"Лъвовете" подчиниха и Германия


България победи с 3:1 гейма (25:16, 25:27, 26:24, 25:23) Германия и записа втори пореден успех на еврофиналите в Чехия и Австрия. 

„Лъвовете“ вече са в следващата фаза на надпреварата, но въпросителните около определянето на следващите ни съперници ще паднат едва след срещите Словакия – Полша и Русия – Чехия, които се играят по-късно днес. 

Възпитаниците на Радостин Стойчев направиха страхотен първия гейм, в който тотално разнебитиха германците. 

Българите обаче бяха неузнаваемо слаби през втората част, която загубиха. Тогава родните национали изглеждаха доста уморени, плахи и с нищо не подсказаха, че се световна сила в този спорт. 

За щастие бързо се вдигнахме, последваха два гейма за нас и логична победа.

Българите започнаха свирепо мача и още в началото на първия гейм дръпнахме със 7:5, а първото техническо прекъсване дойде при 8:5 за „лъвовете“. 

Родните национали продължиха да мачкат германците, които не знаеха къде се намират и бързо разликата се увеличи – 10:5 и 14:8, а второто техническо прекъсване бе при 16:10, след ас на Матей Казийски. 

До края на този гейм не дадохме никакви шансове на германците и логично ги разбихме с 25:16 и 1:0 гейма за България.

Втората част вървеше точка за точка, но все пак „лъвовете“ направиха разлика от една точка – 8:7 при първото техническо прекъсване. 

Последваха нови равенства – 10:10, 12:12 и 13:13, но след това Владо Николов направи ас, а Казийски и Соколов добавиха по точка, за да се стигне до 16:13 в полза на България. Германия обаче изравни до 19:19. 

„Лъвовете“ поведоха с 22:20, но до края на този гейм направиха безумни и нелепи грешки, което им костваше изравняването –  27:25 и 1:1 гейма. 

Именно в края на втората част се пречупи нещо в играта на родните национали и те изпаднаха в посредственост, която продължи до края на третия гейм.

Именно тази част започна с превъзходство за германците, които дръпнаха с 8:5, но след точки на Цецо Соколов и Матей Казийски изравнихме за 16:16 при второто техническо прекъсване. 

Геймът продължи точка за точка, като германците поведоха с 22:20, но за наше щастие не успяха да удържат на напрежението. След атаки на Андрей Жеков и Матей Казийски се стигна до изравняване 24:24, а Георг Гроцер ни помогна за 26:24 и 2:1 гейма за България.

Четвъртата част започна шеметно за България – 3:0, а първото техническо прекъсване дойде при 8:4 за нас. Последваха атаки на Казийски, Алексиев и Жеков, за да се стигне до 13:7, а второто техническо бе при 16:11 за България. 

Тук националите ни леко се отпуснаха и позволиха на германците да съкратят преднината ни и дори да изравнят в края на гейма, но всичко си дойде на мястото – 25:23, 3:1 гейма и победа за волейболните ни „лъвове“.

БЪЛГАРИЯ – ГЕРМАНИЯ 3:1 (25:16, 25:27, 26:24, 25:23)

БЪЛГАРИЯ
: Андрей Жеков, Владимир Николов, Матей Казийски, Тодор Алексиев, Теодор Тодоров, Виктор Йосифов – Владислав Иванов-либеро (Христо Цветанов, Георги Братоев)
Селекционер: Радостин Стойчев

ГЕРМАНИЯ: Патрик Щоервалд, Георг Гроцер, Роберт Кром, Бьорн Андрае, Щефан Хюбнер, Маркус Бьоме – Фердинанд Тиле-либеро (Лукас Кампа)
Селекционер: Раул Лозано (Аржентина)

Източник gol.bg

Меркел: Ако еврото се срине, срива се Европа


Германският Конституционен съд постанови, че участието на Германия в спасителните заеми за държави от еврозоната не противоречи на основния закон.

Най-висшата съдебна инстанция в Германия беше сезирана от група евроскептици. Те твърдяха, че включването на Берлин във финансовата подкрепа за затънали в дългове страни като Гърция, Ирландия и Португалия противоречи на Маастрихтския договор и германската конституция.

Магистратите обаче постановиха още, че всяко по-нататъшно участие в спасителни заеми ще трябва да получи одобрението на бюджетната комисия в Бундестага.

Германският канцлер Ангела Меркел коментира, че решението на съда оправдава действията на нейното правителство. В изказване пред депутатите Меркел подчерта, че еврото е повече от просто обща валута.

„Еврото е гарант за обединена Елвропа. Ако еврото се срине, срива се Европа“, каза тя.

От миналата година страните от еврозоната помагат на Гърция, Португалия и Ирландия през Европейския фонд за финансова стабилност, създаден за подкрепа на държави, затруднени в изплащането на дълговете си.

Източник dnes.bg

Германското МВР не ни ще в Шенген, даже и частично


Министерството на вътрешните работи на Германия отрече да има намерение да подкрепи присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство.

Така официален Берлин реагира на появилата се преди дни в „Билд“ информация, че Германия ще се съгласи на частично влизане на София и Букурещ в Шенген след няколко седмици.

По този начин на 31 октомври щял да бъде отменен контролът на въздушните и морските граници, а в средата на 2012 г. – на сухопътните граници.

„София и Букурещ в момента още не са готови да се присъединят към Шенгенското споразумение“, заяви германският министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих.

„Не сме ентусиазирани и вземайки под внимание докладите, които имат по-скоро негативен характер, както и преди се съмняваме в целесъобразността на тази стъпка“, отбеляза на свой ред официалният представител на германското МВР Йенс Тешке.

„Дойче веле“ цитира думите на Тешке, че министър Ханс-Петер Фридрих възнамерява в близките дни да обсъди тази тема в европейските партньори и по-специално с колегите си от Холандия и Франция.

Източник dnes.bg

Германия и Франция допринесли за дълговата криза


Холандският министър на финансите Ян Кейс де Яхер обвини Германия и Франция, че носят голяма част от отговорността за дълговата криза в еврозоната, тъй като са нарушили правилата, определени при създаването на еврозоната, натрупвайки по-големи от позволеното бюджетни дефицити преди години, предаде Асошиейтед прес.

Когато двете най-големи страни в еврозоната имат бюджетен дефицит от над 3 процента през 2003 и 2004 година, без да понесат санкции, то това дава воля и на други държави да пренебрегват правилата, което в крайна сметка е довело до сегашната криза, заяви Яхер.
Холандия ще продължи да подкрепя спасителния пакет за Гърция, договорен на 21 юли, въпреки затрудненията при определянето на условията по него и вероятността планът да не проработи, каза министърът пред холандската асоциация на чуждестранните журналисти, съобщава БТА.

Източник dnes.bg

FT: цне трябва да чака само Германия


Размерът има значение. Това е поуката от дълговия дебат във Вашингтон и понижението на рейтинга на САЩ от Standard & Poor’s, както и от факта, че нито едно от двете събития не успя да повиши доходността по щатските облигации. Този урок може да бъде научен и от Япония, която плаща най-ниската доходност по ДЦК в света и в същото време има един от най-крупните публични дългове, пише Financial Times.

Урокът носи просто послание за страните от еврозоната – те трябва да създадат единен дългов пазар със или без участието на Германия. Ползите от създаването на дългов пазар, който може да конкурира с размерите си пазарите в САЩ и Япония, определено ще оправдаят разходите.

Размерът на щатския и японския пазар обуславя лекотата, с която тези страни могат да взимат заеми. Общият размер на щатския дълг в държавни облигации е 9,5 трлн. долара (6,6 трлн. евро). Пласираните японски облигации са на стойност 875 трлн. йени (7,9 трлн. евро). Дори ако се вземат под внимание облигациите, които се държат от публичния сектор в двете страни (особено в Япония), количеството облигации на пазара е огромно. На практика, за инвеститорите е невъзможно да избягат от тези активи, така че те не се и опитват, а са готови да финансират Вашингтон за следващите 10 години при годишна доходност от 2,3% и Токио при доходност от 1%.

Сравнете това с фрагментирания дългов пазар в Европа. В края на 2010 г. Италия трябваше да обслужва облигации за 1,5 трлн. евро, Германия за 1,4 трлн. евро, Франция за 1,3 трлн. евро, а Великобритания за 960 млрд. британски паунда, или 1,1 трлн. евро. Това са сравнително големи пазари, но инвеститорите могат да ги напуснат доста по-лесно, отколкото да се откажат от щатските или японските ДЦК. Казано с други думи, ако определена част от инвеститорите в облигации изоставят дадена европейска страна, това би предизвикало много по-сериозен трус, отколкото ако това се случи с по-голям пазар.

Следствията от това са две. Първото е, че повечето, ако не и всички, европейски страни плащат по-високи лихви, отколкото ако имаха единен облигационен пазар. Второто е, че така Европа е доста по-уязвима от пазарната паника. Това повече от  всичко останало е причината за колапса на ирландския и португалския дългов пазар и води до „заразяването“ на испанските и дори италианските и френските облигации.

Когато възникне подобна паника, единствено драконови фискални мерки – като тези, които Великобритания предприе като предпазна мярка миналата година – могат да възвърнат доверието на инвеститорите. Но тъй като тези мерки се отразяват негативно на икономическия растеж, съвсем не е сигурно, че те ще проработят. Продължителната стагнация влошава дълговото бреме и подкопава платежоспособността толкова, колкото и фискалната безотговорност.

Ако дълговият пазар е достатъчно голям обаче, свойствата му може да са точно обратните. Облигационните пазари позволяват на САЩ и Япония да си запазват опцията за прилагането на краткосрочни фискални стимули в случай на необходимост. Те могат да използват стимулите за рестартиране на растежа, което в крайна сметка би подобрило фискалната прогноза.

Тази опция е на разположение и на страните от еврозоната, ако те решат да се възползват от нея. Подмяната на националните облигации (не самите дългове) с общи еврооблигации би създала пазар на стойност 5,5 трлн. евро. Тези облигации ще са подкрепени от правителства, които заедно дължат по-малко, имат по-малък общ дефицит и разполагат с по-голям капацитет за събиране на данъци от САЩ или Япония. Подобно решение почти със сигурност би довело до плащането на по-ниски лихви в сравнение със средната доходност при сега издаваните облигации в еврозоната и на практика би елиминирало опасността от стачка на облигационните пазари.

Така че какво още чакат политиците от еврозоната? Формалният отговор е, че след като еврооблигациите изискват общи гаранции, те са политически неприемливи. Също така, продължават критиците, еврооблигациите са икономически рисковани при условие, че както фискално отговорните правителства, така и страните прахосници ще плащат едни и същи лихви. Подобна стъпка отгоре на всичко би увеличила задълженията на страните от ядрото на еврозоната, които все още се радват на сравнителна сигурност. Тези възражения обаче не са толкова сериозни, колкото изглеждат.

Съществуват много начини за ограничаване на рисковете от общо гарантираните облигации. Издаването на еврооблигации може да се гласува с квалифицирано мнозинство. Националните конституции ще бъдат изменени така, че да дават предимство на еврооблигациите. Размерът на националния дълг може да бъде ограничен – еврооблигациите примерно да покриват дълг не по-голям от 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) на дадена страна. Цената за обслужване на дълга може лесно да бъде диференцирана, като отделните страни плащат според това колко са взели назаем.

Истинският отговор обаче е, че Европа изчаква Германия, където общественото мнение е силно чувствително към подобни идеи, а политиците се опасяват, че така страната ще плаща по-висока цена, отколкото за обслужването на германските облигации.

Изходът е Берлин да бъде изоставен. Помислете за еврозоната без Германия и няколкото страни, които споделят позицията й – Холандия, Австрия, Финландия и Словакия. Изключете и Гърция, която така или иначе се нуждае от специално лечение. Останалите 11 страни могат да създадат облигационен пазар на стойност 3,5 трлн. евро с макроикономически показатели, които ще са съвсем малко по-лоши от тези на еврозоната като цяло.

Не съществува икономическа пречка тези страни да се възползват от размерите и дълбочината на новия пазар, нито пък непреодолими юридически препятствия. Желаещите вероятно ще трябва да подпишат нов договор, който няма да противоречи на поетите в Лисабонския договор задължения към валутния съюз. Подобна стъпка не би нарушила и клаузата, забраняваща „финансовите помощи“ – общите заеми не означават поемане на дълговете на друга страна.
Как подобна стъпка ще се приеме в Германия? Икономически, Берлин ще установи, че германското предимство на облигационните пазари е подкопано, след като инвеститорите открият алтернатива в пазара на еврооблигации, който ще е достатъчно голям и привлекателен.

Източник dnes.bg

Меркел отива при Саркози да оправят кризата


Германският канцлер Ангела Меркел отива в Париж, за да обсъдят с президента на Франция Никола Саркози рязкото изостряне на дълговата и икономическата криза в еврозоната.

ЕС разчита на Франция и Германия да успокоят сътресенията.

Малката среща на високо ниво е фокусирана върху подобряването на управлението на еврозоната. Макар да не се очакват големи решения, Саркози и Меркел трябва да поставят техните основи, коментира „Фигаро”.
Според медиите деликатният въпрос за емитирането на еврооблигации няма да бъде обсъждан, защото Германия е против тази идея.

Напрежението в еврозоната се повишава, след като към дълговата криза, която заплашва да погълне Испания и Италия, се добавиха и слуховете за възможното понижаване на кредитния рейтинг на Франция. 

Източник dnes.bg

Русия и Германия очакват рекордна търговия


Русия покани германски компании да участват в разработването на огромните й запаси от редки метали и в предстоящата приватизация в страната, като в същото време си осигури обещание за увеличаване на износа на природен газ.

Това са едни от основните резултати от срещата между руския президент Дмитрий Медведев и германския канцлер Ангела Меркел, която се проведе вчера в Хановер в рамките на форума „Петербургски диалог“.

„През тази година оборотът между нашите икономики вероятно ще достигне рекордно следкризисно равнище… около 60 млрд. евро“, прогнозира Медведев след срещата с Меркел. Канцлерът подчерта, че „Русия и Германия са важни партньори, тъй като над 6000 германски компании работят в Русия и във всички области има тясно сътрудничество, което ние искаме да развиваме.“

Руският президент покани германският бизнес да участва в предстоящата според думите му вълна на приватизация на държавно имущество, включително в добива и преработката на полезни изкопаеми.
Важни разговори бяха проведени в областта на редките метали.

Тези 17 елемента са изключително важни за нуждите на германския сектор за високите технологии, но цените им са заложници на Китай, който контролира 97% доставките за световния пазар. Вицепремиерът Виктор Зубков заяви, че Русия е готова да покрие търсенето на тези елементи в Германия.

Зубков, който е и председател на „Газпром“, прогнозира търсенето на природен газ в Германия да нарасне с 30-35%, след като страната затвори всички свои ядрени реактори до 2022 г. Меркел призна, че със спирането на АЕЦ ще увеличи потреблението на газ, но очаква растежът да е по-малък от прогнозирания от Зубков, тъй като Германия ще разчита на възобновяемите енергоизточници и по-ефективното използване на енергията. „Целите ни не се заключават в свърхимпорт на газ от Русия“, каза Меркел.

Неотдавна финансовият всекидневник „Комерсант“ коментира, че Русия може да замрази проекта за газопровод „Южен поток“, ако бъде взето решение за трети ръкав на „Северен поток“ към Германия, за да се задоволи нарасналото търсене.

„Ройтерс“ коментира, че преговорите Медведев-Меркел в Хановер да послужат като сигнал за Китай, който все още преговоря за цената на руските газови доставки, част от които ще бъдат осигурени от същите находища, откъдето се доставя и газ за Европа.
Медведев не подмина скандала с отмяната на тазгодишната награда „Квадрига“, за един от носителите, на която бе определен руският премиер Владимир Путин. Медведев обвини организаторите на наградата в страхливост и непоследователност.

Източник dnevnik.bg

>България влиза в Шенген на два етапа


>

България и Румъния ще се присъединят към Шенгенското пространство на два етапа. Това е станало ясно по време на срещите на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов в Берлин, съобщи „Дойче веле“.
 
Планът бил до края на годината да отпадне граничният контрол по летищата, а догодина и морският, и сухопътният.
 
Преди това обаче трябва мониторинговият доклад  от Брюксел през юли е положителен, а окончателното решение ще се вземе през септември на срещата на вътрешните министри от ЕС.
 
Формулата, предложена от Германия, е съгласувана и с останалите държави, които бяха скептични по отношение на влизането ни в Шенген – Франция, Холандия и Финландия.
 
Десет дни преди това – на 13 септември, на посещение в София ще пристигне германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих, съобщава БНР.
 
Очаква се по време на тази визита да станат ясни последните детайли към поетапното присъединяване на България към Шенген.
 
Приемането „на стъпки“ се налага заради опасенията от евентуални проблеми с нелегалната имиграция по турската и гръцката и граници.
 
„Турция има безвизов режим с някои държави като Иран, и от това би могло да произтече опасност за Шенген“, коментирал вътрешнополитическият говорител на ХДС Ханс Петер Ул.
 
По думите му сигурността по черноморската граница на България е „перфектна“.
 
При посещението на вътрешният министър Цветан Цветанов в Бундестага той е бил получил подкрепа за усилията на МВР в борбата срещу организираната престъпност и корупцията.
 

„Тези успехи сигурно ще станат основа за положителна оценка от страна на Европейската комисия в предстоящия мониторингов доклад и основа за приемането на България в Шенгенското пространство без граници“, заяви председателят на комисията по европейски въпроси в Бундестага Гунтер Крихбаум.

Източник dnes.bg

>Бундестагът одобри излизането на Германия от ядрената енергетика


>

Долната камара (Бундестаг) на германския парламент днес с голямо мнозинство гласува в подкрепа на плана, предвиждащ затваряне на всички атомни електроцентрали (АЕЦ) в страната до 2022 година, предадоха световните агенции.

Депутатите от опозицията – Германската социалдемократическа пария и Зелените, се присъединиха към колегите си от управляващата десноцентристка коалиция и подкрепиха мярката при третото и последно четене на правителствения законопроект за излизане от ядрената енергетика, съобщи Ройтерс.

Долната камара гласува плана, изготвен от правителството на канцлера Ангела Меркел след ядрената катастрофа в Япония, с 513 гласа „за“ и 79 „против“, посочват Асошиейтед прес и Франс прес.

По-голямата част от опозицията даде подкрепата си, а осем депутати гласуваха „въздържал се“. 

Депутатите одобриха спирането за постоянно на осем от по-старите германски реактори, които са извън мрежата от март и поетапното затваряне на оставащите девет до края на 2020 година, уточнява АП.

Така бе отворен пътят на най-голямата европейска икономика към възобновяемата енергия, отбелязва БТА.

Германия планира до 2020 година да удвои дела на енергията, произвеждана от вода, вятър, слънце и биогаз, до най-малко 35 процента. До тази година на ядрената енергия се падаше малко под една четвърт от енергоснабдяването в Германия.

Източник dnes.bg

>Митничар с АЕЦ, или къде е следващото слабо звено в ядрената верига


>

Представете си държава с процъфтяваща корупция, лоша инфраструктура и повсеместно съмнително качеството. А ако там има ядрена централа, как тя ще бъде управлявана, а безопасността й – контролирана?

Може да изглежда тревожно, но именно това може да се случи в много от развиващите се страни, които строят ядрени централи или разработват подобни планове, отбелязва в свой анализ агенция „Ройтерс“.

Въпросът става още по-тревожен на фона на трудностите, които среща една демократична, прозрачна и развита страна като Япония при справяне с кризата в АЕЦ „Фукушима-1“. Други развити демокрации като Германия и Швейцария се отказват от ядрената енергия заради съмнения в безопасността й.

Дипломатически грами на САЩ, получени от сайта WikiLeaks и предоставени на „Ройтерс“ от трета страна, разкриват условията и начина на мислене в някои развиващи се държави с ядрени амбиции.
В грама на американското посолство в Ханой от февруари 2007 г. се изразяват опасения от условията за складиране на радиоактивни отпадъци във Виетнам.

Страната има планове да развива ядрена енергетика и през 2020-2030 г. да построи осем АЕЦ. Заместник-министърът на науката и технологиите Ли Зин Тиен е цитиран в дипломатическата грама да казва, че опитът на страната със съхраняването на ядрени отпадъци „не е толкова добър“.

В отговор на разкритията представител на виетнамското правителство определя като напълно неверни приписваните на Тиен изявления и казва, че страната управлява радиоактивните си отпадъци в съответствие с местните закони и препоръките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

В Азербайджан грама от ноември 2008 г. описва Камаладин Хейдаров – човекът, който би отговарял за планираната ядрена програма на страната, като „въздесъщ“ и сложил ръка на всичко – „от строителството до митниците“.

В грамата се отбелязват слуховете, че Хейдаров е забогатял, докато е ръководил митническата служба и сега активно инвестира в процъфтяващия строителен сектор на Баку. Грамата е изпратена след среща в Баку между Хейдаров (по онова време министър на извънредните ситуации) и специалния пратеник на САЩ Франк Мърмуд.

Представител на азербайджанското правителство уточни, че не е взимано решение за изграждане на реактор за добив на електричество, но има план за технико-икономическа обосновка за изграждане на научноизследователски реактор. Водени са разговори с МААЕ, но планът е отложен за след 2012 г.
Дори Индия, която вече разполага с добре развита ядрена промишленост и планира да изгради 58 нови ядрени реактора, поражда някои въпроси.

В дипломатическите грами безопасността в една от централите й, която е била посетена от делегация от САЩ през ноември 2008 г., е описана в като „посредствена“. Твърди се, че служителите не извършват задълбочени проверки, на ключови места липсват камери, а някои части изобщо не се проверяват.

В отговор на отправените критики А. П. Джоши, високопоставен служител от сектора, обяви, че досега не бил чувал за някакви съмнения в сигурността и не може да ги коментира.

Грамите обаче разкриват рисковете пред ядрената енергетика в развиващите се страни, пораждани от корупцията, слабия контрол и лошата инфраструктура. Това обяснява решението на лидерите на държавите от Г-8 от миналия месец да засилят международните правила за ядрена безопасност.

Скоростта, с която компанията – оператор на японската АЕЦ „Фукушима-1“, загуби контрол над ситуацията и последвалото разтопяване на горивото в трите реактора, последвалите експлозии и прегряването на резервоарите за отработено гориво бяха сигнал за пробуждане за ядрените регулатори по света.

След като в една модерна, стабилна демокрация може да има пропуски в законовото регулиране, слабости в инфраструктурата и да се стигне до бавна реакция на властите на кризисната ситуация, то следва въпросът как други биха се справили в подобна ситуация.

Регулация и корупция

За мнозина главното правило за гарантиране на ядрената безопасност е наличието на регулатор, който да е относително независим от правителството или влиянието на компаниите оператори. Критиците се опасяват, че авторитарните правителства няма да толерират наличието на регулатор, който да претендира, че е независим или взема решенията си прозрачно.

Макар че регулаторите в западните държави също са критикувани за прекалено близки връзки с индустрията, която са призовани да контролират, те поне са отворени към медиите и подлежат на законодателен надзор.

Процъфтяващата корупция в някои развиващи се страни заплашва да доведе до пропуски в почти всяко отношение – от строителството на ядрените централи до осъществяването на контрола върху тях.

Инфраструктура и власт Макар да има общо съгласие, че съвременните реактори са по-сигурни в сравнение със старите, като например тези във „Фукушима-1“, винаги съществуват опасности. При ядрената катастрофа в Япония например критичният момент бе изключването на тока, а впоследствие и сривът на резервните генератори вероятно в резултат на цунамито, последвало земетресението на 11 март.

В много развиващи се страни електроснабдяваването все още е проблем, който може да изложи на риск ядрените централи.

Друг проблем на инфраструктурата в някои страни е лошото състояние на пътищата, което ще затрудни бързия достъп до централите, ако се наложи спешна помощ. Виетнам например има само една голяма магистрала север-юг и множество провинциални пътища, претоварени от камиони, автобуси, велосипедисти, добитък, кокошки и деца, отиващи или прибиращи се от училище.
Дефицит от знания

Управлението на опасните отпадъци – било то от болници, промишлени производства или от отработено ядрено гориво, е проблем на много места по света. В грамата на САЩ се цитира заместник-министърът Тиен да казва, че страната трябва да създаде депо за ядрени отпадъци и да „подобри контрола над вноса и износа на радиоактивни материали“. Западни експерти се съмняват във възможностите на Виетнам да се справи.

Липсата на знания и инженерни умения също представлява риск в много части на света. „Безопасността на една ядрена централа не зависи от оборудването, техническите аспекти или проекта, а най-вече от хората, които я управляват“, твърди Фам Дуи Хиен, един от водещите ядрени специалисти на Виетнам и бивш директор на Далатския институт. „Ние не разполагаме с човешка сила, със знания, с опит“, констатира той пред „Ройтерс“.

Заплахата е реална

След десетилетие на застой след инцидентите на остров Три майл през 1979 г. и чернобилската авария през 1986 г. представители на ядрената индустрия твърдят, че мащабното разрастване на ядрената енергетика е станало неизбежно.

По данни на Световната ядрена асоциация преди трагедията във Фукушима в процес на изграждане в света са били 62 реактора, предимно в Русия, Индия и Китай, в процес на планиране или поръчване са били 158, а други 324 са били предложени. За сравнение, през 2008 г. в целия свят функционират само 438 реактора, без промяна спрямо 1996 г.

Мисията на МААЕ е да улесни безопасното използване на ядрената енергия за мирни цели в нови страни потребителки. Тя обаче не е регулатор и може единствено да съветва и да насочва стремящите се да станат ядрени сили, но няма правомощия да спира проекти или да налага санкции. Нейната очевидна слабост се прояви при кризата във Фукушима.

Макар че нейни представители не коментират инцидента, от техен доклад от 1 юни става ясно, че Япония е подценила риска от цунами и че „системите за ядрена регулация трябва да реагират адекватно при извънредни събития… и да гарантират запазване на независимостта на регулатора“.

На световната ядрена конференция през април в Чикаго представители на индустрията обвиниха медиите, че са преувеличили катастрофата във Фукушима, макар да признаха, че опасенията са реални.

Директорът на Световната ядрена асоциация отхвърли обвиненията, че японският регулатор не се е справил адекватно и не смята, че кризата във Фукушима поставя нови въпроси пред развиващите се страни или онези, които вече разполагат с АЕЦ.

И докато предизвикателствата в много държави са от техническо естество, за други „черният лебед“ може да се окаже геополитически.

Размириците в Северна Африка и Близкия изток могат да засегнат сигурността на енергийните мощности и ядреното гориво, като някои от страховете могат да се превърнат в оръжие в случай на преврат или ако попаднат в ръцете на терористи.

„Няма да сгрешим, ако кажем, че политическият риск ще бъде внимателно изследван в бъдеще“, казва Ян Макиулис, консултант по ядрени рискове в парижката компания JLT Global Nuclear Practice Group. „Ако трябва да съм честен, мен не ме плашат проблемите с технологиите“, твърди той пред „Ройтерс“.

Източник dnevnik.bg