Дянков: Няма да вдигаме данъци, докато сме на власт


Данъците няма да се вдигат през 2012 година. Няма да се вдигат и докато ГЕРБ са на власт, а ГЕРБ ще продължи да е начело на държавата и след 2013 година, защото си вършим добре работата. Финансовата политиката, която водим от две години насам, не налага тяхното увеличение. Това заяви в ефира на БНТ вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков и допълни, че и Пактът за финансова стабилност, който се стреми да въведе, ще допринесе за това, предаде КРОСС.
Пактът за финансова стабилност, който предложиха Ангела Меркел и Никола Саркози, е същият като нашия пакт за стабилност, който набира скорост. Те искат дефицит под 3%, в случая ние приехме под 2%, както и държавите от еврозоната да не харчат повече от определен процент от БВП. България прие да не харчи повече от 40%, поясни финансовият министър.
По думите му променената в Европа обстановка ще помогне и на битката на правителството в българския парламент по отношение този документ. Защото това е решението на дългосрочния проблем. Това ще успокои и пазарите. А пазарите вече не вярват на политиците – нито в Европа, нито в САЩ.
Дянков изказа мнение и относно коментарите за негативното бъдеще на еврозоната. По думите му разпадането на еврозоната е лошо пророкуване. Тя няма да се разпадне. Еврото с времето ще стане още по-силна валута, защото доларът ще отслабва. В САЩ проблемите са по-големи. Коментарите са полезни, защото трябва да се помисли за какво е еврозоната за държавите, които са вътре, подчерта той.

Що се отнася до искането на КНСБ за увеличение на заплатите в бюджетната сфера от 1 януари 2012 година, исканите срещи с премиера и заплахите на лидера им Пламен Димитров за „гореща есен”, Дянков заяви, че преди избори в такива разговори той няма да участвам. Това са предизборни разговори. Ако трябва, дори ще си взема отпуска по това време. Бюджетните теми се решават на база развитието на икономиката и подобни разговори могат да се водят едва след като излязат прогнозите за септември и октомври. Защото през август прогнозите за развитие на икономиките са лоши, подчерта финансовият министър.

Източник actualno.com

Дълга криза за Европа и САЩ предричат Нобелови лауреати


САЩ и Европа са застрашени от дългогодишен спад на икономиката в сравнение с развиващите се държави. И виновни за това са политиците. Тази гледна точка споделят икономисти – нобелови лауреати от различни държави, потърсени за коментар от германския ежедневник Die Welt.
Според някои от тях, еврозоната може напълно да рухне. Ако правителствата на западните държави не предприемат съответните мерки, ще им се наложи още много години да се борят със стагнацията. Тази тежка прогноза е на 17 лауреати на нобеловата награда за икономика, участвали в допитване на германския вестник. „Западът живя през последните десетилетия не според доходите си, а по такъв начин, че вече е погълнал част от бъдещето си“, смята професорът от Колумбийския университет Едмънд Фелпс, получил през 2006 г. наградата за изследванията си върху дългосрочните ефекти от икономическата политика.
„Дълговата криза разрушава западната система“, казва проф. Ерик Маскин, преподавател в Училище за социални науки към Института за авангардни науки в Принстън, Ню Джърси, САЩ, награден през 2007 г. Според него, ако бездействието на политиците продължи, това може да доведе до дълбоки и многогодишни проблеми.
Тази гледна точка се споделя и от шотландския специалист по политическа икономика Джеймс Мирлис, награден през 1996 г. „Вероятността западът да се окаже в още по-продължителна фаза на стагнация е много висока“, подчертава Мирлис.
Лауреатът от 1997 г. Майрън Шоулс смята, че Европа и США могат да повторят съдбата на Япония, преживяла „едно изгубено десетилетие“.
Водещите икономически умове на планетата са категорични, че на Европа е необходима единна финансова политика, иначе еврото е заплашено от крах. „Еврозоната в дългосрочна перспектива може да се запази, само ако националните интереси отстъпят място на централизираната бюджетна система“, препоръчва Маскин. Неговата позиция се споделя от Майрън Шоулс, който смята, че единното валутно пространство със 17 самостоятелни финансови министри не е жизнено. Освен това икономистът настоява ЕЦБ да продължи да понижава лихвената ставка и да изкупува държавни облигации.
Всички анкетирани от Die Welt Нобелови лауреати призовават европейски държавни и правителствени лидери към бързи и решителни действия.
Че проблемите на еврозоната се множат, се потвърждава от последните макроикономически показатели. Оказва се, че най-проблемната страна Гърция няма да може да изпълни през тази година поставените й финансови цели. Според обща оценка на министерството на финансите от еврозоната Атина ще намали бюджетния си дефицит до 8% от БВП, а не до 7,5%, както е планирано. Обезпокоителното е, че за първите седем месеца на тази година разходите са нараснали с 2,7 млрд. евро в сравнение със същия период на 2010 г., а доходите са намалели с 1,9 млрд. евро. Не случайно министърът на финансите на Гърция Евангелос Венизелос написа писмо до еврокомисаря по финансовите въпроси Оли Рен, председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и управителя на ЕЦБ Жан-Клод Трише с молба колкото се може по-бързо на Атина да бъде отпуснат втория пакет от помощта в размер на 109 млрд. евро.

Нобеловите лауреати смятат, че ситуацията отвъд Океана също не е добра. Според анкетираните от Die Welt политиците в САЩ вместо да решават икономическите проблеми, те си пречат един друг да бъдат решени. Освен това доларът като водеща световна валута постепенно отслабва своите позиции. Всички икономисти са уверени, че китайският юан ще оказва все по-голямо и съществено влияние върху световните финансови пазари.

Източник money.bg

FT: цне трябва да чака само Германия


Размерът има значение. Това е поуката от дълговия дебат във Вашингтон и понижението на рейтинга на САЩ от Standard & Poor’s, както и от факта, че нито едно от двете събития не успя да повиши доходността по щатските облигации. Този урок може да бъде научен и от Япония, която плаща най-ниската доходност по ДЦК в света и в същото време има един от най-крупните публични дългове, пише Financial Times.

Урокът носи просто послание за страните от еврозоната – те трябва да създадат единен дългов пазар със или без участието на Германия. Ползите от създаването на дългов пазар, който може да конкурира с размерите си пазарите в САЩ и Япония, определено ще оправдаят разходите.

Размерът на щатския и японския пазар обуславя лекотата, с която тези страни могат да взимат заеми. Общият размер на щатския дълг в държавни облигации е 9,5 трлн. долара (6,6 трлн. евро). Пласираните японски облигации са на стойност 875 трлн. йени (7,9 трлн. евро). Дори ако се вземат под внимание облигациите, които се държат от публичния сектор в двете страни (особено в Япония), количеството облигации на пазара е огромно. На практика, за инвеститорите е невъзможно да избягат от тези активи, така че те не се и опитват, а са готови да финансират Вашингтон за следващите 10 години при годишна доходност от 2,3% и Токио при доходност от 1%.

Сравнете това с фрагментирания дългов пазар в Европа. В края на 2010 г. Италия трябваше да обслужва облигации за 1,5 трлн. евро, Германия за 1,4 трлн. евро, Франция за 1,3 трлн. евро, а Великобритания за 960 млрд. британски паунда, или 1,1 трлн. евро. Това са сравнително големи пазари, но инвеститорите могат да ги напуснат доста по-лесно, отколкото да се откажат от щатските или японските ДЦК. Казано с други думи, ако определена част от инвеститорите в облигации изоставят дадена европейска страна, това би предизвикало много по-сериозен трус, отколкото ако това се случи с по-голям пазар.

Следствията от това са две. Първото е, че повечето, ако не и всички, европейски страни плащат по-високи лихви, отколкото ако имаха единен облигационен пазар. Второто е, че така Европа е доста по-уязвима от пазарната паника. Това повече от  всичко останало е причината за колапса на ирландския и португалския дългов пазар и води до „заразяването“ на испанските и дори италианските и френските облигации.

Когато възникне подобна паника, единствено драконови фискални мерки – като тези, които Великобритания предприе като предпазна мярка миналата година – могат да възвърнат доверието на инвеститорите. Но тъй като тези мерки се отразяват негативно на икономическия растеж, съвсем не е сигурно, че те ще проработят. Продължителната стагнация влошава дълговото бреме и подкопава платежоспособността толкова, колкото и фискалната безотговорност.

Ако дълговият пазар е достатъчно голям обаче, свойствата му може да са точно обратните. Облигационните пазари позволяват на САЩ и Япония да си запазват опцията за прилагането на краткосрочни фискални стимули в случай на необходимост. Те могат да използват стимулите за рестартиране на растежа, което в крайна сметка би подобрило фискалната прогноза.

Тази опция е на разположение и на страните от еврозоната, ако те решат да се възползват от нея. Подмяната на националните облигации (не самите дългове) с общи еврооблигации би създала пазар на стойност 5,5 трлн. евро. Тези облигации ще са подкрепени от правителства, които заедно дължат по-малко, имат по-малък общ дефицит и разполагат с по-голям капацитет за събиране на данъци от САЩ или Япония. Подобно решение почти със сигурност би довело до плащането на по-ниски лихви в сравнение със средната доходност при сега издаваните облигации в еврозоната и на практика би елиминирало опасността от стачка на облигационните пазари.

Така че какво още чакат политиците от еврозоната? Формалният отговор е, че след като еврооблигациите изискват общи гаранции, те са политически неприемливи. Също така, продължават критиците, еврооблигациите са икономически рисковани при условие, че както фискално отговорните правителства, така и страните прахосници ще плащат едни и същи лихви. Подобна стъпка отгоре на всичко би увеличила задълженията на страните от ядрото на еврозоната, които все още се радват на сравнителна сигурност. Тези възражения обаче не са толкова сериозни, колкото изглеждат.

Съществуват много начини за ограничаване на рисковете от общо гарантираните облигации. Издаването на еврооблигации може да се гласува с квалифицирано мнозинство. Националните конституции ще бъдат изменени така, че да дават предимство на еврооблигациите. Размерът на националния дълг може да бъде ограничен – еврооблигациите примерно да покриват дълг не по-голям от 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) на дадена страна. Цената за обслужване на дълга може лесно да бъде диференцирана, като отделните страни плащат според това колко са взели назаем.

Истинският отговор обаче е, че Европа изчаква Германия, където общественото мнение е силно чувствително към подобни идеи, а политиците се опасяват, че така страната ще плаща по-висока цена, отколкото за обслужването на германските облигации.

Изходът е Берлин да бъде изоставен. Помислете за еврозоната без Германия и няколкото страни, които споделят позицията й – Холандия, Австрия, Финландия и Словакия. Изключете и Гърция, която така или иначе се нуждае от специално лечение. Останалите 11 страни могат да създадат облигационен пазар на стойност 3,5 трлн. евро с макроикономически показатели, които ще са съвсем малко по-лоши от тези на еврозоната като цяло.

Не съществува икономическа пречка тези страни да се възползват от размерите и дълбочината на новия пазар, нито пък непреодолими юридически препятствия. Желаещите вероятно ще трябва да подпишат нов договор, който няма да противоречи на поетите в Лисабонския договор задължения към валутния съюз. Подобна стъпка не би нарушила и клаузата, забраняваща „финансовите помощи“ – общите заеми не означават поемане на дълговете на друга страна.
Как подобна стъпка ще се приеме в Германия? Икономически, Берлин ще установи, че германското предимство на облигационните пазари е подкопано, след като инвеститорите открият алтернатива в пазара на еврооблигации, който ще е достатъчно голям и привлекателен.

Източник dnes.bg

>Борисов: Балканският регион е жизненоважен за Европа


>

Исторически наслагваните проблеми на Балканите могат да се преодолеят само чрез интеграция, заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на участието си в срещата на високо равнище в Хърватия.

Балканският регион е жизненоважен за Европа. За България присъединяването на всички държави от нашия район в Европейския съюз е стратегически важно и се надяваме, че ЕС не е затворил вратите си за нови членове. 

Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на участието си в Срещата на високо равнище „Ново десетилетие за Югоизточна Европа – приключване на прехода“, която се провежда в Република Хърватия, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

Според премиера изпитанията пред страните от региона са общи и най-добре могат да бъдат посрещнати, ако държавите са единни и сплотени. 

„Разширяването е здравословна надпревара. Финансовата дисциплина във времена на криза е първостепенна. Тя е основна за новите условия на реда в Европа“, подчерта министър-председателят. 

По думите му изискванията за 3 процента дефицит са важен критерий и който не го спазва обрича останалите страни членки или кандидати за членство в ЕС на неуспех. 

„Опитът ни в България ни накара да променим Конституцията, за да задължим всички правителства след нас да спазват този дефицит“, допълни Борисов.

Той бе категоричен, че страната ни е партньор с безусловна подкрепа към всички кандидати за членство, но те трябва да спазват финансовите критерии.

„Изискванията на ЕС са свързани с конкретни резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, както и в областта на съдебната система. Остава да действаме за развитието на по-добра координация основно въздушните връзки между държавите и енергийния пазар, да преразгледаме регионалното военно сътрудничество“, призова на форума министър-председателят. 

Според него докато Хърватия, Черна гора и Сърбия напредват по пътя си към ЕС, Албания, Босна и Херцеговина изостават. 

„От собствен опит България знае колко окуражаваща и ефективна може да бъде европейската перспектива за процеса на вътрешна трансформация на една страна. ЕС нееднократно е потвърждавал, че мястото на Балканите е в съюза, но за нас и нашите съседи е важно Западните Балкани да продължат да бъдат в центъра на европейския дневен ред, защото малко региони могат да се похвалят с историята си, културните забележителности, географското си разположение“, продължи в словото си премиерът Борисов.

„Исторически наслагваните проблеми на Балканите могат да се преодолеят само чрез интеграция. Така граничните линии в тази част на Европа могат да се превърнат от разделителни в обединителни. За постигане на общите ни цели са изключително важни няколко фактора: действащо регионално сътрудничество, добросъседски отношения, намирането в европейски дух на решения на съществуващи двустранни проблеми“, допълни Борисов. 

Той подчерта, че всички страни са изправени пред много предизвикателства. Общ приоритетен проблем е борбата с корупцията и организираната престъпност. 

Взаимодействието в тази област е въпрос с потенциал за общи действия. Според Борисов е необходимо укрепване на държавните институции, утвърждаване върховенството на закона при пълно зачитане на основните права и свободи на гражданите. 

„Бих желал да поставя акцент и върху друг изключително важен приоритет за нашия регион – транспортната инфраструктура. Сътрудничеството между нашите страни по ускореното изграждане и развитие на Общоевропейските транспортни коридори 4, 5, 7, 8, 9 и 10 са от решаващо значение за общото икономическо развитие. 

Време е да проучим и разгърнем потенциала на преките въздушни връзки между държавите ни. Това е важен въпрос за нашите граждани“, допълни министър-председателят. 

Изтъквайки необходимостта от развитие на стабилен, предсказуем и интегриран енергиен пазар в Югоизточна Европа, който да отговаря на приоритетите и целите на Енергийната стратегия на ЕС, българският премиер предложи да бъде активизирано изграждането на интерконекторните връзки между страните от региона.

„Вярвам, че с активното ни сътрудничество и с продължаване на усилията в тази насока, ще можем да осъществим много скоро присъединяването на Западните Балкани към ЕС. Това е визия, която всички ние споделяме“, допълни министър-председателят.

„България като страна-член на Европейския съюз направи всичко възможно като един добър приятел на Хърватия, за да подкрепи този път. Страната Ви е на прага на ЕС и по друга причина – тя доказа, че с упорита работа и подкрепата на партньорите си, целта е постижима“, заключи премиерът Борисов.

Източник dnes.bg

>Глобалният пазар на имоти се клатушка по пътя към възстановяване


>

Пазарът на бизнес имоти се намира в процес на глобално възстановяване през 2011 г., което протича с множество различия в темповете и естеството в различните региони. Секторът, който вече изплува от сянката на рецесията, е подложен под ударите на икономически натиск, съпроводен от редица проблеми по отношение на рефинансиране и търсене, пише Ройтерс.

Инвеститорите на световните пазари се завърнаха в сектора през 2011 г., като наляха големи обеми от капитали на развиващите се пазари, пораждайки страхове за прегряване. Наред с това те се насочват към първокласни активи на ключови пазари като САЩ и редица европейски градове, с което търсенето бързо задмина предлагането.

Върху перспективите за възстановяване обаче все още стои сянката на несигурността, породена от плановете на банките за продажба на проблемните активи, която се забелязва и от двете страни на Океана.

Сред основните опасения на инвеститорите е и пропастта относно финансирането в сектора, която от DTZ оценяват на 2020 млрд. долара, докато редица застрахователни компании, пенсионни фондове и други институции стъпват на кредитния пазар, заемайки мястото на водещите банки.

Първокласните офис и търговски активи във Великобритания, Франция и Германия остават цел на инвеститорите, преследващи наемна възвръщаемост, което даде основание на някои предприемачи да възобновят работата по замразени проекти и да се възползват от очаквания икономически ръст.

Инвеститорите се насочват и към Испания, която се приближава до дъното на икономическия цикъл, докато други предприемачи обръщат поглед към новите пазари в Европа, залагайки, че икономическия ръст ще им предложи висока възвръщаемост.

Азия води процеса


Глобалното възстановяване според много специалисти ще бъде водено от развиващите се пазари в Азия и най-вече Китай, чиято положителна икономическа перспектива и растящи стойности на имотите привличат инвеститорите, търсещи изгодни сделки.

Капиталовите стойности на някои от най-големите офис пазари в Азия растат с 20% на година в сравнение с 9% в САЩ и 3% в Европа, коментира Кевин Стенли, изпълнителен директор на CB Richard Ellis (CBRE).

В момента големият въпрос е дали азиатските пазари на имоти започват да прегряват.

Наскоро Standard & Poor понижи перспективата за пазара на имоти в Китай от стабилна на негативна, предвид потенциално регулаторно затягане, което може да доведе до срив на цените на имотите.

За сметка на това в САЩ инвеститорите са все по-оптимистични, че потопеният от рецесията пазар на бизнес имоти най-накрая започва да изплува, след като редица знакови сгради в Ню Йорк и Вашингтон бяха наскоро продадени на високи цени.

Въпреки това някои анализатори предупреждават, че е все още прекалено рано да се чества възстановяването, тъй като все още натискът върху цените на имотите остава и е малко вероятно те да се повишат преди значително да се подобри общата икономика.

Подобно на Европа, САЩ също са изправени пред проблема с привличането на капитал навреме, за да се посрещнат крайните срокове по матуритета на кредитите към пазара на бизнес имоти, чиято обща стойност е 952 млрд. долара и които може да доведат до още фалити на банки в случай, че не могат да бъдат рефинансирани в срок.

Източник dnes.bg

>Pimco: Европа рискува да прахоса твърде много пари за Гърция


>

Европа рискува да даде още пари на вятъра, ако продължава да налива милиарди евро в страдащата гръцка икономика, заяви шефът на най-големия фонд за ценни книжа в света – Pimco, цитиран от „Ройтерс“.

„Една година след началото на кризата всички икономически индикатори се влошиха независимо от размера на финансовата подкрепа“, заяви в интервю за италианската преса Мохамед ел Ериан.

„Всичко това има своите ужасни човешки последици и е свързано с прехвърляне на отговорността от частните кредитори към европейските данъкоплатци. Защо? Много малко е направено, за да се вкарат в ред публичните финанси на страната, и условията за икономически растеж не са налични“, допълни той. „Ако бъде запазен този подход, още пари ще бъдат прахосани, за да се спасят частните инвеститори и рискът от неконтролируемо преструктуриране на дълга се засилва.“

Коментарът на Ел Ериан идва малко след като Германия и Франция постигнаха първоначално споразумение по втория спасителен пакет за Гърция, като се надяват да спечелят достатъчно време, за да смекчат последствията за еврозоната при евентуален фалит. Двете най-големи европейски икономики и Европейската централна банка (ЕЦБ) се опитват да постигнат единодушие по въпроса как да бъдат привлечени частните инвеститори към новия пакет за Атина.

Източник dnevnik.bg

>Европейските вътрешни министри ще обсъждат Шенген


>

В четвъртък и петък европейските министри на вътрешните работи ще обсъдят членството на България и Румъния в шенгенското пространство. По време на Съвета на ЕС, който ще се проведе в Люксембург, те ще разгледат предложенията на Европейската комисия за обща система за бежанците и за пакет от мерки за по-успешната борба срещу корупцията в ЕС.

Въпреки че в сряда с убедително мнозинство Европейският парламент прие доклад за готовността на България и Румъния за Шенген и въпреки докладите на експертните комисии, според проектодекларация, видяна от ДПА, двете балкански страни няма да получат дата за присъединяване на този Съвет на министрите.

Според неназован източник на германската агенция министрите от ЕС ще се върнат на обсъждането на кандидатурите възможно най-скоро, като взимането на решението се очаква да стане най-късно през септември 2011 г.

Освен темата „Шенген“ вътрешните министри ще обсъдят скорошните предложения на Европейската комисия за Обща европейска система за убежища за осигуряване на „по-бързи, по-справедливи и по-ефикасни“ правила в тази област.
Тема на дискусиите ще бъде и създаването на нов механизъм за оценка и контрол на борбата срещу корупцията в държавите членки. Отново по искане на Брюксел се очаква да бъдат отчитани резултатите в сфери като корупцията при обществените поръчки, защитата на лицата, които докладват за случаи на корупция и конкретните последици от препоръките на европейските институции.

Източник dnevnik.bg
 Ключови думи: