На идиотията трябва да бъде сложен край


Липсва ни нужната закваска, с която да възкресим БългарияСлед 26 дни блокада и 18 дни изгубени занятия „Ранобудните студенти“ склониха да вдигнат окупацията и решиха да пуснат студенти и преподаватели в Ректората на СУ. Бунтарите ще започнат серия от протести навън, като първата ще е национален студентски протест пред парламента утре, анонсира под глава „Преса“. Изгубените занятия ще се отразят на бъдещите висшисти, тъй като те ще наваксват, учейки всяка събота до сесия. Окупацията ще засегне и Коледата им, защото ще изяде и пет дни от коледната ваканция, прогнозира изданието.

Има още

Върви ли България към изгубено десетилетие?


Върви ли България към изгубено десетилетие?

За страни като Гърция, напускането на еврото и завръщането към собствена валута се приемаше за потенциална панацея, която ще върне конкурентоспособността на страната, ще възстанови растежа и ще доведе до финансова стабилност.

България обаче, която девалвира валутата си, за да възстанови конкурентоспособността си, сега изглежда е изпаднала в „чистилище и преживява поредното изгубено десетилетие“, пише CNBC.

Доскоро България се смяташе за „остров на стабилността“ на фона на проблемите в еврозоната. През есента на 2012 г. новоизбраният президент на страната Росен Плевнелиев се похвали в интервю за CNBC, че страната е в добро фискално здраве, има конкурентна данъчна политика и бюджетен излишък въпреки рецесионния натиск, последвал финансовата криза.

Според някои анализатори обаче ситуацията далеч не е толкова розова. Вътрешната девалвация е довела до кошмарен сценарий, при който България „е попаднала в омагьосан кръг на слаб растеж, фискални икономии и упорито висока дългова тежест в частния сектор“.

В изследване, озаглавено „Изгубеното десетилетие на България“, публикувано вчера, Нийл Шеринг и Лиза Ермоленко, икономисти на Capital Economics, посочват, че корените на българските проблеми се крият в натрупаните по времето на кредитния бум от преди кризата дисбаланси, както и в метода, избран за справяне с тях – вътрешната девалвация. Стратегията беше предложена и като потенциална панацея за Гърция, докато все още не беше ясно дали страната ще остане в еврозоната или не.

Опитът на България да възстанови конкурентоспособността си и да премине към ориентиран към износа модел на растеж се оказа неуспешен, тъй като българският лев е с фиксиран към еврото курс, се изтъква в изследването.

„Фиксираният валутен курс в България означава, че страната трябваше да извърши вътрешна девалвация – процес, при който конкурентоспособността се възстановява чрез понижаване на заплатите и цените. Както стоят нещата сега, въпреки няколкото години на бюджетни икономии този процес все още не е завършен“, се посочва в доклада.

„Ако страната имаше плаващ валутен курс, възстановяването на конкурентоспособността щеше да бъде извършено чрез понижаване на курса на лева, което от своя страна би позволило преминаването към по-експортно ориентиран модел на растеж“.

Икономистите коментират, че „вътрешната девалвация“, извършена в България, е довела до друг вид проблеми, тъй като „свиването на заплатите и цените увеличава реалната стойност на вътрешния дълг и пречи на така необходимото понижаване на дълговата тежест“ – фактор, който води до вече споменатия „омагьосан кръг на слаб растеж, фискални икономии и упорито високи дългове“.

„Вътрешната девалвация“ все пак може да проработи в останалите страни от групата „BELL“ – Естония, Литва и Латвия – ако балтийските страни се завърнат към растеж, след като преживяха подобни на българския колапси на пазара на недвижимите имоти.

Анализаторите прогнозират, че растежът в България ще остане анемичен – около 2% (значително под нивата от около 6% преди кризата). Те предупреждават, че възстановяването на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната до нивото от 2008 г. може да не се случи до 2015 г.

„Ако това се окаже вярно, българската икономика ще се окаже, че е преживяла почти едно цяло изгубено десетилетие“, отбелязва те.

Подобно на Латвия България стана жертва на горещи капиталови потоци, особено в сектора на недвижимите имоти. Това доведе до прекомерно задлъжняване в частния сектор, бум на вътрешното търсене и разширяване на дефицита по текущата сметка.

Източник dnes.bg

Съдбата на Европа е в ръцете на Меркел


Съдбата на Европа е в ръцете на Меркел

Разделеният някога Берлин сега има нелеката задача да запази обединението на Европа. С изпълнението на тази задача вече се е заела канцлерът Ангела Меркел, посочва Би Би Си.  
В периода 1961-1989 година най-малко 136 души са намерили смъртта си на Берлинската стена – повечето в опит да избягат от комунистическата ГДР. 

Така че Берлин знае немалко за разделението. За 50-те години на Студената война самата Германия беше разделена и политически отслабена. 

Всичко това вече е в историята. 
Сега Берлин е столица на една обединена страна, която безспорно е доминиращата икономическа сила на европейския континент. Но десетилетия наред това определение не съответстваше особена на държавата, която трябваше да носи бремето на 2 загубени световни войни. 

В наши дни бъдещето на Еврозоната изглежда ще се реши именно в германската столица. И именно Германия ще трябва да поеме ролята на лидер, който да изведе Обединена Европа от кризата. Предизвикателството вече не е да се преодолее разделението изток-запад, а по-скоро север-юг. 

Множество от европейските съюзници на Германия вече започват да стават нетърпеливи и негодуват заради колебанието на Берлин да предприеме решителни стъпки по отношение проблемите на Еврозоната и единната европейска валута. В тази връзка полският външен министър Радек Сикорски заяви: „Страхувам се по-малко от мощта на Германия, отколкото от неактивността на Германия”.

Милиардерът и крупен инвеститор Джордж Сорос беше още по-краен, като заяви, че Берлинтрябва или да поеме лидерската роля, или да се напусне Еврозоната.

Но да бъдеш лидер не е никак лесна задача. Трябва да се намери баланс между това да предоставяш помощ и да диктуваш правилата. За да бъдат избегнати добилите популярност в последно време определения като „Четвъртият Райх” и „Германският ботуш”.

В Гърция Ангела Меркел беше посрещната с масови протести и демонстранти, облечени като нацистки войници. Стари страхове и предразсъдъци внезапно изскочиха на преден план.

Истината е, че Германия има лек проблем с имиджа в чужбина. Както и самата Меркел. 

В известен смисъл нещата стоят по-добре за германските управляващи на домашната сцена. Германците харесват предпазливия подход на канцлера и нейното хладнокръвие при справянето с кризисната ситуация. Харесват това, че стилът й на водене на тази битка може да се нарече по-скоро „Постепенно и балансирано”, отколкото „Шок и ужас”. 

От година насам Меркел полага огромни усилия да убеди страните, които трябва да правят сериозни икономии, че да, на нея й пука. Че на Германия също й пука. 

Канцлерът обаче не пропуска да демонстрира позицията си и пред своите избиратели. Не пропуска да защити еврото при всяка удобна възможност, при всяка реч, при всеки митинг. „Еврото е много повече от валута и аз искам всички страни да останат в Еврозоната”, е най-често използваният от Меркел рефрен. 

По всичко личи, че канцлерът е загърбила периода, в който беше готова да остави затъналата Гърция да напусне Еврозоната. Канцлерът подчертава изрично, че ще направи всичко възможно Атина да бъде част от валутния съюз. 

Това, което г-жа Меркел ни спестява като информация, е кой ще плати за тази привилегия.

Защото се вижда, че Гърция няма нужда от повече заеми. Гърция се нуждае от помощ, независимо дали става въпрос за парични трансфери или отписване на дългове, които дължи на различни държави и институции, сред които и Германия. 

Такъв директен подход вече трудно ще се хареса на германските избиратели, особено година преди парламентарен вот. Именно по тази причина Меркел стъпва на пръсти. Така, както страната й би одобрила. 

И все пак Берлин остава градът, в който са вперени всички погледи. Защото именно оттам трябва да дойде „лекарството”, което да запази целостта на Еврозоната.

Източник dnes.bg

По-добре чужденец в Мюнхен, отколкото циганин в България!


Баварската столица Мюнхен се превърна в приют за хиляди български и румънски имигранти.

Баварската столица Мюнхен се превърна в приют за хиляди български и румънски имигранти.
В следващите години Германия очаква още над десет хиляди чужденци от Източна Европа, повечето от които вероятно ще останат на улицата

В специализирания подслон за имигранти „Machtlfinger Straß в Мюнхен живеят по 12 души в стая. И ще става все по-тясно, пише немското издание Tageszeitung.

“Наистина се притеснявам за тези хора“, казва Вилхелм Дрекслер, референт по имиграционните въпроси към неправителствената организация Каритас.

През изминалите 6 години броят на имигрантите се е удвоил. През 2011-та година в Мюнхен пристигат 2 305 българи и 3 841 румънци, повечето от които са роми. Тази година организацията очаква поне още толкова новодошли.

„В някои градове 90 процента от ромите са безработни. Те не могат да живеят с 50 евро социални помощи на месец. А тук идва проблемът и с дискриминацията. Чувал съм неколкоркатно роми да казват: По-добре да съм чужденец в Мюнхен, отколкото завинаги циганин в България“, разказва Дрекслер пред Tageszeitung.

Когато германският трудов пазар се отвори напълно за българите през 2014-та година, се очаква още една голяма вълна от имигранти, пише още немската медия.

„Но когато имигрантите дойдат тук, ситуацията им не става по-добра. Получваме ежедневно обаждания от пунктове на нашата организация, където са придошли още и още имигранти. Те са гладни, жадни и спят по гарите“, допълва представителят на неправителствената организация.

Служители на Малтийското дружество за помощ на мигранти в Мюнхен също се оплакват от бедствената ситуация.

Последствията: все повече българи и румънци остават без покрив над главата си и трябва да просят. А мюнхенци, естествено, се страхуват за дълго градения имидж на града си. „Мюнхен е с имидж на най-богатия, най-чистия и най-сигурния град в Германия. Но имигрантите ще променят това. Много скоро по улиците ще виждаме бедността на източноевропейци“, предупреждава Декслер.

Всички неправителствени организации в помощ на мигрантите ще се срещнат с управляващите на баварската столица, за да намерят скорошно решение на проблема. Вече се обсъжда и вариантът всички имигранти, които не са намерили работа в определен срок от време, да бъдат върнати обратно в родината.

Източник dnes.bg

Апокалипсис на 13 декември


Апокалипсис на 13 декември

Истински апокалипсис на 13 декември вещаят наши учени. Според тях катастрофалните аномалии ще бъдат предизвикани от Луната, която на тази дата ще е най-близо до Земята, а това съвпада с други астрономически явления, което ще засили действието.

Българските учени твърдят, че в този ден ще има нещо грандиозно.

„Тогава съвпадат новолуние, южна деклинация, перигей – Луната ще е най- близко до Земята“, разказа пред в. „България Днес“ Асен Цветков, който от години се занимава с астрология.

Според неговите изчисления тогава около Чили или Суматра може да се очаква голямо земетресение.

„Всеки път, когато Луната е толкова близо до Земята, се случват някакви инциденти“, обяснява Цветков.

Източник actualno.com

Как Турция "превзема" Балканите


100 години след Балканските войни правнуците на някогашните османски поробители превземат отново Балканите

100 години след Балканските войни правнуците на някогашните османски поробители превземат отново Балканите. В предните редици на това ново нашествие са турските сапунки, а редом с тях – големите турски инвестиции, пише Дойче веле.

На Балканите думата “бакшиш” няма нужда от превод – разбират я еднакво добре и в Турция, и в България, и в Сърбия, и в Македония. Но само това да беше: българите обичат да си похапват бюрек, сърбите – ратлук, румънците – рахат, а гърците – мусака.

Повече от 500 години продължава османското господство на Балканите. След Балканските войни през 1912/13 г., когато се извършват масови преселения на турско население, по-голямо турско малцинство остава само в България.

Една разходка из базара на Сараево е достатъчна, за да се долови силното османско влияние. Неслучайно наричат града “врата към Ориента”. В местния университет турците са най-многобройната група сред чуждестранните студенти.

Корените на балканските вражди

Балканите са регион, който е труден за разбиране. Първоначално съюзници, а после върли врагове, българи, гърци, сърби, черногорци и румънци воюват всеки срещу всеки. Именно в Балканските войни е посято зрънцето на сръбско-албанския конфликт около Косово. Там са и корените на всички други спорни въпроси, които и до днес тровят отношенията между гърци, македонци и българи. А ледът между българи и румънци започва да се топи истински едва след едновременното им приемане в ЕС преди 5 години.

По всичко личи, че съвременниците на някогашните поробени народи нямат нищо против да живеят в мир с наследниците на Османската империя – турците. Само една Гърция си има собствено мнение по въпроса. Във всички останали балкански страни турското влияние в политиката и икономиката е силно осезаемо.

Откакто Турция вече не е “болният човек на Босфора”, а истински “икономически тигър”, тя е желан инвеститор навсякъде на Балканите. Страните с многобройно мюсюлманско население като например Албания и Босна и Херцеговина поддържат много тесни контакти с правнуците на някогашните османци. Но и Македония извлича ползи от добрите си връзки с Анкара – Турция е не само най-важният военен партньор на Македония, но и основен адвокат на македонците в спора им с гърците. Турски фирми разширяват летищата в Скопие и Охрид и променят облика на македонските градове: през юли в Скопие започна строителството на 42-етажна кула – най-високата сграда в Македония.

Нашествието на сапунките

Също и България поддържа добри политически и икономически отношения с наследниците на Османската империя – има планове за изграждането на високоскоростна железопътна връзка между София и Одрин.

С турците успешно флиртуват и сърбите: подписаният през 2009 г. договор за свободна търговия откри пътя за турските инвестиции в страната. А миналата година турски пратеници успяха да тушират напреженията сред мюсюлманите в сръбската област Санджак.

Напоследък обаче турците превземат Балканите най-вече със своите сапунени сериали, в които списание “Тайм” дори вижда тайната на успеха на премиера Ердоган. От София до Сараево, от Букурещ до Атина – навсякъде сълзливите семейни саги от Босфора превземат нови и нови територии.

Източник dnes.bg

Готвене, чистене, мир и любов и мъжът е щастлив


Готвене, чистене, мир и любов и мъжът е щастлив

Европейско изследване, публикувано от университета в Кембридж, показа, че мъжете всъщност обичат да участват в домакинската работа, съобщи в. „Дейли мейл“.

Така намаляват домашните свади и като цяло щастието в дома се увеличава. Съпрузите и партньорите изпитват чувство на вина, когато не поемат своя дял от работата в къщи. Те предпочитат да си живеят тихо, като чистят и готвят, вместо да слушат скандалите на недоволната половинка.

Данните са от европейско изследване за разликите между мъжете и жените, обхванало 30 000 души от 24 държави.

Учените са очаквали домашните конфликти да се увеличават и щастието на мъжете да намалява, когато имат повече задачи в къщи. Резултатите обаче показват точно обратното.

„Вероятно това се дължи на факта, че все повече мъже подкрепят равенството на половете и се чувстват неудобно, ако жената върши повечето задачи в къщи. Освен това жените стават все по-настоятелни и ясно показват, че не им харесва мързелът на партньора“ – пишат авторите на изследването, ръководени от проф. Жаклин Скот.

Резултатите противоречат също на досегашните данни, че въпреки все по-големия брой на работещите жени с образование и кариера мъжете продължават да им отреждат по-голямата част от домакинската работа, пише БТА.

Източник dnes.bg