"Лъвовете" подчиниха и Германия


България победи с 3:1 гейма (25:16, 25:27, 26:24, 25:23) Германия и записа втори пореден успех на еврофиналите в Чехия и Австрия. 

„Лъвовете“ вече са в следващата фаза на надпреварата, но въпросителните около определянето на следващите ни съперници ще паднат едва след срещите Словакия – Полша и Русия – Чехия, които се играят по-късно днес. 

Възпитаниците на Радостин Стойчев направиха страхотен първия гейм, в който тотално разнебитиха германците. 

Българите обаче бяха неузнаваемо слаби през втората част, която загубиха. Тогава родните национали изглеждаха доста уморени, плахи и с нищо не подсказаха, че се световна сила в този спорт. 

За щастие бързо се вдигнахме, последваха два гейма за нас и логична победа.

Българите започнаха свирепо мача и още в началото на първия гейм дръпнахме със 7:5, а първото техническо прекъсване дойде при 8:5 за „лъвовете“. 

Родните национали продължиха да мачкат германците, които не знаеха къде се намират и бързо разликата се увеличи – 10:5 и 14:8, а второто техническо прекъсване бе при 16:10, след ас на Матей Казийски. 

До края на този гейм не дадохме никакви шансове на германците и логично ги разбихме с 25:16 и 1:0 гейма за България.

Втората част вървеше точка за точка, но все пак „лъвовете“ направиха разлика от една точка – 8:7 при първото техническо прекъсване. 

Последваха нови равенства – 10:10, 12:12 и 13:13, но след това Владо Николов направи ас, а Казийски и Соколов добавиха по точка, за да се стигне до 16:13 в полза на България. Германия обаче изравни до 19:19. 

„Лъвовете“ поведоха с 22:20, но до края на този гейм направиха безумни и нелепи грешки, което им костваше изравняването –  27:25 и 1:1 гейма. 

Именно в края на втората част се пречупи нещо в играта на родните национали и те изпаднаха в посредственост, която продължи до края на третия гейм.

Именно тази част започна с превъзходство за германците, които дръпнаха с 8:5, но след точки на Цецо Соколов и Матей Казийски изравнихме за 16:16 при второто техническо прекъсване. 

Геймът продължи точка за точка, като германците поведоха с 22:20, но за наше щастие не успяха да удържат на напрежението. След атаки на Андрей Жеков и Матей Казийски се стигна до изравняване 24:24, а Георг Гроцер ни помогна за 26:24 и 2:1 гейма за България.

Четвъртата част започна шеметно за България – 3:0, а първото техническо прекъсване дойде при 8:4 за нас. Последваха атаки на Казийски, Алексиев и Жеков, за да се стигне до 13:7, а второто техническо бе при 16:11 за България. 

Тук националите ни леко се отпуснаха и позволиха на германците да съкратят преднината ни и дори да изравнят в края на гейма, но всичко си дойде на мястото – 25:23, 3:1 гейма и победа за волейболните ни „лъвове“.

БЪЛГАРИЯ – ГЕРМАНИЯ 3:1 (25:16, 25:27, 26:24, 25:23)

БЪЛГАРИЯ
: Андрей Жеков, Владимир Николов, Матей Казийски, Тодор Алексиев, Теодор Тодоров, Виктор Йосифов – Владислав Иванов-либеро (Христо Цветанов, Георги Братоев)
Селекционер: Радостин Стойчев

ГЕРМАНИЯ: Патрик Щоервалд, Георг Гроцер, Роберт Кром, Бьорн Андрае, Щефан Хюбнер, Маркус Бьоме – Фердинанд Тиле-либеро (Лукас Кампа)
Селекционер: Раул Лозано (Аржентина)

Източник gol.bg

Меркел: Ако еврото се срине, срива се Европа


Германският Конституционен съд постанови, че участието на Германия в спасителните заеми за държави от еврозоната не противоречи на основния закон.

Най-висшата съдебна инстанция в Германия беше сезирана от група евроскептици. Те твърдяха, че включването на Берлин във финансовата подкрепа за затънали в дългове страни като Гърция, Ирландия и Португалия противоречи на Маастрихтския договор и германската конституция.

Магистратите обаче постановиха още, че всяко по-нататъшно участие в спасителни заеми ще трябва да получи одобрението на бюджетната комисия в Бундестага.

Германският канцлер Ангела Меркел коментира, че решението на съда оправдава действията на нейното правителство. В изказване пред депутатите Меркел подчерта, че еврото е повече от просто обща валута.

„Еврото е гарант за обединена Елвропа. Ако еврото се срине, срива се Европа“, каза тя.

От миналата година страните от еврозоната помагат на Гърция, Португалия и Ирландия през Европейския фонд за финансова стабилност, създаден за подкрепа на държави, затруднени в изплащането на дълговете си.

Източник dnes.bg

Германското МВР не ни ще в Шенген, даже и частично


Министерството на вътрешните работи на Германия отрече да има намерение да подкрепи присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство.

Така официален Берлин реагира на появилата се преди дни в „Билд“ информация, че Германия ще се съгласи на частично влизане на София и Букурещ в Шенген след няколко седмици.

По този начин на 31 октомври щял да бъде отменен контролът на въздушните и морските граници, а в средата на 2012 г. – на сухопътните граници.

„София и Букурещ в момента още не са готови да се присъединят към Шенгенското споразумение“, заяви германският министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих.

„Не сме ентусиазирани и вземайки под внимание докладите, които имат по-скоро негативен характер, както и преди се съмняваме в целесъобразността на тази стъпка“, отбеляза на свой ред официалният представител на германското МВР Йенс Тешке.

„Дойче веле“ цитира думите на Тешке, че министър Ханс-Петер Фридрих възнамерява в близките дни да обсъди тази тема в европейските партньори и по-специално с колегите си от Холандия и Франция.

Източник dnes.bg

Германия и Франция допринесли за дълговата криза


Холандският министър на финансите Ян Кейс де Яхер обвини Германия и Франция, че носят голяма част от отговорността за дълговата криза в еврозоната, тъй като са нарушили правилата, определени при създаването на еврозоната, натрупвайки по-големи от позволеното бюджетни дефицити преди години, предаде Асошиейтед прес.

Когато двете най-големи страни в еврозоната имат бюджетен дефицит от над 3 процента през 2003 и 2004 година, без да понесат санкции, то това дава воля и на други държави да пренебрегват правилата, което в крайна сметка е довело до сегашната криза, заяви Яхер.
Холандия ще продължи да подкрепя спасителния пакет за Гърция, договорен на 21 юли, въпреки затрудненията при определянето на условията по него и вероятността планът да не проработи, каза министърът пред холандската асоциация на чуждестранните журналисти, съобщава БТА.

Източник dnes.bg

FT: цне трябва да чака само Германия


Размерът има значение. Това е поуката от дълговия дебат във Вашингтон и понижението на рейтинга на САЩ от Standard & Poor’s, както и от факта, че нито едно от двете събития не успя да повиши доходността по щатските облигации. Този урок може да бъде научен и от Япония, която плаща най-ниската доходност по ДЦК в света и в същото време има един от най-крупните публични дългове, пише Financial Times.

Урокът носи просто послание за страните от еврозоната – те трябва да създадат единен дългов пазар със или без участието на Германия. Ползите от създаването на дългов пазар, който може да конкурира с размерите си пазарите в САЩ и Япония, определено ще оправдаят разходите.

Размерът на щатския и японския пазар обуславя лекотата, с която тези страни могат да взимат заеми. Общият размер на щатския дълг в държавни облигации е 9,5 трлн. долара (6,6 трлн. евро). Пласираните японски облигации са на стойност 875 трлн. йени (7,9 трлн. евро). Дори ако се вземат под внимание облигациите, които се държат от публичния сектор в двете страни (особено в Япония), количеството облигации на пазара е огромно. На практика, за инвеститорите е невъзможно да избягат от тези активи, така че те не се и опитват, а са готови да финансират Вашингтон за следващите 10 години при годишна доходност от 2,3% и Токио при доходност от 1%.

Сравнете това с фрагментирания дългов пазар в Европа. В края на 2010 г. Италия трябваше да обслужва облигации за 1,5 трлн. евро, Германия за 1,4 трлн. евро, Франция за 1,3 трлн. евро, а Великобритания за 960 млрд. британски паунда, или 1,1 трлн. евро. Това са сравнително големи пазари, но инвеститорите могат да ги напуснат доста по-лесно, отколкото да се откажат от щатските или японските ДЦК. Казано с други думи, ако определена част от инвеститорите в облигации изоставят дадена европейска страна, това би предизвикало много по-сериозен трус, отколкото ако това се случи с по-голям пазар.

Следствията от това са две. Първото е, че повечето, ако не и всички, европейски страни плащат по-високи лихви, отколкото ако имаха единен облигационен пазар. Второто е, че така Европа е доста по-уязвима от пазарната паника. Това повече от  всичко останало е причината за колапса на ирландския и португалския дългов пазар и води до „заразяването“ на испанските и дори италианските и френските облигации.

Когато възникне подобна паника, единствено драконови фискални мерки – като тези, които Великобритания предприе като предпазна мярка миналата година – могат да възвърнат доверието на инвеститорите. Но тъй като тези мерки се отразяват негативно на икономическия растеж, съвсем не е сигурно, че те ще проработят. Продължителната стагнация влошава дълговото бреме и подкопава платежоспособността толкова, колкото и фискалната безотговорност.

Ако дълговият пазар е достатъчно голям обаче, свойствата му може да са точно обратните. Облигационните пазари позволяват на САЩ и Япония да си запазват опцията за прилагането на краткосрочни фискални стимули в случай на необходимост. Те могат да използват стимулите за рестартиране на растежа, което в крайна сметка би подобрило фискалната прогноза.

Тази опция е на разположение и на страните от еврозоната, ако те решат да се възползват от нея. Подмяната на националните облигации (не самите дългове) с общи еврооблигации би създала пазар на стойност 5,5 трлн. евро. Тези облигации ще са подкрепени от правителства, които заедно дължат по-малко, имат по-малък общ дефицит и разполагат с по-голям капацитет за събиране на данъци от САЩ или Япония. Подобно решение почти със сигурност би довело до плащането на по-ниски лихви в сравнение със средната доходност при сега издаваните облигации в еврозоната и на практика би елиминирало опасността от стачка на облигационните пазари.

Така че какво още чакат политиците от еврозоната? Формалният отговор е, че след като еврооблигациите изискват общи гаранции, те са политически неприемливи. Също така, продължават критиците, еврооблигациите са икономически рисковани при условие, че както фискално отговорните правителства, така и страните прахосници ще плащат едни и същи лихви. Подобна стъпка отгоре на всичко би увеличила задълженията на страните от ядрото на еврозоната, които все още се радват на сравнителна сигурност. Тези възражения обаче не са толкова сериозни, колкото изглеждат.

Съществуват много начини за ограничаване на рисковете от общо гарантираните облигации. Издаването на еврооблигации може да се гласува с квалифицирано мнозинство. Националните конституции ще бъдат изменени така, че да дават предимство на еврооблигациите. Размерът на националния дълг може да бъде ограничен – еврооблигациите примерно да покриват дълг не по-голям от 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) на дадена страна. Цената за обслужване на дълга може лесно да бъде диференцирана, като отделните страни плащат според това колко са взели назаем.

Истинският отговор обаче е, че Европа изчаква Германия, където общественото мнение е силно чувствително към подобни идеи, а политиците се опасяват, че така страната ще плаща по-висока цена, отколкото за обслужването на германските облигации.

Изходът е Берлин да бъде изоставен. Помислете за еврозоната без Германия и няколкото страни, които споделят позицията й – Холандия, Австрия, Финландия и Словакия. Изключете и Гърция, която така или иначе се нуждае от специално лечение. Останалите 11 страни могат да създадат облигационен пазар на стойност 3,5 трлн. евро с макроикономически показатели, които ще са съвсем малко по-лоши от тези на еврозоната като цяло.

Не съществува икономическа пречка тези страни да се възползват от размерите и дълбочината на новия пазар, нито пък непреодолими юридически препятствия. Желаещите вероятно ще трябва да подпишат нов договор, който няма да противоречи на поетите в Лисабонския договор задължения към валутния съюз. Подобна стъпка не би нарушила и клаузата, забраняваща „финансовите помощи“ – общите заеми не означават поемане на дълговете на друга страна.
Как подобна стъпка ще се приеме в Германия? Икономически, Берлин ще установи, че германското предимство на облигационните пазари е подкопано, след като инвеститорите открият алтернатива в пазара на еврооблигации, който ще е достатъчно голям и привлекателен.

Източник dnes.bg

Меркел отива при Саркози да оправят кризата


Германският канцлер Ангела Меркел отива в Париж, за да обсъдят с президента на Франция Никола Саркози рязкото изостряне на дълговата и икономическата криза в еврозоната.

ЕС разчита на Франция и Германия да успокоят сътресенията.

Малката среща на високо ниво е фокусирана върху подобряването на управлението на еврозоната. Макар да не се очакват големи решения, Саркози и Меркел трябва да поставят техните основи, коментира „Фигаро”.
Според медиите деликатният въпрос за емитирането на еврооблигации няма да бъде обсъждан, защото Германия е против тази идея.

Напрежението в еврозоната се повишава, след като към дълговата криза, която заплашва да погълне Испания и Италия, се добавиха и слуховете за възможното понижаване на кредитния рейтинг на Франция. 

Източник dnes.bg

Русия и Германия очакват рекордна търговия


Русия покани германски компании да участват в разработването на огромните й запаси от редки метали и в предстоящата приватизация в страната, като в същото време си осигури обещание за увеличаване на износа на природен газ.

Това са едни от основните резултати от срещата между руския президент Дмитрий Медведев и германския канцлер Ангела Меркел, която се проведе вчера в Хановер в рамките на форума „Петербургски диалог“.

„През тази година оборотът между нашите икономики вероятно ще достигне рекордно следкризисно равнище… около 60 млрд. евро“, прогнозира Медведев след срещата с Меркел. Канцлерът подчерта, че „Русия и Германия са важни партньори, тъй като над 6000 германски компании работят в Русия и във всички области има тясно сътрудничество, което ние искаме да развиваме.“

Руският президент покани германският бизнес да участва в предстоящата според думите му вълна на приватизация на държавно имущество, включително в добива и преработката на полезни изкопаеми.
Важни разговори бяха проведени в областта на редките метали.

Тези 17 елемента са изключително важни за нуждите на германския сектор за високите технологии, но цените им са заложници на Китай, който контролира 97% доставките за световния пазар. Вицепремиерът Виктор Зубков заяви, че Русия е готова да покрие търсенето на тези елементи в Германия.

Зубков, който е и председател на „Газпром“, прогнозира търсенето на природен газ в Германия да нарасне с 30-35%, след като страната затвори всички свои ядрени реактори до 2022 г. Меркел призна, че със спирането на АЕЦ ще увеличи потреблението на газ, но очаква растежът да е по-малък от прогнозирания от Зубков, тъй като Германия ще разчита на възобновяемите енергоизточници и по-ефективното използване на енергията. „Целите ни не се заключават в свърхимпорт на газ от Русия“, каза Меркел.

Неотдавна финансовият всекидневник „Комерсант“ коментира, че Русия може да замрази проекта за газопровод „Южен поток“, ако бъде взето решение за трети ръкав на „Северен поток“ към Германия, за да се задоволи нарасналото търсене.

„Ройтерс“ коментира, че преговорите Медведев-Меркел в Хановер да послужат като сигнал за Китай, който все още преговоря за цената на руските газови доставки, част от които ще бъдат осигурени от същите находища, откъдето се доставя и газ за Европа.
Медведев не подмина скандала с отмяната на тазгодишната награда „Квадрига“, за един от носителите, на която бе определен руският премиер Владимир Путин. Медведев обвини организаторите на наградата в страхливост и непоследователност.

Източник dnevnik.bg