"Булгаргаз" е купувал с 12.48% по-скъп газ от Русия през 2010 г.


Година след като България преговаря с Русия да намали цената на природния газ, става ясно, че тя се е повишила с общо 12.48% през 2010 г. Това показва отчетът на „Булгаргаз“, публикуван със закъснение в края на юли.

Според него компанията е купувала с 12.48% по-скъпо синьото гориво през 2010 г. спрямо 2009 г. Най-скъп е бил природният газ през последното тримесечие на годината.

През юли 2010 г. след двудневни преговори във Варна България и Русия постигнаха устно споразумение цената на природния газ да поевтинее веднага и да отпаднат две от компаниите посредници между „Булгаргаз“ и „Газпром“.

Тогава енергийният министър Трайчо Трайков обясни, че договорените корекции ще важат със задна дата – от 1 юли 2010 г., и в резултат от тях в „Булгаргаз“ ще остават около 10 млн. евро. на тримесечие.
Страната ни получава природен газ от Русия чрез три фирми – „Овергаз“ и „Винтерсхал“ (половината от които притежава „Газпром“) и „Газпром експорт“ (100% дъщерно дружество на „Газпром“).

Договорът с тях изтича в края на тази година. До момента двете страни не са успели да договорят нови условия за след 2012 г., въпреки че уговорките с Москва бяха това да стане до средата на тази година.

През 2010 г. „Булгаргаз“ е купила от Русия 2.48 млрд. куб. метра газ, като 2.06 млрд. са доставени от „Овергаз“, 360 млн. – от „Винтерсхал“, 51 млн. – от „Газпром експорт“, и са били предназначени за Югозападна България. Местният добив през 2010 г. е 54 млн. куб. метра.

В началото на миналата година „Овергаз“, която притежава и разпределителни дружества в страната, съобщи, че планира да стане конкурент на „Булгаргаз“. Това засега не се случва, защото собственикът на газовата мрежа – „Булгартрансгаз“, не допусна дружеството до тръбите си. От „Овергаз“ обмислят друг вариант за навлизане на пазара.

Среднопретеглената цена на газа през миналата година е била 481.28 лв. за 1000 куб. метра при 427.89 лв. година по-рано.

Цената, по която „Булгаргаз“ е купувал синьо гориво през годината, е 474.22 лв. за 1000 куб. метра, което е със 7.06 лв. по-ниска от тази, по която е продавал. През предходната година разликата е била 51.96 лв за 1000 куб. метра, но в ползва на продажната цена на дружеството.

В резултат на тази ценова политика в края на 2010 г. общественият доставчик е приключил годината със загуба 37 млн. лева при печалба 33.7 млн. лева година по-рано.

Преди седмица изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Димитър Гогов съобщи, че компанията се намира в трайна финансова загуба от години и причината за това е изкуственото снижаване на цената от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Това е принудило компанията да намали собствения си капитал с 65 млн. лева при общо 394 млн. в момента.

По думите на Гогов тази ситуация продължава и през първите шест месеца на годината. Отчетът на компанията показва, всички коефициенти за ликвидност влошават показателите си спрямо 2010 г., което се дължи на увеличение на краткосрочните пасиви на дружеството.

През годината „Булгаргаз“ е доставил на клиентите си 2.66 млрд. куб. метра газ при 2.53 млрд. куб. метра година по-рано. Почти половината от количествата са били предназначени за енергетиката, следвани от химическата промишленост и газоразпределителните дружества.
Източник dnevnik.bg

>Митничар с АЕЦ, или къде е следващото слабо звено в ядрената верига


>

Представете си държава с процъфтяваща корупция, лоша инфраструктура и повсеместно съмнително качеството. А ако там има ядрена централа, как тя ще бъде управлявана, а безопасността й – контролирана?

Може да изглежда тревожно, но именно това може да се случи в много от развиващите се страни, които строят ядрени централи или разработват подобни планове, отбелязва в свой анализ агенция „Ройтерс“.

Въпросът става още по-тревожен на фона на трудностите, които среща една демократична, прозрачна и развита страна като Япония при справяне с кризата в АЕЦ „Фукушима-1“. Други развити демокрации като Германия и Швейцария се отказват от ядрената енергия заради съмнения в безопасността й.

Дипломатически грами на САЩ, получени от сайта WikiLeaks и предоставени на „Ройтерс“ от трета страна, разкриват условията и начина на мислене в някои развиващи се държави с ядрени амбиции.
В грама на американското посолство в Ханой от февруари 2007 г. се изразяват опасения от условията за складиране на радиоактивни отпадъци във Виетнам.

Страната има планове да развива ядрена енергетика и през 2020-2030 г. да построи осем АЕЦ. Заместник-министърът на науката и технологиите Ли Зин Тиен е цитиран в дипломатическата грама да казва, че опитът на страната със съхраняването на ядрени отпадъци „не е толкова добър“.

В отговор на разкритията представител на виетнамското правителство определя като напълно неверни приписваните на Тиен изявления и казва, че страната управлява радиоактивните си отпадъци в съответствие с местните закони и препоръките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

В Азербайджан грама от ноември 2008 г. описва Камаладин Хейдаров – човекът, който би отговарял за планираната ядрена програма на страната, като „въздесъщ“ и сложил ръка на всичко – „от строителството до митниците“.

В грамата се отбелязват слуховете, че Хейдаров е забогатял, докато е ръководил митническата служба и сега активно инвестира в процъфтяващия строителен сектор на Баку. Грамата е изпратена след среща в Баку между Хейдаров (по онова време министър на извънредните ситуации) и специалния пратеник на САЩ Франк Мърмуд.

Представител на азербайджанското правителство уточни, че не е взимано решение за изграждане на реактор за добив на електричество, но има план за технико-икономическа обосновка за изграждане на научноизследователски реактор. Водени са разговори с МААЕ, но планът е отложен за след 2012 г.
Дори Индия, която вече разполага с добре развита ядрена промишленост и планира да изгради 58 нови ядрени реактора, поражда някои въпроси.

В дипломатическите грами безопасността в една от централите й, която е била посетена от делегация от САЩ през ноември 2008 г., е описана в като „посредствена“. Твърди се, че служителите не извършват задълбочени проверки, на ключови места липсват камери, а някои части изобщо не се проверяват.

В отговор на отправените критики А. П. Джоши, високопоставен служител от сектора, обяви, че досега не бил чувал за някакви съмнения в сигурността и не може да ги коментира.

Грамите обаче разкриват рисковете пред ядрената енергетика в развиващите се страни, пораждани от корупцията, слабия контрол и лошата инфраструктура. Това обяснява решението на лидерите на държавите от Г-8 от миналия месец да засилят международните правила за ядрена безопасност.

Скоростта, с която компанията – оператор на японската АЕЦ „Фукушима-1“, загуби контрол над ситуацията и последвалото разтопяване на горивото в трите реактора, последвалите експлозии и прегряването на резервоарите за отработено гориво бяха сигнал за пробуждане за ядрените регулатори по света.

След като в една модерна, стабилна демокрация може да има пропуски в законовото регулиране, слабости в инфраструктурата и да се стигне до бавна реакция на властите на кризисната ситуация, то следва въпросът как други биха се справили в подобна ситуация.

Регулация и корупция

За мнозина главното правило за гарантиране на ядрената безопасност е наличието на регулатор, който да е относително независим от правителството или влиянието на компаниите оператори. Критиците се опасяват, че авторитарните правителства няма да толерират наличието на регулатор, който да претендира, че е независим или взема решенията си прозрачно.

Макар че регулаторите в западните държави също са критикувани за прекалено близки връзки с индустрията, която са призовани да контролират, те поне са отворени към медиите и подлежат на законодателен надзор.

Процъфтяващата корупция в някои развиващи се страни заплашва да доведе до пропуски в почти всяко отношение – от строителството на ядрените централи до осъществяването на контрола върху тях.

Инфраструктура и власт Макар да има общо съгласие, че съвременните реактори са по-сигурни в сравнение със старите, като например тези във „Фукушима-1“, винаги съществуват опасности. При ядрената катастрофа в Япония например критичният момент бе изключването на тока, а впоследствие и сривът на резервните генератори вероятно в резултат на цунамито, последвало земетресението на 11 март.

В много развиващи се страни електроснабдяваването все още е проблем, който може да изложи на риск ядрените централи.

Друг проблем на инфраструктурата в някои страни е лошото състояние на пътищата, което ще затрудни бързия достъп до централите, ако се наложи спешна помощ. Виетнам например има само една голяма магистрала север-юг и множество провинциални пътища, претоварени от камиони, автобуси, велосипедисти, добитък, кокошки и деца, отиващи или прибиращи се от училище.
Дефицит от знания

Управлението на опасните отпадъци – било то от болници, промишлени производства или от отработено ядрено гориво, е проблем на много места по света. В грамата на САЩ се цитира заместник-министърът Тиен да казва, че страната трябва да създаде депо за ядрени отпадъци и да „подобри контрола над вноса и износа на радиоактивни материали“. Западни експерти се съмняват във възможностите на Виетнам да се справи.

Липсата на знания и инженерни умения също представлява риск в много части на света. „Безопасността на една ядрена централа не зависи от оборудването, техническите аспекти или проекта, а най-вече от хората, които я управляват“, твърди Фам Дуи Хиен, един от водещите ядрени специалисти на Виетнам и бивш директор на Далатския институт. „Ние не разполагаме с човешка сила, със знания, с опит“, констатира той пред „Ройтерс“.

Заплахата е реална

След десетилетие на застой след инцидентите на остров Три майл през 1979 г. и чернобилската авария през 1986 г. представители на ядрената индустрия твърдят, че мащабното разрастване на ядрената енергетика е станало неизбежно.

По данни на Световната ядрена асоциация преди трагедията във Фукушима в процес на изграждане в света са били 62 реактора, предимно в Русия, Индия и Китай, в процес на планиране или поръчване са били 158, а други 324 са били предложени. За сравнение, през 2008 г. в целия свят функционират само 438 реактора, без промяна спрямо 1996 г.

Мисията на МААЕ е да улесни безопасното използване на ядрената енергия за мирни цели в нови страни потребителки. Тя обаче не е регулатор и може единствено да съветва и да насочва стремящите се да станат ядрени сили, но няма правомощия да спира проекти или да налага санкции. Нейната очевидна слабост се прояви при кризата във Фукушима.

Макар че нейни представители не коментират инцидента, от техен доклад от 1 юни става ясно, че Япония е подценила риска от цунами и че „системите за ядрена регулация трябва да реагират адекватно при извънредни събития… и да гарантират запазване на независимостта на регулатора“.

На световната ядрена конференция през април в Чикаго представители на индустрията обвиниха медиите, че са преувеличили катастрофата във Фукушима, макар да признаха, че опасенията са реални.

Директорът на Световната ядрена асоциация отхвърли обвиненията, че японският регулатор не се е справил адекватно и не смята, че кризата във Фукушима поставя нови въпроси пред развиващите се страни или онези, които вече разполагат с АЕЦ.

И докато предизвикателствата в много държави са от техническо естество, за други „черният лебед“ може да се окаже геополитически.

Размириците в Северна Африка и Близкия изток могат да засегнат сигурността на енергийните мощности и ядреното гориво, като някои от страховете могат да се превърнат в оръжие в случай на преврат или ако попаднат в ръцете на терористи.

„Няма да сгрешим, ако кажем, че политическият риск ще бъде внимателно изследван в бъдеще“, казва Ян Макиулис, консултант по ядрени рискове в парижката компания JLT Global Nuclear Practice Group. „Ако трябва да съм честен, мен не ме плашат проблемите с технологиите“, твърди той пред „Ройтерс“.

Източник dnevnik.bg

>Агенция АФИС: Две трети от имащите право на глас подкрепят АЕЦ "Белене"


>

64% от българите са на мнение, че АЕЦ „Белене“ по-скоро или категорично трябва да бъде довършена. Това показват данните от изследване на социологическата агенция АФИС, която е ръководената от Юри Асланов – член на широкото ръководство на БСП.

Изследването е осъществено през периода 3-8 май 2011 г. Интервюирани са в домовете им 1010 пълнолетни български граждани от столицата, областните центрове, малките градове и селата. Изводите са представителни за мнението на населението на страната с избирателни права, уточнява екипът на агенцията.

На противното мнение – че по-скоро или категорично не трябва да се довършва АЕЦ „Белене“ – са 26% от анкетираните.

Според данните общественото настроение се е променило в резултат на аварията във Фукушима. 43% от анкетираните съобщават, че случилото се в Япония не е повлияло на мнението им по въпроса, 37% са разколебани, 11% съобщават, че са затвърдили предишното си мнение.

72% от пълнолетните българи подкрепят идеята за референдум относно строителството на АЕЦ „Белене“. На другия полюс са близо 15 на сто, а 13% нямат мнение по въпроса. Половината от всички респонденти (50%) заявяват, че със сигурност биха участвали в допитване на тази тема, ако такова се състои. Други 21% твърдят, че по-скоро биха се включили в референдума. 15% са тези, които по-скоро не биха участвали, а 7 на сто са категорични, че не биха взели участие в такова допитване. Други 7 на сто не са изказали своето мнение.

Две трети от деклариращите участие в референдум от този тип (или 66%) биха гласували „За“ построяване на централата в „Белене“, ако се организира референдум по този въпрос. „Против“ биха били 24 на сто, или всеки четвърти.

Сред симпатизантите на Синята коалиция тези, които са „за“ проекта, са повече от онези, които са против него, като съотношението е 45% спрямо 33%. Нещо повече – 50% от синия електорат би гласувал при евентуален референдум „за“ Белене, а само 35% – „против“.

Мнението на ориентираните към управляващата ГЕРБ е близко до това в обществото като цяло: 69% са „за“, а 24% – „против“. Най-голям скепсис се наблюдава сред привържениците на „Атака“ (46% „против“), но и там преобладават съгласните (56%).

41% от всички запитани смятат, че народът е този, който трябва да взема окончателните решения, които касаят ключовите проекти на България в сферата на енергетиката. 22 на сто биха делегирали това право на правителството на страната. За други 9% тези решения трябва да се вземат от Народното събрание, а се срещат и 2%, според които това трябва да е правомощие на президента. 23% пък са на мнение, че този тип решения трябва да е консенсусно за всички институции.

Източник dnevnik.bg

>АЕЦ "Белене" – чиста далавера, признаха от ГЕРБ


>

АЕЦ „Белене“ е чиста далавера, но за жалост това трудно ще се докаже. Много пари са похарчени там.
Това обяви пред БНТ зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов.
Той съобщи, че оборудването за централата всъщност било купено за много над обявените 117 млн. евро. Похарчената от държавата сума била 205 млн. евро.
Депутатът съобщи още, че извършеният одит на централата показал, че тя е чиста далавера. Само с решение на правителството на НДСВ за АЕЦ „Белене“ били дадени над милиард.
Валентин Николов съобщи, че в края на месец юни консултантът „Ейч Ес Би Си“ ще е готов с оценка дали „Белене“ е изгоден проект за България. 
Тогава правителството ще вземе своето политическо решение и въпросът ще влезе на дискусия в парламента.
„Очаквам в средата на август месец да знаем дали ще градим АЕЦ „Белене“ или не“, каза Валентин Николов.

Още по темата

Преди ден от руската компания „Атомстройекспорт“ заявиха, че въпросът за пренаписване на договора за АЕЦ „Белене“ досега не им е бил поставян, след като Трайчо Трайков заяви преди дни, че вероятно ще трябва да представим нов проект на договора по съвет на консултанта.
Зам.-председателят на групата на ГЕРБ в парламента заяви още, че управляващите са изненадани от кандидатурата на Меглена Кунева за президент. Според него, е добре когато има повече качествени кандидатури, тъй като предизборната битка щяла да бъде интересна.

Според Валентин Николов, ГЕРБ ще изчака да обяви своя кандидат, защото ще покаже кандидатура, която е известна и която със сигурност ще спечели.

Източник dnes.bg
Ключови думи: АЕЦ Белене, енергетика, 

>Разчистили "Гьола" за €107 млн.


>

„107 млн. евро са отишли за разчистване на площадката на АЕЦ „Белене“. Има и документи за тези пари“, обяви енергийният министър Трайчо Трайков.
Министърът коментира публикувания одитен доклад от гражданския комитет „Не на Белене“, според който в Белене до сега са потънали 117 млн. евро.
Междувременно Софийската градска прокуратура образува две досъдебни производства за злоупотреби на длъжностни лица от Националната електрическа компания.
„Има и около 35 млн. евро, които не са платени от руската страна на българската НЕК за застраховка и транспорт и те са по-голям проблем, защото за тях няма и документ“, добави Трайков пред Нова телевизия.
Министърът обяви и условията, които са поставени пред руснаците преди окончателното подписване на споразумението.

Още по темата

„Първо, отразяването на изискванията за безопасност в светлината на новите критерии, стрес тестове и т.н., как те са отразени в техническия проект.
Второ, върху преработването на проектодоговора по начин, който да направи възможен в него да влезе и външен инвеститор.
Третото е нов финансов модел, който включва съвременно пазарно изследване, структура на финансирането и начина на определяне на цената.

И четвърто, искаме и подробности за предложеното от тях финансиране“, подреди приоритетите Трайков.

Източник dnes.bg
Ключови думи: АЕЦ Белене, енергетика

>Краят на проекта Бургас-Александруполис?


>

„Транснефт”, „Роснефт” и „Газпром нефт” ще обявят прекратяване на финансирането за строителството на петролопровода „Бургас—Александруполис”, съобщават руските медии.

Трите компании са руските участници в „Транс Балкан Пайплайн” – компанията, която трябваше да строи петролопровода. Надзорният съвет на консорциума се среща в сряда в Рим. 

С решението да се прекрати финансирането проектът на практика ще бъде спрян. 

Още преди да поеме управлението на България ГЕРБ се обяви срещу проекта, а настоящото правителство поиска категорични гаранции за безопасност преди да вземе окончателно решение за него. 

Оценката за въздействие върху околната среда трябваше да стане известна този месец. 

Източник dnes.bg

>Ако Белене бъде спрян, ще пострадат и България, и Русия


>

„Мъглява“ е перспективата руският атомен консорциум  „Росатом“ да събере от България неустойка за „политически  саботаж“ на междуправителствените споразумения за строежа на АЕЦ „Белене“, пише в. „Росийская газета“.
В края на миналата година при преговори в София бяха постигнати конкретни договорености за АЕЦ „Белене“, а буквално на следващия ден те бяха оттеглени с политически изявления от  българската столица. „Росатом“ почти се отчая да постигне от днешното ръководство на България адекватни стъпки, за да започне изграждането на централата, пише изданието.
„За Русия в лицето на „Росатом“ сега ще е по-изгодно в икономически план да се оттегли от проекта и да получи обезщетение чрез съда, отколкото да работи и занапред с българските власти“, смята руският аналитик Дмитрий Кумановски,  цитиран от пресцентъра на атомната енергетика и промишленост на  Русия, посочва изданието.
Според експерта под натиска на чуждестранни държави днешното българско ръководство съзнателно вкарвало в задънена улица ситуацията със строежа на АЕЦ на базата на руски технологии. За пет години „приказки не по същество“ цените на  матералите, оборудването и монтажа са нараснали и разноските са  се покачили многократно, казва Кумановски. Признава обаче, че  „от политическа гледна точка Русия ще изгуби със загубата на един от традиционните пазари за своите технологии“. Междувременно София „запазва плах оптимизъм“, отбелязва  изданието.
„Не вярвам много-много Русия да се откаже от  проекта“, заявява професор Атанас Тасев, експерт на Българския  атомен форум, цитиран от изданието. Според него последното  развитие може да стимулира българското правителство да ускори  бюрократичните процедури. Ако строежът бъде спрян, ще пострадат и двете страни. Русия  ще изгуби своите геополитически позиции на Балканите,  предупреждава Борис Шмельов, политолог от Института за икономика към Руската академия на науките, също цитиран от „Росийская  газета“.

Според Шмельов независимо от всички проблеми е далеч  по-разумно проектът да бъде доведен докрай и да се използват  резултатите, вместо да се зарязват нещата насред път. 

Източник dnes.bg