Нови критерии за формиране на минималната работна заплата са на дневен ред


Експерти и работодатели коментират новите идеи на правителството

Нови критерии за формиране на минималната заплата са на дневен ред

Няколко месеца преди края на мандата темата за минималната работна заплата отново изплува на дневен ред. Въпреки че последната дума на правителството беше, че минималното възнаграждение ще се повишава всяка година с по 20 лева, докато достигне 350 лева през 2015 година, в нов проект за постановление на Министерския съвет се залагат за обсъждане нови критерии за формирането на минималната работна заплата (МРЗ).

Документът, подписан от министъра на финансите Симеон Дянков и министъра на труда Тотю Младенов, поставя на обсъждане в тристранния съвет нов механизъм за определяне на МРЗ според куп нови критерии. Предлага се обвързване със средната работна заплата за страната (като размерът да е от 35 до 55 на сто от нея), с прага на бедност, с инфлацията и производителността на труда. Точният й размер се предлага да се определя всяка година в срок до 30 ноември, като се планира да се индексира задължително при инфлация от 10 на сто.

Очаква се предложението да бъде разгледано днес (11 февруари) в комисията по доходите към Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Представяме първите отзиви на експертите и бизнеса по предложения нов механизъм за формиране на МРЗ.

Иван Нейков, председател на Балкански институт по труд и социална политика
Предложеният нов подход е нещо добро. От десет години насам за първи път се търси промяна, базирана на икономическа обосновка, защото досега административното формиране на МРЗ се подчиняваше на волята на финансовия министър. Включването на критерии като производителност на труда, инфлация, средна заплата, превръщат механизма за формиране на МРЗ не просто в предизборен инструмент, а в инструмент, зависещ от икономиката.

Новият механизъм ще даде възможност да се прогнозира какво ниво може да достигне минималната заплата през годините. Ако, разбира се, не е предизборен ход, предложението е в правилна посока и първа стъпка в правилната политика по доходите.

Йордан Христосков, зам.-ректор по учебната дейност, ВУЗФ
В новото предложение виждаме пореден миш-маш. Преди всичко формирането на МРЗ като процент от средната заплата е нелогично, защото ако се обвърже, попада в омагьосан кръг – с нарастването на средната заплата да расте и минималната при условие, че средната работна заплата е резултативна величина – от цената на труда в различни отрасли на икономиката. А минималната заплата има други функции. Тя е цената на неквалифициран труд, която работникът се съгласява да получи, за да избегне социалните помощи. Да се търси връзка на МРЗ с производителността на труда също е нелогично, защото такава връзка може да има само при доходите от реалната икономика.

Би трябвало да има диференцирана минимална работна заплата в отделните отрасли, като могат да се използват минималните прагове по сектори. А заплахата, че ще се увеличи безработицата, е несъстоятелна.

Димитър Бранков, заместник-председател на БСК
Към момента няма договореност за актуализация на минималната работна заплата между социалните партньори. Има действащ механизъм за формирането й. Предложените критерии не са съобразени с намалената конкурентоспособност на икономиката, с увеличаващия се внос и намаляващия износ, както и с условията на валутния борд. Не сме съгласни с идеята МРЗ да се променя ежегодно. Не сме съгласни и с обвързването й с прага на бедност. Не е моментът за увеличение на минималната заплата, защото това носи риск от нова загуба на работни места.

Приемането на подобна негативна прокризисна мярка не подобрява общото икономическо състояние на страната, респективно – социалния статус на заетите в икономиката, пише в позиция на камарата. В актуалната икономическа ситуация приоритет № 1 би следвало да бъдат работните места и безработицата. Липсата на инвестиции, закриването на работни места, намаляващата заетост и растящата безработица, намаляващият износ и трансферът на добавена стойност извън страната са ключовите въпроси, около които следва да се търси консенсус между социалните партньори – работодатели, синдикати и държавни институции.

Необоснованото автоматично административно увеличение на МРЗ е популистка мярка, която носи вреди, а не ползи за икономиката, смятат работодателите.

Източник dnes.bg

Без плосък данък и пенсия от 500 лв, размечта се Сидеров


"Атака" ще поиска отмяна на "антинародния" плосък данък, заяви лидерът на партията Волен Сидеров.

„Атака“ ще поиска отмяна на „антинародния“ плосък данък, заяви лидерът на партията Волен Сидеров.


Той обясни, че още при въвеждането му през 2007 година само неговата партия е гласувала против.

По думите на Сидеров предложенията вече са готови и ще бъдат внесени в парламента. Според лидера на националистите въпросният данък ощетява най-бедните хора в държавата.

Според проучване на „Атака“ плосък данък има само в държави от Източна Европа.

В България се товари „малкия човек“, обясни Волен Сидеров и се аргументира, че ДДС плащат всички, но за разлика от фирмите, хората не могат да си го върнат.

Предложението на „Атака“ е хората да си събират касовите бележки и в края на годината част от ДДС да им се възстановява.

Сидеров заяви, че в България по-голямата част, около две трети, от приходите са от косвени данъци като ДДС и акцизи, докато в развитите страни големият процент от държавните приходи са от преки данъци.

Лидерът на националистите припомни тяхното предложение минималната пенсия да е 500 лв., а минималната работна заплата – 1000 лв., като тя трябва да е необлагаема.

Сидеров обясни още, че ще търси единение на националистическите формации за парламентарните избори през 2013 година.

Започнали пвече оредица от срещи и преговори с политически сили и граждански организации, обсъждайки „единението на национално-патриотичните формации“, допълни той.

„Пред партии като „Атака“ има сериозни възможности за развитие, при условие, че се изчистят нещата идейно“, добави Сидеров.

Източник dnes.bg

БСК: Вдигане на заплатите – да, но не без по-високи пенсии


Не бива да се повишава само минималната работна заплата, без да се вдигат пенсиите. Това заяви председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, преди да влезе на заседанието на Националния тристранен съвет.

„Чрез повишаване на пенсиите стимулираме и потреблението, а когато вдигаме минималната работна заплата, нанасяме много тежки удари на пазара на труда. По този начин ще закрием едва издържащия малък и среден бизнес“, мотивира позицията той.

Освен това според Данев, ако има увеличение на пенсиите, то трябва да е за всички, а не само за най-ниските.

По думите му с вдигането единствено на минималните пенсии ще бъдат наказани тези хора, които са с най-голям принос към „солидарния стълб“ и които са били най-коректни към бюджета на НОИ.

Очаква се минималната работна заплата да бъде увеличена от 270 на 290 лева от 1 май, по предложение на финансовия министър Симеон Дянков.

Все още обаче няма яснота за пенсиите. Преди дни социалният министър Тотю Младенов заяви, че актуализиране при тях може да има най-рано през 2013 г. Противно на това обаче Симеон Дянков съобщи, че правителството обмисля възможността за увеличение на всички видове пенсии за следващата година.

Днес Божидар Данев настоя да се направи оценка на ефекта от предишното повишаване на минималната заплата от 240 на 270 лв. По думите му след тази мярка продължават да се закриват работни места.

Очаква се на заседанието на тристранния съвет днес да бъде обсъждан и въпросът за представителността на синдикалните и работодателските организации, които договарят минималните прагове.

Източник dnes.bg