Еврогрупата и МВФ се споразумяха за намалението на гръцкия дълг


 гръцкия дълг

Финансовите министри на еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) постигнаха споразумение за намалението на гръцкия дълг след над 10-часови преговори, предаде Ройтерс.

Кредиторите на Гърция си поставиха за цел да намалят дълга на страната с 40 млрд. евро до 124% от брутния вътрешен продукт (БВП) към 2020 г. чрез пакет от мерки.

Ще продължат обаче дискусиите за точните стъпки, които да бъдат предприети, за да се намали дълговото бреме на Атина. Обсъжда се и вариант за обратно изкупуване на гръцки облигации, както и понижаване на лихвите по спасителните заеми за Гърция.

На масата на преговорите е и печалбата на Европейската централна банка (ЕЦБ) от гръцките облигации, които държи. Дискутирана е и възможността да се отложат лихвените плащания по спасителните заеми от временния фонд на еврозоната с 10 години.

Все пак постигнатата договорка отблокира забавените траншове от спасителната помощ за страната, както и за рекапитализирането на гръцките банки, отбелязва агенцията. Отблокирана е финансова помощ за страната в размер на над 43 млрд. евро, която ще започне да се изплаща до дни.

Според източник на Ройтерс, запознат с преговорите, но пожелал анонимност, финансовите министри са намерили начин да запълнят финансовия недостиг на Гърция до 2014 г.

МВФ освен това продължава да настоява, че министрите на държавите от еврозоната трябва да предприемат допълнителни мерки за понижаването на гръцкия дълг с 20% от БВП. Фондът освен това иска европейската валутна общност да се ангажира с допълнителни мерки за намаляването на дълговото бреме на Атина, но само след като Гърция изпълни договорените с кредиторите цели.

Засега Германия и северните държави от еврозоната са против допълнителното опрощаване на дългове на Гърция. Германският финансов министър Волфганг Иойбле продължава да настоява, че това е незаконно.

Не всички централни банки също така са съгласни да поемат загуби от инвестициите им в гръцки дълг. Сред тях са Bundesbank и ЕЦБ.

Източник dnes.bg

Лагард: Краят на кризата е еврозоната минава през банков съюз


Лагард: Краят на кризата е еврозоната минава през банков съюз

Малко след като Еврогрупата одобри помощта за затруднените испански банки, управляващия директор на МВФ Кристин Лагард припомни, че еврото трябва да бъде подкрепено от банков съюз, и предупреди, че светът не може да очаква вечно Европа да разреши кризата си, предаде „Ел мундо“.

Валутният съюз трябва да бъде подпомогнат от банков съюз, каза Лагард по време на форум на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (ASEAN) и Латинска Америка в Джакарта.

Тя подчерта също, че никоя страна не е защитена от кризата, причинена от дълговите проблеми в някои европейски държави. „Изправени са пред огромно предизвикателство“, призна Лагард, като в същото време оцени световната икономическа ситуация като „тревожна“ и предупреди за опасностите от протекционизма.

Тя отбеляза, че останалата част от света не е в толкова добро състояние както Азия и изтъкна друга опасност за световната икономика като фискалната корекция в САЩ, предвидена за началото на 2013 г.

В речта с Лагард изрази тревога и заради засилващия се според Световната търговска организация протекционизъм и подчерта, че „търговията е полезна и помага на държавите да се справят с бедността и да се развиват“.

Източник dnevnik.bg

Тройката май ще клекне пред Гърция


Условията на програмата за спасяване на Гърция ще бъдат смекчени, заяви след края на заседанието на министрите на финансите на страните-членки на еврозоната

Условията на програмата за спасяване на Гърция ще бъдат смекчени, заяви след края на заседанието на министрите на финансите на страните-членки на еврозоната (т. нар. Еврогрупа) нейният председател Жан-Клод Юнкер, цитиран от ИТАР-ТАСС.

„Експерти на „тройката“ международни кредитори ще пристигнат в Атина още в понеделник за съгласуването на поредния транш от финансовата помощ“, подчерта Юнкер, визирайки Европейския съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, които осигуряват спасителните пакети за балканската държава.

МВФ пък ще изпрати собствена мисия в Гърция за оценка на мерките, които трябва да бъдат предприети за стабилизиране на ситуацията, съобщи генералният директор на световната институция Кристин Лагард, която също взе участие в заседанието на Еврогрупата.

Сформирането на новото гръцко правителство, което е готово да изпълнява задълженията на страната за бюджетно консолидиране, даде възможност за подновяване на изпълнението на втората програма за спасителна помощ за страната в размер на 130 млрд. евро.

Задача на групата експерти на „тройката“ международни кредитори, които ще пристигнат в понеделник в Атина „ще бъде оценка за реализацията на съвместната програма за реформи, разработени от ЕС и МВФ, определянето на постигнатия напредък и на това какво още предстои да бъде направено“, заяви на свой ред европейският комисар по финансовите и валутните въпроси Оли Рен.

Източник dnes.bg

Европа е на кръстопът, предупреди шефката на МВФ


Европа е на кръстопът, предупреди шефката на МВФ

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова европейските лидери да действат незабавно за изваждане на еврозоната от кризата, в която е потопена, и предупреди, че Европа „е на кръстопът“, предаде Франс прес.

„След пет години криза крайната ни цел – да възстановим стабилността и растежа, и политическата ни воля отново са подложени на изпитание. Все още сме далеч от целта си. А с нарастващите всеки ден залози се намираме на кръстопът“, заяви Лагард в реч в Ню Йорк.

„Политическите лидери трябва да определят и следват ясна пътна карта за завършване на работата, не просто с цел след пет или десет години, а за следващите седмици и месеци“, заяви тя.

Лагард направи изказването си след заседание на управителния съвет на МВФ по доклада за одита на фонда за испанските банки, в който се казва, че те се нуждаят от поне 40 милиарда евро за издържане на влошаване на икономическата криза в Европа.

Източник dnes.bg

€90 млн. струват експертите на ЕС и МВФ в Гърция


€90 млн. струват експертите на ЕС и МВФ в Гърция

До 30 хиляди евро достигат месечните бонуси на инспекторите на Европейския съюз и Международния валутен фонд за работата им в Гърция, пише на първа страница гръцкият вестник „Елефтерос типос“.

Според информация на гръцкия електронен сайт „Банкинг нюз“ бонусите от 25 до 30 хиляди евро се дават като добавка към нормалните заплати за периода, през който трае проверката на състоянието на гръцката икономика.

За тази „тарифа“ чуждестранните експерти дават съвети за по-добра система за данъчното управление, предложения за структурни промени и повишаване на конкурентоспособността на гръцката икономика, предложения за подобряване на данъчния контрол, начини за събиране на просрочените задължения, методи за увеличаване на държавните приходи, предложения за по-добър контрол на държавните разходи.

Представители на министерството на финансите подчертават, че парите за техническите екипи идват от европейските фондове.

По информация на „Банкинг нюз“ Европейската комисия вече е одобрила сума в размер на 90 милиона евро за експертите, като не е изключено тя да достигне 100 милиона евро, тъй като през лятото броят на експертите ще се увеличи.

В последното си интервю ръководителят на работната група на ЕС в Гърция Хорст Райхенбах спомена, че през лятото в Атина ще пристигнат 160 инспектори.

Министерството на финансите на Германия вече е сформирало екип от 100 данъчни инспектори, които да участват в мисии в Гърция. Готовност за помощ за решаване на проблемите на Атина са заявили други десет страни членки на ЕС, сред които и България, се посочва в информацията на сайта, цитирана от БТА.

Източник dnes.bg

Гърция има да върши още доста работа, констатира Лагард


иректорката на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард

Гърция е под международно наблюдение, откакто беше приет първият план за спасяването й преди две години, но още не е преодоляла тежкото положение, заяви директорката на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, цитирана от ДПА.


Гърция, откъдето тръгна дълговата криза в еврозоната, е в рецесия от 2008 г. Икономиката й се е свила с 15 процента, безработицата расте, а за тази година експерти на МВФ прогнозират свиване с още 4,7 процента, като растеж не се очаква преди 2014 г.

Международните кредитори на Атина начело с Европейския съюз и МВФ настояват правителството да наложи икономии, с които да постави под контрол бюджета, и да извърши значителни структурни реформи, за да възстанови конкурентноспособността на икономиката. Според кредиторите обаче напредъкът е доста бавен.

„През последните шест месеца посветихме прекомерно много време на гръцките въпроси, на новата гръцка програма и на обсъждания с гръцките власти“, каза Лагард по време на пролетните заседания на МВФ и Световната банка във Вашингтон.

По думите й през този период са се случили много неща. Съставено е било правителство на националното единство, което да осъществи втория спасителен план за Гърция. Приети са били закони. Изпълнени са били предварителните условия, поставени от МВФ и другите кредитори.

Все пак според нея гръцкото правителство има да свърши още доста работа, като една от областите, в която по нейно мнение има нужда от повече усилия, е събирането на данъците.

Източник dnes.bg

Лагард: Световната икономика отстъпи от ръба на опасността


Световната икономика е отстъпила от ръба на опасността, като се появяват признаци на стабилизиране в еврозоната и САЩ, но високите дългови нива в развитите пазари и нарастващите цени на петрола са главните рискове в бъдеще.


Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин
Лагард в реч в китайската столица.

Тя подчерта, че глобалната икономика е поела по пътя на възстановяване, но няма голямо пространство за маневриране и няма място за политически грешки.

По думите на Лагард признаците на стабилизация показват, че действията срещу световната
финансова криза са дали положителен резултат.

Шефката на фонда обаче предупреди, че нарасналият оптимизъм не трябва да води до фалшивата заблуда за постигната сигурност, защото все още има големи икономически и финансови проблеми за отстраняване.

Кристин Лагард даде като пример крехката финансова система, обременена с висок публичен и частен дълг.

Източник dnes.bg