Цената на киловатчас у нас – най-ниска в ЕС


Но сме и с най-ниска енергийна ефективност

Цената на киловатчас у нас - най-ниска в ЕС

За последните десет години /от 2000 г. до 2010 г./ общата енергийна мощност в ЕС-27 е нараснала с 25 на сто и е достигнала 875 GW през 2010 година, сочат данни на Евростат за енергийната политика на Евросъюза. За сравнение най-голямата в света японска ядрена централа Касивадзаки при най-голямо натоварване изработва 8 GW електроенергия, пише БТА.

Разбивка по видовете добива на електроенергия показва, че от 2000 г. до 2010 г. ядреният капацитет на ЕС отчита спад от 4 на сто. Наблюдава се увеличение на енергията, добивана чрез топлинна мощност със 17 на сто и чрез хидроцентрали – увеличение от 6 на сто.

През 2010 г. топлоелектрическите централи в ЕС представляват по-голямата част от електрическата мощност в 27-те страни-членки. Единствени изключения са Франция, където по-голямата част от електроенергията идва от атомни централи и Латвия, Люксембург, Австрия и Швеция, където електроенергията идва от водни централи. За този 10-годишен период Испания и Ирландия записват най-голямо увеличение в тяхната обща инсталирана мощност.

Като цяло енергийната интензивност в ЕС е достигнала понижение от 12 на сто за периода 2000-2010 г., като най-големи спадове са регистрирани в Словакия /-38 на сто/, Литва /-37 на сто/, България /-36 на сто/ и Румъния /-35 на сто/.

България остава номер 1 в ЕС по количество енергия, необходима за производство на единица икономическа продукция /854/, което е пет пъти над средното за ЕС. Най-ниски нива на енергийна интензивност за производство на единица икономическа продукция са регистрирани в Дания /104/ и Ирландия /112/.

Според данните на Евростат България попада сред Топ 5 на страните в ЕС, които изнасят електроенергия: Франция, Германия, Чехия, Испания и България. През 2010 г. Франция е изнесла 30 749 GWh – два пъти повече от втория износител Германия /14 955 GWh/.

Топ 5 на страните-вносителки на електроенергия са: Италия, Финландия, Холандия, Португалия и Англия. През 2010 г. Италия е внесла 44 160 GWh – 4 пъти повече от втората страна вносител Финландия /10 500 GWh/. Данните на Евростат показват, че средната стойност на електроенергията за страните в ЕС-27 през 2011 г. е била 18,4 евро за 100 киловатчаса. Най-ниска цена на електроенергията за домакинствата е била регистрирана в България- 8,7 евро за 100 киловатчаса, а най-високи са били цените за домакинствата в Дания /29,8 евро за 100 киловатчаса/, Германия /25,3 евро/, Кипър /24,1 евро/ и Белгия /21,1 евро за 100 киловатчаса/.

Средната стойност в страните от ЕС за електроенергия за промишлени нужди е била 11,1 евро за 100 киловатчаса. На ниво държави-членки отново най-ниски цени са регистрирани в България /6,7/, Франция /7,2/, Финландия /7,5/ и Естония /7,5/. Най-високи цени за промишлеността са регистрирани в Кипър – 21,1 евро за 100 киловатчаса, Малта /18,0/ и Италия /16,7/.

Нивото на киловатчас електроенергия в евроцентрове отново е било най-ниско у нас и през 2012 г. – 0,0857. Средно за ЕС-27 цената на киловатчас е била 0,2799 евроцента. Най-висока е била цената на киловатчас в Германия /0,3917/, Португалия /0,3914/, Испания /0,33401/, Дания /0,3309/. В страните от Балканския регион киловатчас в Гърция е струвал 0,1818 евроцента, в Румъния – 0,1085 евроцента, в Турция – 0,1329 евроцента и в Хърватия – 0,2229 евроцента.

Източник dnes.bg

Македония с нови нападки към България


„Утрински вестник“ с нова антибългарска поредица материали

"Утрински вестник" с нова антибългарска поредица материали

От няколко години България се изпречвала на пътя на Македония към ЕС, като при това я изнудвала да приеме нейното тълкуване на македонското минало.

С това твърдение започва материал, публикуван в „Утрински весник“ под заглавие „Как бяха ликвидирани македонските евреи“ като първа част от поредица, чийто автор е бившият кореспондент на „Нова Македония“ Виктор Цветаноски, известен с жлъчните и остри антибългарски материали.

В публикацията се твърди, че България за пореден път изнудва Македония, като този път била използвана голямата трагедия на македонските евреи, депортирани през Втората световна война в лагера „Треблинка“ в Полша. Според автора филмът „Трето полувреме“ толкова разгневил висшите български политически кръгове, че те решили да задвижат мощните лостове, с които разполагат в ЕС като страна членка и да поставят пречки за членството на Македония в Евросъюза.

В материала се твърди, че за София, която искала да се представи пред света с чисто лице, това е болезнена тема и всяко припомняне за нея се приема като ровене в отворена рана, която „те не могат да излекуват, тъй като винаги търсят виновните от другата страна“.

Според автора спасяването на повече от 50 000 евреи в България не може да заличи престъплението от изтреблението на евреите от Македония и Тракия и че за спасяването на българските евреи нямат заслуга нито българският цар, нито правителството, нито парламентът на България, „а отделни лица и народът“.

В интерес на истината България винаги е подкрепяла европейската перспектива за Македония. В края на миналата година обаче страната ни заяви, че подкрепата ни не е безусловна и тя зависи от изпълнението на критериите за членство, сред които приоритетно място заемат добросъседските отношения. България категорично настоява да спре антибългарската кампания в Македония.

Един от отговорите, дошли от Скопие, беше от президента Георге Иванов, който заяви: „Реалната ситуация е, че македонското общество няма никакъв проблем с нито една съседно общество. През каква изкривена призма трябва да гледаме, за да видим в това реално сътрудничество липса или недостиг на добросъседски отношения?“

Остава всеки сам да си тълкува обаче отношението към българите в Македония. Неотдавна „Нова Македония“ писа, че, когато искаш да обидиш някого в Македония, му казваш, че е българин. Обяснението как в историята се стигнало до това българин да е обидна дума в Македония трябва да търсим в историята. В България едва ли трябва да се съгласим създаването на македонска нация да става за сметка на българския народ и на българската история, след като е известно, че македонска нация не съществува преди 1944 г. и че тя е продукт на ожесточената сръбска политика, целяща изтриването на българското национално самосъзнание на населението на Вардарска Македония.

Днес в Македония можеш да се наречеш какъвто искаш – македонец, циганин, турчин, албанец, сърбин, грък – само не и българин.

Вчера Българският културен клуб – Скопие съобщи, че на 2 януари 2013 г. под претекст за проверка за фалшифицирани документи македонски полицаи са направили груб обиск в домовете на шестима граждани на Струмица, всичките с двойно македонско-българско гражданство. След това обискираните са били подложени поотделно на 2-3 часов разпит в полицията.

Един от тях е бил отведен демонстративно с чувал на главата. Полицейските служители са казали на разпитваните, че нямат право на жалба и са ги заплашвали да не се оплакват на българското посолство. В един от случаите обискът е направен в присъствие само на малолетни деца, без техния баща, който се прибирал от пътуване в България.

Източник dnes.bg

Преглед на пресата днес


„Търси се алтернативата на ГЕРБ“, коментира в „Преса“ социологът Цветозар Томов. Той посочва, че ГЕРБ предлага на българското общество политическите ценности на една насилствена модернизация. България наистина се нуждае от модернизация и това не може да стане без политическата воля на държавата.
Но контраподходът към решаването на този проблем може да види по коренно противоположен начин ролята на държавата. Вместо да се разширява, да се свива. Да се отдръпва от ролята си на посредник. Да регулира колкото може по-малко неща. Да се ограничи до социалните си функции и да реформира системите, създаващи необосновани привилегии на държавната администрация. Има много страни, които са изминали такъв път на модернизация и са доказали, че той е много по-успешен от насилствената „държавна модернизация“. Този разказ трудно може да се направи политически понятен, защото българинът не е свикнал да го слуша.Но той е алтернативата на сегашното управление.

„Банско и правилата на мозъчната хигиена“, коментира „Сега“. Малко преди Коледа кметът на Банско Георги Икономов (ГЕРБ) вкара в Министерския съвет подписка от 8000 жители на града и туристи с искане за „уплътняване на ски зоната и строеж на втора кабинкова линия до нея“. Министърът на екологията Нона Караджова обаче се тросна, че си има процедура и че нещата не стават с подписки. В дните преди Нова година станахме свидетели на поредица от действия на хора от Банско, бизнесмени, кмет, депутати, заместник-министри и министри, вицепремиер и председател на Народното събрание, които са напълно непонятни. И подсказват, че управляващите сякаш са загърбили законите и правилата на демокрацията. Как иначе да си обясним защо висши държавници се намесват в един уж граждански протест. Нещо повече – ентусиазирано застават сред хората, които блокират пътя и започват да обещават как на бърза ръка ще решат проблема. Нищо в Банско не е наред. Устройствен план няма. Градът и част от пистите са доста ниско, сезонът е къс. Целогодишна заетост? Абсурд – за това само се говори, а малко се прави. Правилата на мозъчната хигиена в Банско са били загърбени отдавна – ентусиазирано и с мисъл, само от днес до утре.

„Що е то българска субсидиарност“, коментира „Труд“. Авторът обяснява, че субсидиарност е западна практика политиките да се създават на широка основа, с участието на повече хора, сдружения, организации. У нас обаче демокрацията е въпрос на пари – в голяма степен, и на идеи – в по-малка. Стремежът да се докопаш до властта не е желание да налагаш европейските принципина субсидиарност, а да докопаш европейските субсидии. Това водии до друга българска политическа практика – да разпределяш на себе си според потребностите ти и на другите според възможностите им, в смисъл колкото да свържат двата края. „Субсидиарност“ е един от първите термини в новия закон за местното самоуправление. В идеите определено има доста напредничави неща, като например да има ясни правила за общините. Но от това, което се вижда в местния политически живот трудно се открива почва за пряка демокрация и осъзнаване какво е полезно за обществото.

„Няма да се коалираме не само с БСП и ГЕРБ, но и с ДПС“, заявява в интервю за „24 часа“ Меглена Кунева, която през 2012 г. създаде и оглави партия „България на гражданите“. Тя обяснява: „Преценихме, че коалиция с тях е невъзможна, защото нямаме около какво да се обединим. ГЕРБ искат да запазят властта на всяка цена. Това е основният им приоритет в политиката. Нашият е да изведем страната от икономическата криза. Какъв разговор да водим на тази база? БСП и ДПС пък искат на всяка цена да се върнат във властта. Не сме против коалициите, а против безпринципните коалиции“, казва Кунева.

Покаяние вместо фанфари, коментира „Стандарт“. Досега нямаме преизбрана партия след 4 години във властта, което съкращава рязко и вероятността ГЕРБ да повтори мандата. В тяхна полза играе това, че на хоризонта не се вижда нов перспективен играч, а всичките им конкуренти – БСП, „Синята коалиция“, ДПС, а също и „България на гражданите“, са пълни с компрометирани фигури, които при това упорито не признават собствените си грешки. В очите на немалко хора на четвъртата година Бойко Борисов и компания изглеждат далеч по-слабо похабени, отколкото лицата на опозицията. Затова и честният разговор с хората би могъл да помогне, ако те разберат, че министрите правят грешки и гафове, но после ги поправят, и като правителството върви в правилната посока. Това ще бъде и нововъведение на фона на предишните управници, които използваха предизборните кампании единствено за самохвалства, дразнещи демонстрации на разкош и надменност и пазаруване на гласове.

„Къде отиваш, заетост?“, е анализът в „24 часа“ на Георги Ганев, Център за либерални стратегии. Той посочва, че има една сфера на стопанската активност, в която дори и минимални знаци за подобряване на конюнктурата не може да бъдат открити. Това е трудовият пазар и по-конкретно динамиката на заетостта. Това е областта на най-сериозния провал на българската икономика и икономическа политика през тази криза. Заетостта, коригирайки нормалните сезонни колебания, непрекъснато спада. По някакви начини българските фирми продължават да успяват да увеличават продукцията с все по-малко работни места. Ганев обобщава, че способността на българското общество да създава работни места и да ги захранва с адекватно квалифицирани хора е ниска. Това е най-големият проблем на българската икономика както в момента, така и в идните десетилетия и той може да бъде решаван само с дългосрочни структурни реформи.

„По-евтина вода за пестеливите“, е озаглавено интервюто в „Стандарт“ с министъра на околната среда и водата Нона Караджова. Тя отбелязва, че вече се разработва в законодателството въвеждане на двутарифен модел за водата и водните услуги, така че по-спестовните граждани и бизнес, ще плащат по-ниска тарифа, а тези, които не са настроени екологично, ще плащат по-висока тарифа, така както е в много страни. Караджова съобщава, че България е първата държава в Европа, която подготви и изпълни всички условия и изисквания за участие в ранните търгове по Европейската схема за търговия с емисии, която стартира от 2013 г. и ще се изпълнява до 2020 г. През декември по специална сметка на БНБ на България са преведени първите 45 млн. лв. Караджова отчита, че за първи път през 2012 г. беше въведено законодателство в областта на оползотворяване на строителните отпадъци. А системите за управление на отпадъците ще обхванат над 3,5 млн. жители, които ще имат съоръжения за 20-30 години напред.

Българските власти да убедят ЕС да номинира България за Нобелова награда за мир за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Това предлага бившият външен министър Соломон Паси по повод 70-годишнината от историческото събитие, съобщава „24 часа“. След като ЕС получи Нобеловата награда за мир, съюзът е в правото си да номинира други организации или хора за следващи нобелисти, обясни Паси. Според него президентът Росен Плевнелиев би могъл да оглави една такава кампания.

„България едва крета на опашката по усвояване на европейски средства“, отбелязва в публикация в „Сега“ евродепутатът Евгени Кирилов. В края на 2012 г. България продължава да бъде с близо 15% по-назад от средното ниво на усвояване на средствата от структурните фондове сред държавите от ЕС и с близо 50%, или с два пъти по-малко усвоени средства от първенците. Мястото на страната на опашката изглежда непреодолимо. Съществен скок нагоре не може да се постигне, защото разместването с място или две по-напред не е за постоянно. Парите, които трябва да се усвоят до края на 2013 г., за да не бъдат изгубени, възлизат на над 1,9 млрд. евро. Досега, от началото на периода за 6 години, България е усвоила малко над 2,1 млрд. евро. Видяхме, че чудеса в усвояването няма, и е много трудно да се очаква, че през 2013 г. само за една година ще бъдат усвоени почти толкова пари, колкото за 6 години. Равносметката показва остра необходимост от усилена работа на национално ниво още в началото на година.

„Губим 51 милиона евро, но спасихме 200 милиона“, посочва в интервю за „Труд“ Светлана Боянова, заместник-министър на земеделието и храните. Сметките показват, че страната ни няма да усвои 51 млн. евро, които е трябвало да бъдат изплатени до края на 2012 г. Към сумата има и национално съфинансиране, така че в българското земеделие няма да влязат общо около 70 млн. евро. „Още в средата на годината направихме анализ колко от вече одобрените проекти няма да стигнат до плащане, понеже фермерите не са получили заеми, за да ги реализират. За съжаление стана ясно, че 30-40% от фермерите няма да дойдат за получаване на субсидии. По тази причина ние пренасочихме над 200 млн. евро към общинските мерки. Това бе най-разумният подход на страната ни да спаси максимално пари от загуба“, обяснява Боянова.

„Къде бърка ГЕРБ с Македония“, коментира в „Дума“ евродепутатът Ивайло Калфин. След решението на правителството да блокира началото на преговорите за членството на Република Македония в ЕС, много от хората, които са определяли политиката ни към тази страна, изразиха несъгласие. Аргументите за неадекватността на актуалната българска позиция са следните: Тя дава повод на правителствени и други кръгове в Скопие да развият силна антибългарска кампания. Република Македония ще се ориентира безусловно към тясно сътрудничество с единствения съсед, с когото няма проблеми – Сърбия. Това, което иска България, не решава нито един от съществуващите проблеми. Договор за добросъседство не се подписва под натиск, а трябва да е резултат от взаимен интерес и убеденост от ползите. Позициятана България е неразбираема за европейските ни партньори.

Песента, която се пее от правителство и президент, че решението да не се даде дата за преговори е на целия ЕС, е спекулация. С тази своя позиция България загуби възможността да е лидер и говорител на ЕС в региона. Нашето влияние да въздействаме на политиките на ЕС силно намаля, заключава Калфин.

Източник dnes.bg

Фискалният пакт на Европейския съюз вече е в сила


Фискалният пакт на Европейския съюз вече е в сила

Трудно постигнатият фискален пакт на Европейския съюз, който предвижда по-тясна икономическа координация, като част от мерките за справяне с дълговата криза, влязоха в сила в началото на новата година.

Завършен през март и приет от 25 от 27-те държави членки на ЕС, целта на новия договор е да въведе балансирано бюджетно правило, което трябва да осигури правителствата вече да не допускат огромни бюджетни дефицити, които доведоха до дълговата криза и застрашиха еврото.

Договорът за фискална стабилност също въвежда глоби за тези, които нарушават правилата в ограничаването на дефицитите и дълга. В случай на нарушение, съответната държава подлежи на санкция в размер до 0.1% от БВП. Това в известна степен дава повече правомощия на ЕС, за да държи в правия път по-неизпълнителните.

Сред основните моменти е това, че условието за балансираните бюджети, трябва да бъде вписано в националните закони, по-възможност, да влезе и в конституциите, за да бъде по-трудно то да се промени в бъдеще.

Британският премиер Дейвид Камерът открито и шумно се противопостави на фискалния пакт, като заяви, че той е предпоставка Брюксел по-късно да поиска правомощия в определянето на националните данъци и приоритетите при разходите. Към неговата позиция се присъедини и евроскептичната Чехия.

България добави към фискалния пакт специална декларация, за да предотврати поне засега евентуално уеднаквяване на българските данъци със западноевропейските.

Пактът беше приет преди година, а на 21 декември го ратифицира и Финландия, последната от 12-те страни членки на еврозоната.

Миналия петък говорителят на германското правителство определи като добра новина, че договорът ще влезе в сила, както беше планирано и припомни, че Берлин първи настоя за предложение за балансирани бюджети.

Договорът е „ключов елемент от общия положителен баланс за годината… но е важно да последват други мерки, заяви той, имайки предвид други стъпки, които бяха предприети наскоро за по-тясна интеграция в еврозоната.

Източник dnevnik.bg

Mercer: София е на последно място по качество на живот сред столиците в Европа


София е на последно място от столиците в Европейския съюз по качество на живот

София е на последно място от столиците в Европейския съюз по качество на живот, показва класация на американската консултантска компания Mercer за 2012 г.

Според данните, цитирани от румънският вестник „Путеря“ и БТА, Букурещ е на 107 място, а след него в ЕС единствено е българската столица – на 113 място.

И докато румънската столица е запазила позицията си спрямо предишната година, София е слязла с три позиции по-надолу в класацията, посочва изданието.

В региона на Централна и Източна Европа най-добре класираният град по отношение на качеството на живот е Прага (69 място), следвана от Будапеща (74), Любляна (75), Вилнюс (79) и Варшава (84). Атина е на 83 място в класацията, а Тбилиси е най-зле класираният европейски град – 213 място.

Като цяло европейските градове продължават да водят в класацията, като Виена запазва първото си място, а на другия полюс в класацията е Багдад.
Mercer провежда това проучване всяка година, за да подпомогне мултинационалните компании и други организации да заплащат адекватно на своите служители, когато ги назначават на постове в различни краища на света. Докладът на компанията за качеството на живот обхваща 221 града, сравнени с Ню Йорк като „базов“.

Източник dnes.bg

Печатните новини за деня


българския премиер Бойко Борисов

Миналото на премиера Борисов привлече вниманието на Европарламента. Директорът на ОЛАФ сочи България като пример за транснационална корупция в Европа, пише „Сега“. На семинар „Корупцията в страните – членки на ЕС“, организиран от три парламентарни групи – на социалистите, либералите и зелените – една от най-критикуваните държави бе България. За първи път в Брюксел се заговори публично за миналото на българския премиер Бойко Борисов.
В същото време християндемократите, които са политическото семейство на ГЕРБ, организираха спешно сходен, но чисто теоретичен семинар за „престъпните системи и корупцията в ЕС“. В съревнованието надделя тройният семинар, защото залата му бе препълнена, за разлика от другия. Българските евродепутати се разделиха по политически признак, като дискусията, засегнала и миналото на Борисов, бе проследена от шестима от тях – социалисти, либерали, един от СДС и един независим.

„България продължава да тъне в корупция, изпреварена само от Гърция“. Страната ни е в тотален застой в борбата с корупцията – цитира „Сега“ доклада за 2012 г. на международната организация“ Прозрачност без граници“ . Стойността на българския индекс е 41 по скала от 100 пункта, което доказва, че през изминалата година властта не е положила никакви усилия за намаляването на корупционните нива. Оценка под 50 пункта е показател за опасно висока подкупност. На световно ниво пък се нареждаме на 75-о място измежду 176 изследвани страни.

Сериозната липса на прозрачност в политическата и икономическата среда, финансирането на партиите, публичните институции, купуването на гласове, засилената роля на монополите и слабите регулатори са изведени от неправителствената организация като най-проблемните и подкупни зони, които дърпат България надолу. Те нареждат страната до държави като Черна гора, Либерия и Тунис, съобщи Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“. „След влизането на България в ЕС тя не само не прогресира в борбата със злоупотребата с власт, както направиха Кипър, Полша и Унгария, но и влошава резултатите си. Европейските нормативни актове няма как да помагат сами по себе си без ефективността на институциите и регулаторите“, твърди анализът на организацията.

Като опонент на тази новина „24 часа“ съобщава за: „Електронни търгове, които препятстват корупцията“. Добър коледен подарък готви БОРКОР за българския бизнес – уникален модел за електронни обществени поръчки, разработен от Центъра за превенция и противодействие на корпуцията и организираната престъпност, осигурява пълна прозрачност и ефективност на търговете. Освен това моделът допринася за постигане на общоевропейско решение в борбата с корупцията в обществените поръчки, смята Ролф Шлотерер, немски експерт, съветник на вицепремиера.

„Дума“ оповестява: „Нов драстичен разрив между Игнатов и учените“. Стотици докторанти, преподаватели от Софийския университети и учени от БАН се събраха в студа вчера под мокрия сняг да протестират срещу опорочения конкурс на ФНИ и в подкрепана подписката, с която се настоява конкурсът да бъде преразгледан. „Прави се шести одит във фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) и от 2009 г. до момента фрапиращи нарушения няма“, обясни министърът.

Организаторите на протеста – гл.ас. Виктор Атанасов и доц. Христо Димов от Физическия факултет на СУ – коментираха срещата си с просветния министър, проведена в присъствието на журналисти, с думите: „Говорим със стената, няма смисъл. В България се извършва геноцид над истинската наука и се финансира шаманство“. Младите учени от СУ са убедени, че: „Опорочената сесия на фонд „Научни изследвания“ е проба на шефовете в МОМН да видят дали могат да крадат и от парите на ЕС, дали ние ще реагираме“. От ФНИ вчера потвърдиха, че „всички класирани организации и сдружения“ отговаряли на изискванията на ЕС. Според учените това е наглост. А президентът Плевнелиев се изказа, че би „окуражил министър Игнатов да обясни за фонда пред парламента“, понеже само ще спечели от прозрачността, която била характерна за тази власт.

„Труд“ предупреждава за: „Масови хайки на КАТ по празниците“. Специализираните акции се организират по метода за широкообхватен контрол, наричан още холандски метод. Екипи от 15-20 катаджии, ченгета от Криминална и Икономическа полиция, инспектори от ДАИ, митничари правят импровизиран паркинг край пътя и проверяват едновременно от 5 до 10 леки коли, включително таксита, камиони и автобуси от градския транспорт и междуселищните линии. Гледат се както документите на шофьора, така и на автомобила, пътните листове, фактурите за товара, билетите и багажите в автобусите. 6, 8, 21 и 28 декември са дни на проверки.

„Плевнелиев в спор с Дянков за коледните надбавки“, пише „Труд“. Държавният глава влезе в пряк спор с финансист номер едно – Симеон Дянков, който неведнъж е отстоявал позицията да няма коледни бонуси за хората от трета възраст. Плевнелиев подкрепи тезата си за тази възможност, като посочи, че планираният дефицит от 1,3% не само позволява това, но дори е по-нисък – очертава се около 0,8%, така че е „комфортен“ за раздаване на коледни надбавки. Плевнелиев се застрахова, че финансовият министър може да има допълнителни аргументи, за които той не е информиран.

„Булгаргаз“ иска 9% поевтиняване на синьото гориво“, информира „24 часа“. Около 9% ще бъде намалението на цената на природния газ, което ще поиска компанията от ДКЕВР за следващото тримесечие, съобщи директорът на „Булгаргаз“ Димитър Гогов. „Точно колко ще бъде исканото намаление ще стане ясно следващия понеделник, когато общественият доставчик ще внесе заявлението си в ДКЕВР. Може да има незначителна промяна, но със сигурност по-малка от един процент“, уточни Гогов.

„Капитал Daily“ прави полюсен коментар: „Булгаргаз“ изплаши топлофикациите с нови договори. Условията са резултат от споразумението с „Газпром“ и могат да затруднят финансово големите потребители“.

В интервю за „24 часа“ Цветелина Бориславова, председател на Надзорния съвет на Българо-американска кредитна банка, споделя, че: „Създадат ли се прозрачни правила, ще има ръст и повече инвеститори“. Според нея: „Трябва да има предпоставки за развитие на фирмите, на средния бизнес, да има принципност, устойчивост. Много хора знаят истината, но се страхуват да я споделят, не правят опити да намерят решенията с институциите.“

„Бюджет 2013 е последователен в непоследователността си“, коментира пред „Труд“ депутатът от „Коалиция за България“ Пламен Орешарски. Изданието отразява гласувания в парламента на второ четене бюджет на ДОО за 2013 г., според който обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2-годишна възраст остава 240 лв. презследващата година. Това е с 1 лв. под линията на бедността.

Пенсиите ще се увеличат от 1 април догодина средно с 9,3%. Друг икономически акцент на „Труд“ е констатацията, че 2012 г. се е оказала слаба за кредитирането у нас. Към края на октомври на годишна база БНБ регистрира спад в размер на 1,7%, или 317 млн. лв. Причината – притиснати от несигурни доходи и безработица, хората се страхуват да влизат в нови дългове, особено дългосрочни като жилищни например. Според изпълнителния директор на ОББ, Стоян Вътев: „Лакомията е причинила лошите кредити“.

За „Преса“ Иван Искров, управител на БНБ, заявява: „Черните сценарии, които се пишат за България в чужбина, няма да се сбъднат. Българската банкова система запазва много добро състояние, въпреки трудната икономическа среда. Бюджетът на страната ще е под контрол и през следващата година.“

Максим Минчев ще остане генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА), но вече с мандат от 5 години, пише „Труд“. Кандидатурата му, която е единствена, отговаря на изискванията за поста, реши вчера парламентарната медийна комисия. Предложението Максим Минчев да остане начело на държавната новинарска агенция е на ГЕРБ. Той заема поста вече девет години. На 12 декември Минчев ще бъде изслушан на открито заседание на медийната комисия. На него той ще представи концепцията си за управление и развитие на БТА в следващите 5 години.

Анализът на „24 часа“ проследява прехода: „От заплата към пенсия?“. И дава отговор: „Всеки втори не си го пожелава“. За подобен избор водещ е икономическият стимул, защото системата не осигурява комфортен живот на възрастните.

„В Костинброд сипват антифриз от чешмите“, предупреждава „Новинар“. Най-вероятно аварията е станала след теч от неизправна отоплителна инсталация. От кметството умоляват гражданите да не пият вода от чешмите, докато не се изолира замърсяването.

Петима големи шефове в Българския лекарски съюз (БЛС) са били служители на Държавна сигурност, показва решение на Комисията по досиетата, оповестено вчера, пише „Труд“. Хората са проверили председателите, зам.-шефовете, главните секретари и членовете на управителните съвети на БЛС (общо 43-ма души). Резултатите показват, че д-р Андрей Кехайов, който бе шеф на БЛС от април 2002 г. до януари 2009 г., е бил агент на ДС; настоящият зам.-председател на БЛС д-р Георги Ставракев също е сътрудничил на ДС; в ръководството на зъболекарския съюз няма нито един агент.

Президентът Росен Плевнелиев не е съгласен със заключенията в доклада на ЕК за напредъка на Македония, коментира „Труд“. „България е категорично за европейската перспектива на Македония, но нашата подкрепа не е безусловна. Отношенията между София и Скопие не са „пример за добросъседство“, както Брюксел ще подчертае в доклада си.“ Плевнелиев съжалява, че в югозападната ни съседка „продължава да се наблюдава дискраминационно отношение към граждани, които се определят като българи“.

Източник dnes.bg

Българите отново сред най-големите песимисти в Европа


България

България е в групата на седем страни-членки на ЕС с най-песимистични очаквания по отношение на финансовото състояние на домакинствата през 2013 г., сочи последен анализ на Евростат.

Според тази своеобразна статистика най-големи песимисти в ЕС са гърците с около 45 процента негативно очакване за финансовото си бъдеще догодина. Плътно след тях са гражданите на Унгария, Малта и Португалия. България също е в тази група на песимистите заедно с Литва и Италия с ниво на песимизъм под 40 на сто.

Най-оптимистично настроени за финансовото си бъдеще догодина са гражданите на Дания, Норвегия и Люксембург, където нивото на песимизъм е под 10 на сто. В „групата на оптимистите“ попадат още Финландия, Англия, Румъния, Естония и Холандия.

В „златната среда“ или в групата на реалистите за финансовото бъдеще на домакинствата са представителите на Полша, Белгия, Франция, Германия, Чехия и останалите страни на ЕС.

Според анализа на Евростат около 54 на сто от анкетираните европейци по отношение на финансовото им състояние очакват то да остане същото, 14 на сто са оптимисти и очакват ситуацията да се подобри, а 25 на сто са песимисти и очакват ситуацията да се влоши.

Европейската статистика отчита също, че около 25 на сто от жителите на ЕС живеят във финансови трудности, като ситуацията между 2008 г. и 2010 г. се е влошила в 17 от 27-те страни-членки на ЕС. Най-голяма разлика в това отношение е отчетена в Латвия /16,7 процентни пункта/ и Естония /14,3 процентни пункта/. Най-слабо засегнати от финансовата криза остават жителите на Норвегия, Швейцария, Исландия и Финландия.

Най-трудно свързват финансово двата края отново българите заедно с жителите на Гърция, Латвия, Румъния, Испания, Португалия и Кипър, сочат данните, пише БТА.

Източник dnes.bg