Депутатите влизат в спор дали да възложат на Сметната палата одит за субсидията на партиите


Очаква се днес парламентът да обсъди проекторешение, с което да възложи на Сметната палата одит за държавната субсидия на партиите.

Предложението е на 57 депутати от „Синята коалиция“, ДПС, „Атака“, БСП, както и няколко независими народни представители. Те искат Сметната палата да направи одит на отпускането, получаването и разходването на допълнителната бюджетна субсидия от партиите, към които независимите народни представители в 41-то Народно събрание са декларирали принадлежност. Според закона за Сметната палата парламентът може да възлага до пет специфични одита на година.

Темата с държавната субсидия на партиите и „пренасочват“ ли независимите депутати държавни пари от една към друга партия са разгоря с нова сила в началото на юни. Тогава“Атака“ поиска законови поправки, с които да отпадне принципът субсидията (12 лева на глас годишно) да следва депутата. Тогава стана известно, че първият отцепник от „Атака“ – Камен Петков, е попълнил декларация за принадлежност към БСП и така, по изчисленията на Волен Сидеров, левицата взима 200 хил. лв. годишно от субсидията, която се полага на неговата партия.

Впоследствие се разбра пък, че някои независими депутати са декларирали принадлежност към ГЕРБ и затова парите им отиват към управляващото мнозинство. Въпреки настояването на опозиционните партии финансовият министър Симеон Дянков да каже кои депутати са пренасочили парите си към ГЕРБ, той заяви, че това са лични данни и той не може да ги представи.

Така на въпроса чии пари поне временно отиват в касите на ГЕРБ отговарят само кулоарните слухове. Твърденията на депутати са, че това са субсидиите на шестимата депутати, които в декларация обявиха подкрепа за кабинета – Венцислав Върбанов и петима отцепници от РЗС.

Като сигурно се сочи и че средствата на изключения от ДПС Касим Дал също вече са към ГЕРБ. Както той, така и негови приближени политици обясниха, че средствата обаче не остават в управляващите, а идеята е да постъпват в учредената от Дал и хората му фондация „Свобода и достойнство“.

В парламента коментират, че и средства на останалите независими депутати не се харчат от ГЕРБ, а също в крайна сметка се предоставят под една или друга форма на отцепници.
Източник dnevnik.bg

Ваканцията свърши! Депутатите отново в залата


Народното събрание ще проведе първото си пленарно заседание след лятната почивка на депутатите.
В началото на днешното заседание се очаква парламентарните групи да излязат с декларации за основните си приоритети през новата пленарна сесия.
Проектопрограмата за работа на парламента предвижда на първото четене да бъдат разгледани промени в Закона за защита от бедствия,  измененията в Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, както и промени в Кодекса за застраховането.

Предвижда се още да бъдат разгледани и законопроекти за промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. 

Източник dnes.bg

ГЕРБ оряза 3 дни от лятната депутатска отмора


Лятната ваканция на парламента ще бъде 29 дни – от 1 до 28 август включително, решиха 97 депутати.

Вчера народните представители не успяха да приемат решението, тъй като нямаше необходимия кворум, а мнозинството отхвърли предложение на левицата ваканцията да е само до 14 август.

Председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев посочи, че е абсурдно депутатите да започнат работа в четвъртък, 1 август, след лятната си отпуска, защото това не е ефективно.

Така първото пленарно заседание от новата сесия на парламента ще бъде на 31 август (сряда).

На 29 и 30 август депутатите също ще работят, но по места и на заседания на парламентарните си групи.

Източник dnes.bg

Депутатите ще обсъждат промените в конституцията


Депутатите ще обсъждат днес на първо четене промените в конституцията, предложени от финансовия министър Симеон Дянков като част от т. нар. пакт за финансова стабилност.

Поправките предвиждат изискване преките данъци да могат да се повишават само с одобрението на две трети от народните представители, а същото мнозинство да одобрява дефицит над 2% от БВП.

За приемането им е необходимо те да бъдат одобрени от две трети от народните представители. Все още не е сигурно дали тези промени ще минат в пленарната зала. Причината е, че освен БСП, които се обявиха против, и ДПС, които твърдо заявиха, че няма да гласуват преди изборите, „Синята коалиция“ също може да спре проекта.

От ДСБ коментираха при гласуването в комисията за промените, че в пленарната зала няма да подкрепят текст, който изисква квалифицирано мнозинство за промени в преките данъци. Това значи, че петимата депутати на ДСБ трябва да гласуват „против“ или „въздържал се“, но не и „за“. Заедно БСП и ДПС имат общо 75 народни представители, а с петимата от „Синята коалиция“ ще имат общо 80 гласа, които не подкрепят проекта.

Ако отделни народни представители от опозицията не гласуват обратно на обявените позиции на парламентарните си групи, промените ще зависят от депутатите на СДС, които по принцип са „за“ всички предложения. Освен тях обаче „за“ трябва да гласуват още всички депутати на ГЕРБ и „Атака“ (те са противници на плоския данък), както и всички независими депутати.
Преди поправките в основния закон парламентът ще разгледа на второ четене промените в Закона за висшето образование  и проект за приемане на национална стратегия за развитие на научните изследвания.

Източник dnevnik.bg

По 900 лева на месец харчат депутати за бензин


Повечето депутати получават средно по около 900 лева на месец за пътуванията си с личните си автомобили и тези разходи не се доказват по никакъв начин. Това сочи специална справка от парламента, изготвена по искане на bTV.
В гаража на Народното събрание в момента има над 60 служебни депутатски коли. Много от депутатите обаче предпочитат да се качат на личните си возила, за да се срещнат с избирателите си.
Тази практика се толерира от парламента и така някои от тях получават до 8200 лева годишно, за да пътуват до по-отдалечените райони. Оказва се обаче, че никой не им иска фактури.
През изминалите три месеца общо 182-ма депутати са ходили до избирателните си райони. През юни на народните представители са изплатени над 163 хиляди лева за срещи със симпатизанти. Близо 105 хиляди лева са отишли за бензин.
Счетоводството на парламента обаче не съхранява и не обобщава информацията за това колко километра са пропътували депутатите с личните си коли, както и за изразходваното от тях гориво. 
Антон Кутев от БСП например често пътува с личната си кола до избирателния си район – Силистра. За гориво на месец получава средно около 700 лева. Той отчита изминатите стотици километри с декларация, в която сам вписва дестинацията и навъртения километраж, и не представя фактура за налетия бензин.
„Оттук нататък ще започна да си събирам всички фактури за бензин, за всеки случай, за да няма проблем”, заяви Кутев пред bTV.

И други депутати признават, че досега не са отчитали парите си за бензин. Сред тях са независимият Димитър Колев и заместник-председателят на НС Павел Шопов.

Източник dnes.bg

>ГЕРБ кандиса. Облагат парите в плик


>

Ръководството на ГЕРБ е дало благословията си „парите в плик“ на депутатите да се облагат с данъци.
Това става ясно от съобщение до медиите от управляващата партия, в което се посочва:
„Изпълнителната комисия на партия ГЕРБ е обсъдила възможностите за облагане на разходите, изплащани на парламентарните групи.
Предвид обществения интерес и създалата се дискусия в публичното пространство Изпълнителната комисия на партия ГЕРБ възлага на представители от Комисията по бюджет и финанси, съвместно с експерти от МФ и НАП, да обсъдят и предложат законови изменения, които да позволяват облагане на тези разходи“.
Скандалът с депутатските възнаграждения гръмна, след като лидерът на РЗС Яне Янев размаха плик с 1400 лева, които стана ясно, че всеки месец народните представители получават за представителни разходи – за експерти, конференции, цветя и други.
Тези допълнителни средства обаче не се облагат с данъци, което станало с одобрението на шефа на НАП Красимир Стефанов, според когото това не било личен доход, а целеви средства, които се дават на парламентарните групи, за което не се дължи данък.
Така на практика един депутат си докарва 5-6 бона месечен доход.
Скандалът се разрасна още повече, след като финансовият министър Симеон Дянков обяви, че всички доходи на депутатите трябва да бъдат облагани с данъци, а след това шефът на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев се оплака, че финансовият министър бил подведен с информацията.
Това изостри отношенията между вицепремиера и депутатите от ГЕРБ, които сега бойкотират фаворита на финансовия министър за шеф на НОИ.

Миналата седмица пък Бойко Борисов обсъди с министри и депутати скандала с депутатските възнаграждения.

Източник dnes.bg

>За първи път: Двама депутати от ГЕРБ са осъдени за конфликт на интереси


>

Депутатите от ГЕРБ Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев станаха първите народни представители, осъдени за конфликт на интереси при приемането на закони. Двамата обаче се разминават с минималната глоба от 5000 лв. Това следва от окончателните решения на Върховния административен съд (ВАС).

Аврамов и Гюзелев заедно с шефа на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева (ГЕРБ) през пролетта на 2010 г. внесоха промени в закона за земите. С предлаганите от тях текстове арендаторите щяха да получат привилегия при купуването на земи, които обработват, а правата на собствениците щяха да бъдат ограничени.

Идеите на депутатите от ГЕРБ предизвикаха голям скандал за законодателен лобизъм, който се засили от факта, че преди да влязат в парламента, и тримата са били в земеделския бизнес. Така през юли 2010 г., малко преди гласуването на текстовете на второ четене, те бяха изтеглени.

Последва проверка на комисията за конфликт на интереси в Народното събрание, която завърши със заключение, че Аврамов и Гюзелев са нарушили закона, а Танева не е. Тя беше оневинена, тъй като фирмите, които е управлявала, като „Мел инвест“, не са обработвали собствена или наета земя през последните три години. Аврамов и Гюзелев бяха изпратени на съд.

ВАС излезе с окончателни решения, че депутатите от ГЕРБ са били в конфликт на интереси, като са предлагали привилегиите за арендаторите. Двамата бяха осъдени от тричленен състав на ВАС още през пролетта, но обжалваха. Вчера обаче и състав от петима съдии потвърди, че са в конфликт на интереси. По закон наказанието е от 5000 до 7000 лв. глоба. 

Магистратите обосновават нарушението на Аврамов с факта, че все още е собственик на 30% от акциите в „Гала инвест холдинг“, чийто директор е бил, преди да стане депутат. Холдингът обаче е съсобственик заедно с друго свързано дружество във фирмата „Игал“ ООД (на която преди Аврамов е бил управител). „Игал“ пък е обработвала земи в Монтанско, като през 2010 г. е декларирала, че стопанисва над 2200 дка.

Това според ВАС означава, че Аврамов е имал частен интерес от приемането на поправката в закона за земите. Според съда е без значение, че проектът е бил оттеглен и свързаните с депутата фирми не са успели да се облагодетелстват. В решението си магистратите са записали, че обвързаността на Аврамов с фирми – арендатори на земя, е повлияло на безпристрастното изпълнение на задълженията му като депутат.

Те подчертават, че е достатъчно, че е участвал във внасянето, обсъждането и гласуването на промените.
Мотивите, с които ВАС осъжда Стоян Гюзелев на 5000 лв. глоба, са аналогични. В решението си съдът посочва, че той е имал частен интерес от предложената от него поправка в закона.

Интересен факт е, че прокурорът по делото на Аврамов Мери Найденова се е изказала в защита на депутата. Според нея нямало доказателства, че той е „в някаква икономически или политическа зависимост с търговски дружества“.
Това е първият случай на депутати, осъдени за конфликт на интереси при приемането на закони. Досега по новите правила бяха наказани Михаил Михайлов от „Синята Коалиция“ и Рушен Риза, депутат от ДПС в предишния парламент. Те бяха глобени с 1000 лв. за неподаване на декларация за конфликт на интереси. Лидерът на ДПС Ахмед Доган обаче не беше наказан за хонорара си от 1 млн. евро, получен по консултантски договори.

Източник dnevnik.bg