – далече, далече по-малко – една-две държави, са спасили по 300-400 души. И България – да заслужи да се правят филми срещу България? (филмът „Трето полувреме“ – бел. ред.) Заради приятелството си, заради обичта си, заради своята откритост… Това е все едно сега да обвиниш някой, че в Африка има бедстващи от жажда или от глад хора. Защо не ги спасят? Има толкова богати държави“, каза Борисов.

От своя страна премиерът на Гърция Андонис Самарас изрази удовлетворение от пълното единодушие в позициите на България и Гърция по отношение на разширяването на Западните Балкани.

„Във времена на криза, на трудности за всички, изкуственото изостряне на нещата не води до никъде; противопоставянията и иредентизмът не водят до никъде,“ каза Самарас. „Полезно е за всяка една страна, която действително иска да се присъедини към ЕС, да стане ясно, че тези предпоставки не могат да бъдат прескочени. Във всеки случай аз съм много удовлетворен от факта, че България и Гърция имаме съгласие по тези принципни европейски критерии, които важат в момента на нашия континент. Това са принципите, върху които трябва да почива една съвременна демократична система, каквито са България и Гърция“, заяви Самарас.

Самарас подчерта отново, че Гърция подкрепя приемането на България в Шенген. България и Гърция са най-засегнати от емигрантската вълна, предизвикана от кризата в Сирия, нашата страна харчи много средства, за да пази границата на ЕС, напълно готова е за Шенген, но никой в ЕС не може да ми отговори защо не ни приемат, каза Борисов.

Източник dnes.bg

Меркел допуска отписване на част от гръцкия дълг


Германският канцлер Ангела Меркел

Германският канцлер Ангела Меркел допуска отписване на част от гръцкия дълг, но не по-рано от 2014 година и при условие, че дотогава Атина ще може самостоятелно да осигурява финансовите си потребности. Това заяви Меркел в интервю за германския вестник „Билд ам зонтаг“, публикувано днес, предаде ИТАР-ТАСС.

Сегашната програма от помощи за Атина е в сила до 2014 година, а за постигането на определени бюджетни показатели дадохме още две години отсрочка – до 2016 година. Ако Гърция някога отново успее да се справя със собствени средства, за дане взима пари назаем, тогава ще трябва да погледнем и да оценим отново ситуацията, посочи германският канцлер.

Тя добави, че едва ли подобно развитие на събитията е възможно до 2014-2015 година, пише БТА. На 30 ноември германският парламент подкрепи с голямо мнозинство споразумение, целящо да намали гръцкия дълг.

Източник dnes.bg

Еврогрупата и МВФ се споразумяха за намалението на гръцкия дълг


 гръцкия дълг

Финансовите министри на еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) постигнаха споразумение за намалението на гръцкия дълг след над 10-часови преговори, предаде Ройтерс.

Кредиторите на Гърция си поставиха за цел да намалят дълга на страната с 40 млрд. евро до 124% от брутния вътрешен продукт (БВП) към 2020 г. чрез пакет от мерки.

Ще продължат обаче дискусиите за точните стъпки, които да бъдат предприети, за да се намали дълговото бреме на Атина. Обсъжда се и вариант за обратно изкупуване на гръцки облигации, както и понижаване на лихвите по спасителните заеми за Гърция.

На масата на преговорите е и печалбата на Европейската централна банка (ЕЦБ) от гръцките облигации, които държи. Дискутирана е и възможността да се отложат лихвените плащания по спасителните заеми от временния фонд на еврозоната с 10 години.

Все пак постигнатата договорка отблокира забавените траншове от спасителната помощ за страната, както и за рекапитализирането на гръцките банки, отбелязва агенцията. Отблокирана е финансова помощ за страната в размер на над 43 млрд. евро, която ще започне да се изплаща до дни.

Според източник на Ройтерс, запознат с преговорите, но пожелал анонимност, финансовите министри са намерили начин да запълнят финансовия недостиг на Гърция до 2014 г.

МВФ освен това продължава да настоява, че министрите на държавите от еврозоната трябва да предприемат допълнителни мерки за понижаването на гръцкия дълг с 20% от БВП. Фондът освен това иска европейската валутна общност да се ангажира с допълнителни мерки за намаляването на дълговото бреме на Атина, но само след като Гърция изпълни договорените с кредиторите цели.

Засега Германия и северните държави от еврозоната са против допълнителното опрощаване на дългове на Гърция. Германският финансов министър Волфганг Иойбле продължава да настоява, че това е незаконно.

Не всички централни банки също така са съгласни да поемат загуби от инвестициите им в гръцки дълг. Сред тях са Bundesbank и ЕЦБ.

Източник dnes.bg

Еврогрупата излезе с предложение за стабилизиране на гръцкия дълг


Еврогрупата

На извънредно съвещание финансовите министри на страните от еврозоната съставиха предложение за техническите аспекти на стабилизирането на гръцкия дълг в средносрочен план, предадоха информационните агенции.

Съвещанието е проведено преди часове под формата на телеконференция. То е част от подготовката да извънредното заседание на министрите, което ще протече съвместно с представители на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка. То ще се проведе в понеделник, 26 ноември.

Участниците в заседанието ще обсъдят предложението, изработено п овреме на телеконференцията на финансовите министри, и ще се опитат да постигнат компромисно решение по гръцкия дълг, и да дадат ход на поредния транш от финансова помощ за Гърция, която е на ръба на дефолта.

По данни на „Франс прес“, предложението на 17-ге министри на финансите от еврозоната включва намаляване на ставките по двустранните заеми, получени от Гърция п овреме на първия етап от програмата за финансова помощ. Предлага се също на Гърция да бъде предоставена поне част от доходността на гръцките ценни книжа, придобити от ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната.

Източник news.bg

Еврозоната дава на Гърция още две години да оправи финансите си


Финансовите министри на страните от зоната на единната европейска валута са съгласни да дадат на Гърция още две години време да оправи финансите си.

Финансовите министри на страните от зоната на единната европейска валута са съгласни да дадат на Гърция още две години време да оправи финансите си. Това каза тази нощ председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, цитиран от ДПА.

Седемнайсетте министри намират тази мярка за подходяща, каза той пред журналисти в Брюксел след заседание на Еврогрупата, предаде БТА. По думите му така Атина ще има срок до 2022 г. да сведе дълга си до 120 процента от своя брутен вътрешен продукт.

Гърция обаче ще почака решението за отпускането на следващия транш от спасителния финансов пакет, като министрите от еврозоната ще се съберат на специално посветена на тази тема среща на 20 ноември, добави Юнкер. Той прикани гръцките власти бързо да извършат „оставащите действия“, необходими за отпускането на транша.

Източник dnes.bg

В Гърция приеха плана за икономии


Малко след полунощ гръцкият парламент прие новите строги мерки за икономии, съобщи БНТ.

Малко след полунощ гръцкият парламент прие новите строги мерки за икономии, съобщи БНТ.

Това решение дава шанс на изпадналана в криза страна да получи нов транш от еврозоната и да избегне изпадане в неплатежоспособност.

Законът беше приет с малко мнозинство. Промените включват съкращавания на разходи, повишаване на данъци и други мерки.

По този повод повече от 100 хиляди гърци се събраха снощи на централния площад в столицата Атина „Синтагма“, за да протестират срещу новия закон. Сред тях е имало демонстранти, опитали се да влязат в парламента, но са били отблъснати от органите на реда.

Източник dnes.bg

Атина отново блокирана от транспортна стачка


Атина отново блокирана от транспортна стачка

Метрото, трамваите и електрическата железница в Атина днес няма да се движат заради 24-часова стачка в обществения транспорт, съобщиха гръцките медии, цитирани от БТА.

Работещите в този сектор се противопоставят на гласувания вчера от парламента законопроект, предвиждащ приватизация на държавните предприятия от сферата на услугите ДЕКО.

„Не смятаме, че с тази приватизация рецесията ще спре“, се казва в съобщение на протестиращите.

Внесеният от правителството проектобюджет за следващата година, предвиждащ серия нови мерки за икономии, предизвика, както се очакваше, буря от протести в Гърция. Документът е ориентиран към увеличаване на задълженията на страната до 346.2 милиарда евро от 340.6 милиарда през тази година.

Предвижда се държавният дълг да достигне 189.1% от брутния вътрешен продукт, а безработицата да продължи да расте. При такъв бюджет Гърция е изправена пред шеста по ред година на рецесия, вследствие на която БВП на страната вече се е свил с повече от 20% от 2008 г., а всеки пети грък в работоспособна възраст е останал без работа.

Заложеният за 2013 г. дефицит е 5.2% от БВП спрямо 4.2% в предишния проект на бюджета за следващата година. Все пак този показател е известно подобрение спрямо 6.6% дефицит през тази година.

Източник dnes.bg

Гърция и Еврозоната – въпрос в повишена трудност!


Споразумението за спасителен заем за Гърция е много близо. Или поне такива са политическите сигнали от Атина.

След 3 дълги и мъчителни месеца на преговори международните кредитори (Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Европейският съюз) и гръцкото правителство като че ли до голяма степен изгладиха различията. И ето че мерките, взети от Гърция, изглеждат задоволителни и позволяващи отпускането на нов транш от крайно нужния заем.

Позитивните нагласи са все по-отчетливи, гърците са решени да доведат реформите докрай, германският канцлер Ангела Меркел застана категорично зад Атина и беше на официална визита в южната ни съседка.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле пък беше достатъчно красноречив: „Не виждам смисъл да се спекулира с това дали Гърция ще излезе от еврозоната. Ясно е, че подобно развитие ще има тежки последствия за всички”.

И въпреки всички положителни сигнали проблеми има, и то сериозни, настоява Би Би Си.

Гръцкото правителство и тройката кредитори продължават да доизясняват точните суми по споразумението.

От друга страна дълбочината на гръцката рецесия все още се подценява, смятат експертите на британската обществена медия. Събираемостта на данъците пада постоянно, а свиващата се икономика подкопава усилията на властите да закрепят положението.

Въпреки това евролидерите са готови на нови компромиси, само и само да извадят Гърция от омагьосания кръг. Като за начало Атина най-вероятно ще получи 2 допълнителни години, за да се справи с изискванията.

Този ход има подкрепата на МВФ и повечето страни от еврозоната. Но не трябва да се пропуска очакваната зависимост – повече време за Гърция значи повече пари. Очаква се помощта да надхвърли 20 милиарда евро.

Според Би Би Си обаче това е по-лесната част.

Предварителната стратегия предвиждаше до 2020 година съотношението гръцки дълг към гръцки БВП да е не повече от 120%. Очевидно това няма да се случи. Най-оптимистичните прогнози сочат 140 на сто.

И така неособено трудно може да се стигне до извода, че настоящият план за спасяване на гръцката икономика не е кой знае колко състоятелен. Той просто не сработва.

В общи линии икономическото състояние на Гърция може спокойно да се определи като „свободно падане”. И съвсем скоро всички замесени страни ще бъдат изправени пред трудни решения.

Ще има ли преструктуриране на гръцкия дълг, при което останалите страни членки и ЕЦБ ще понесат сериозни загуби? Дали ще има нов, още по-мащабен спасителен пакет? Или пък политиците просто ще признаят, че настоящото „лекарство” за Гърция не действа, както им се иска?

Така може да се заключи, че демонстрираният напоследък оптимизъм по отношение на Гърция всъщност в голяма степен е с пожелателен характер.

И излизане на Атина от еврозоната определено е реална перспектива. Поне докато не се намери отговор на най-важния въпрос: Как ефективно да бъде редуциран гръцкият дълг?

Източник dnes.bg