Страните от ЕС искат да ускорим реформите


Страните от Европейския съюз поискаха днес от България и Румъния да ускорят реформите, за да модернизират съдебните си системи и да водят ефикасна борба с корупцията, предаде Франс прес.

Министрите по европейските въпроси на държавите от ЕС поискаха по-конкретно механизмът за контрол, въведен от Европейската комисия, за да помогне на София и Букурещ да изградят независима и ефикасна съдебна и административна система, да продължи своята работа.

„Въпреки решителните усилия, положени от нейното правителство, България трябва да постигне по-нататъшен напредък, за да постигне убедителни резултати в областта на борбата с корупцията на високо равнище и с организираната престъпност“, се казва в съвместна декларация на министрите, публикувана след тяхната среща днес в Брюксел.

София и Букурещ очакват с нетърпение да бъде премахнат контролът, на който са подложени след влизането си в Европейския съюз през 2007 г., отбелязва АФП. България и Румъния са единствените страни членки на ЕС, подложени на такъв редовен контрол, припомня БТА.

Източник dnes.bg

Съветът на ЕС: Мониторингът на българското правосъдие остава до постигане на всички цели


Механизмът за сътрудничество и проверка, който следи за правосъдието и вътрешния ред в България и Румъния, остава подходящ начин за помощ на двете страни при постигането на конкретни и трайни резултатите в областта. Според министрите на Европейския съюз механизмът трябва да остане сила, докато най-новите държави членки постигнат очакваните резултати, съобщи пресслужбата на Съвета на ЕС.

В официалното съобщение министрите приветстваха решението на Европейската комисия да представи обобщен доклад през лятото на 2012 г. за развитието на двете балкански страни в областта на правосъдието. Текстът обаче не посочва, че това ще бъде последният доклад, а само отбелязва, че предложенията на Брюксел ще бъдат разгледани внимателно.

При представянето на докладите на България и Румъния по мониторинга на 20 юли говорителят на Еврокомисията Марк Грей заяви, че бъдещето на механизма за сътрудничество и проверка ще зависи от напредъка на двете страни следващото лято. Коментатори приеха тези думи като сигнал, че през 2012 г. Брюксел може да публикува последните мониторингови доклади. Министрите на ЕС сега обаче подчертават, че механизмът ще остане в сила, докато София и Букурещ постигнат целите на механизма.

Съветът по общите въпроси на ЕС днес обобщи докладите на Брюксел. Според членовете на европейските правителства е постигнато добро ниво на сътрудничество между Еврокомисията и България и Румъния. Министрите смятат, че и в двете страни има сериозен напредък и те вече са на етап прилагане на приетите закони, но са необходими още усилия.

В съобщението се отбелязва засилването на законодателството за конфликт на интереси в България. Съветът подчертава и продължаващата структурна реформа в полицията и в съдебната система.

Европейските министри обаче посочват необходимостта от по-голям прогрес в борбата срещу корупцията на високо ниво и организираната престъпност. Те също отбелязват, че „няколко важни назначения в съда не отговарят на стандартите за прозрачност и доверие“. Съветът на ЕС обръща внимание на препоръките на Брюксел, че България се нуждае от нов закон за конфискация на имущество и от пълно прилагане на законодателството за конфликт на интереси.

Източник dnevnik.bg

Дянков пред "Уолстрийт джърнъл": BG е решена за еврото!


България остава решена да изпълни ангажимента да приеме еврото възможно най-бързо въпреки кризата, обхванала ЕС.

Това казва министърът на финансите Симеон Дянков в интервю за американския в. „Уолстрийт джърнъл“.

„Може и да не е модно, но ние продължаваме напред с плановете да влезем в еврозоната. Следим проблемите в еврозоната и естествено те ни безпокоят, но наша стратегическа цел остава да гарантираме, че нашата страна следва европейския път. Нашата парична единица е обвързана с еврото, така че защо да чакаме?“, пита Дянков.

Той обаче изразява опасение, че набъбващото бреме на дълговете на други страни в ЕС може накрая да осуети стремежите на София да се присъедини към еврото през 2014 г.

„Нашата фискална дисциплина променя възприятията в Брюксел и отвъд. Надяваме се, че онези, които взимат политическите решения, ще ни оценяват въз основа на нашите действия и няма да блокират нашето влизане в eврозоната заради данъчните престъпления на други“, казва Дянков.

Преди да влезе в еврозоната обаче България ще трябва да изпълни няколко критерии, свързани със стабилността на валутата, с държавния дълг, с лихвите и инфлацията, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.

Думите на Дянков са рядък вот на доверие за дългосрочното бъдеще на общата европейска валута, отбелязва в заключение изданието.

Източник dnes.bg

Борисов: Не искаме общо корпоративно облагане в ЕС


България е против въвеждането на обща основа за облагане с корпоративен данък в Европейския съюз (ЕС).

Това беше един от акцентите в доклада на премиера Бойко Борисов за приоритетите на България по време на унгарското председателство на ЕС (януари – юни 2011 г.), представен пред парламента.

Според Борисов въвеждането на консолидирана система за изчисляване на данъчната основа на дружествата ще лиши Евросъюза от конкурентните предимства на разнообразието и така ще се стигне до отлив на чуждестранни инвестиции.

“Българското правителство успя да възстанови позицията си на държава членка с фискална стабилност, каквато беше препоръката на ЕК”, отбеляза също премиерът.

Сред приоритетните въпроси по време на унгарското председателство той отбеляза стратегията на ЕС за Дунавския регион и активната работа на България по този документ.

“В дебата за бъдещето на общата селскостопанска политика след 2013 г. България отстоява позицията, че директните плащания са задължителен елемент, който трябва да продължи да се прилага”, заяви премиерът.

Правителството подкрепя принципно обвързването на разходите по бюджета на ЕС с целите на Стратегия 2020.

“В същото време ще поддържаме позицията си, че кохезионната и общата селскостопанска политика трябва да запазят своето място в бюджета на ЕС”, допълни премиерът.

“Правилата за прилагането на кохезионната политика на ЕС трябва да бъдат опростени. След 2013 г. тази политика трябва да остане насочена към намаляването на регионалните различия и към подпомагането на най-слабо развитите райони”, отбеляза Борисов.

Премиерът обаче подчерта, че трябва да продължи опростяването на правилата за прилагането й.

По отношение на присъединяването ни към Шенгенското пространство министър-председателят заяви, че след като са изпълнени всички предварителни условия за това, ще настоява за осъществяването му в най-кратки срокове.

Източник dnes.bg

Цветанов пак обнадежден за Шенген


„Не мога да кажа конкретно какви са очакванията за решението за членството ни в Шенген, което трябва да бъде взето на 22 септември на Съвета на министрите на вътрешните работи.

Мога да кажа, че от вчерашната конференция в Брюксел и срещите, които имах с полския министър, еврокомисаря и с евродепутатите, съм по-обнадежден за решение, което ще удовлетворява България, Румъния и страните от ЕС“.

Това каза на пресконференция вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

По думите му сега условията за политическо решение за приемането на нови членки в Шенген са различни,“преди година-две условията бяха съвсем други“, отсече Цветанов.

Поетапното приемане на страната ни в Шенген по думите му сега е по-приемливо.

„Знаете какви са реакциите за това, което се случи в Италия, и големият поток емигранти, които дойдоха от Тунис“, посочи министърът.

Според него притесненията в ЕС са продиктувани от миграционния натиск, който може да бъде осъществен към България и Румъния.

„И по специално към България от Турция“, посочи министърът.

От ноември досега близо 6800 човека, нежелани по шенгенските изисквания, са влезли в България, отчете още вътрешният министър Цветан Цветанов.

По думите му страната ни е информирала всички, които са ги обявили за нежелани. Нямало обаче механизъм, по който те да не бъдат допуснати у нас, призна Цветан Цветанов.

Източник dnes.bg

Герхард Шрьодер зове за Обединени европейски щати


Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер призова за създаването на „Обединени европейски щати“ (ОЕЩ), като каза, че Европейският съюз има нужда от общо правителство, за да избегне бъдещи икономически кризи, предаде Ройтерс.

Социалдемократът Шрьодер, който управляваше Германия от 1998 до 2005 г., заяви в интервю за сп. „Шпигел“, че лидерите на ЕС грешат, ако очакват еврото само по себе си да бъде движеща сила за общността.

Според него настоящата криза показва, че „ние не можем да имаме зона на обща валута без обща фискална, икономическа и социална политика“.

„Нужно е да се откажем от националния суверенитет“, заяви той.

„От Европейската комисия би трябвало да направим правителство, което да бъде под надзора на Европейския парламент. А това означава Обединени европейски щати“, каза Шрьодер.

Той приветства инициативата на германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози за придвижване към фискален съюз през 2012 г.

Източник dnes.bg

Меркел и Саркози ще спасяват еврото с нов данък


Франция и Германия ще предложат на среща на лидерите от еврозоната през септемвривъвеждане на данък върху финансовите транзакции между 17-те държави с единна валута, за да се наберат още средства за защита на еврото.

Това заяви френският президент Никола Саркози, след срещата си с германския канцлер Ангела Меркел в Париж. Двамата изброиха и няколко нови общи идеи за задълбочаване на интеграцията в еврозоната. До една година се очаква всички страни с евро да въведат фискален борд, вписан във всяка от 17-те конституции.

Два пъти в годината ще има специални срещи на лидерите на страните от еврозоната, председателствани от президента на ЕС Херман ван Ромпой. Нов съвет за стабилност на еврото „ефективно ще управлява“ зоната с мандат от 30 месеца. Той беше наречен още „истинско икономическо правителство за еврозоната“ (по думите на Саркози).

Меркел и Саркози са обсъждали и въвеждането на общи ставки за корпоративните данъци в двете страни от 2013г. „Ще очакваме предложение от финансовите ни министри в началото на 2012г.“, каза френският президент.

Пазарите в САЩ веднага реагираха с разочарование, заради идеята за нов данък,отказа да се увеличава антикризисният Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF) и отхвърлянето от Саркози и Меркел на предложенията за „еврооблигации“. Сега не му е времето, този инструмент може да се използва в края, а не в началото на икономическата интеграция, каза френският президент.

„Германия и Франция се чувстват задължени да стабилизират единната валута. Кристално ясно е, че за да е случи това, трябва да имаме по-голямо взаимодействие на финансовите и икономическите политики в еврозоната.“
Ангела Меркел, канцлер на Германия

„Френският и германският финансов министър ще изготвят общо предложение за данък върху финансовите транзакции през септември. Това е приоритет за нас.“
Никола Саркози, президент на Франция

– Лидерите отхвърлят емитирането на общи еврооблигации на този етап

Идеята за данък върху финансовите транзакции не е нова. Такава бе предложена още през 2009 г. на срещите на лидерите от Г-20, но без последици. В Европа досега тя не срещаше еднозначна подкрепа от Франция и Германия, когато точно преди година се обсъждаха различни варианти за общи евроданъци. Възможно е мнението им да се е променило поради продължаващото се задълбочаване на дълговата криза.

Данъкът на Тобин (измислен от икономиста Джон Тобин) е може би най-популярният глобален данък върху финансовите транзакции, но той никога не е прилаган на практика. Целта му е да намали спекулациите на валутните пазари чрез облагане на операциите с чужди валути. Подобия на такъв данък са били предлагани и дори въвеждани с различен успех в някои части на света.

Предложението за създаване на съвет за еврото беше направено преди 2 седмици от германския икономически министър Филип Рьослер. Подобна идея изказа и британският финансов министър Джордж Осбърн, въпреки че страната му не е членка на еврозоната.

Лидерите на Франция и Германия настояха ощевсички членки на еврозоната да покажат по-голяма решителност за балансиране на публичните си финанси. Фискалният борд ще ни отърве от ситуацията, когато някоя държава закъса, да казва „о, извинявайте, сбъркахме, сега платете вместо нас“, каза Саркози.

Меркел посочи, че така няма да има нужда от външни санкции за нарушителите, защотосанкциите срещу безотговорни правителства ще идват по линия на вътрешното законодателство.

„Искаме да изразим абсолютната си решителност да защитим еврото, допълни Саркози. Ние осъзнаваме ролята на Германия и Франция в еврозоната и по всички тези въпроси сме абсолютно единодушни.“ По повод идеята за еврооблигации президентът каза, че на този етап тя е опасна за страните с най-висок рейтинг в Европа.

Основното опасение на Париж и Берлин е, че лихвите по единните дългови книжа ще са по-високи, отколкото плащат в момента. Това би означавало по-високи разходи, които никоя европейска икономика не може да си позволи в момента.

Вчера стана ясно, че икономиката на еврозоната се е забавила значително през второто тримесечие. Това се отнася дори и за Германия, която доскоро беше двигател на растежа във валутния съюз. Обикновените германци бяха против отпускане на допълнителна помощ за по-слабите им роднини, дори и когато икономиката на страната отчиташе бурен растеж.

„Докато германските политици умуват дали еврозоната се нуждае от единни облигации, луксът икономиката да се движи с бързи темпове изглежда все по-далечен“, коментира Карстен Бржешки, икономист от ING.

Основната цел на вчерашната среща беше да се изготвят допълнителни мерки за задълбочаване на икономическата интеграция в еврозоната. Това беше договорено по време на срещата на върха на 21 юли. Залозите обаче бяха повишени през миналата седмица, тъй като Франция се оказа под сериозен пазарен натиск поради спекулации, че може да загуби най-високия си инвестиционен рейтинг.


Основните предложения
– Данък върху финансовите транзакции в еврозоната

– Създаване на съвет за икономическо управление на валутния съюз

– Включване на правилата за фискална стабилност в националните законодателства на всички страни членки до лятото на 2012 г.

– Лидерите засега отхвърлиха идеята за общи еврооблигации. Възможно е те да бъдат създадени, когато процесът по задълбочаване на интеграцията приключи.

Източник dnevnik.bg