11 646 българи са отнели живота си за 10 години


11 646 българи са се самоубили или са починали от умишлено самонараняване от 2000 до 2010 г., съобщава БТА като цитира статистика на НСИ.

Самоубилите се мъже са 8626, а жените – 3020, което показва, че нежният пол посяга на живота си близо три пъти по-рядко.

През последните 50 години процентът на самоубийствата в световен мащаб се е увеличил с 60 на сто, показва доклад на Световната здравна организация (СЗО), посветен на Световния ден за превенция на самоубийствата 10 септември.

Според доклада всяка година около 1 милион души по света се самоубиват или на всеки 40 секунди един човек умишлено отнема живота си.

Опитите за самоубийство в световен мащаб са 20 пъти повече отколкото броя на реализираните самоубийства.

Най-много самоубийства у нас са извършени през 2000 г. – 1383, а най-малко през миналата година – 859. Тези цифри показват, че икономическата криза не е основна причина, поради която българите посягат на живота си, смятат експертите.

Водещата причина за самоубийствата у нас са конфликтите в семейството – над 40% от случаите. На второ място са психичните проблеми, следват тежкото финансово състояние, несподелената любов, нежеланата бременност, затруднения в работата, конфликти с учители и др.

Близо 75% от самоубийствата у нас се извършват от българи, а 14 на сто – от роми, сочат данните на НСИ.

През миналата година най-възрастният човек, който се е самоубил у нас е бил на 97 години, а най-младият – на 8 години. Всеки ден едно дете посяга на живота си, а двама възрастни се самоубиват, показва статистиката на НСИ.

Експерти отбелязват, че за всеки четвърти българин има опасност да развие някакво психично заболяване, което се дължи на всекидневния стрес, на който са подложени хората през последните години. У нас едва 5-6% от хората с влошено психично здраве търсят професионална помощ, докато в Европа процентът е 15-20.

Бум на пациентите с психични проблеми е регистриран в южната ни съседка Гърция, където икономическата криза е предизвикала близо 30-процентно увеличение на депресиите и психичните разстройства.

Психичните разстройства, депресиите, злоупотребата с наркотици и алкохол са основен рисков фактор за самоубийствата в световен мащаб, сочи доклада на СЗО.

Източник dnes.bg

Българският бизнес – обзет от оптимизъм


Опасенията за навлизане в нова глобална рецесия и свиването на поръчките от чужбина засега не тревожат мениджърите на българските индустриални компании. Напротив – оптимизмът сред тях за следващите месеци продължава да се подобрява, показват данните за бизнес климата на НСИ. Според статистиката сериозно са се подобрили очакванията на производствените компании, много от които работят за износ, както и в сектора за продажби на дребно, което идва от, макар и малкия, ръст в потреблението.

Пред „Дневник“ някои от представителите на бизнеса заподозряха единствено политически оптимизъм в данните на статистиката, но повечето действително потвърдиха, че има подобряване на средата и очакванията им.

Общият бизнес климат през август се повишава с 1.1 процентни пункта спрямо юли. В промишления сектор през август той вече е само на 2.1 пункта под дългосрочната си средна стойност. Ако тази тенденция се запази и през следващите месеци, оптимизмът в отрасъла ще стигне до нивата отпреди кризата през есента на 2008 г. Анкетираните мениджъри посочват, че производствената активност се увеличава въпреки спада на поръчките от чуждестранни клиенти, което се обяснява с компенсиране от вътрешното търсене и нови пазари на Изток.

Услугите остават най-несигурният сектор и след няколко месеца на ръст мениджърите отново оценяват ситуацията като по-лоша. Най-тежко продължава да е в строителството, където предприемачите се тревожат както за сегашното си финансово състояние, така и за липсата на поръчки през следващите 6 месеца.
Източник dnevnik.bg

Две години по-късно: Накъде отиваме?


Официалната статистика (НСИ и БНБ) публикува информация за състоянието на икономиката през второто тримесечие на 2011 г., с което се навършиха две години от управлението на настоящето правителство (преполовен мандат).
Темповете на прираст на БВП изглеждат обнадеждаващи (Фигура 1). Вече пето поредно тримесечие се фиксират позитивни темпове на прираст на БВП. Кризата сякаш е преодоляна.
Дяволът обаче е в детайлите. БВП има три основни съставки: (1) Крайно потребление; (2) Бруто капиталообразуване (инвестиции); (3) Търговски баланс. За периода от третото тримесечие на 2009 г. насам крайното потребление спада средно с по 4% на тримесечие (спрямо съответното тримесечие от предходната година), а брутното капиталообразуване спада с по 19%! Прирастът на БВП се осигурява от търговския баланс.
Най-същественото перо в износа на стоки за периода е „суровини и материали„. Те осигуряват повече от половината от неенергийния износ. Повече от половината (около 55%) от износа на „суровини и материали“ се състои от метали (най-вече цветни) и суровини за хранителната промишленост. Съществена част от номиналния стойностен прираст на тези елементи се формира от прирастта на цените на международните пазари, както и от намалението на реалния ефективен валутен курс. Тези елементи не могат да бъдат моторът на износа и на икономиката, особено при промяна на условията. Те изчерпват възможностите си.
Фигура 1
Най-неприятен е последователният реален спад на инвестициите. Инвестициите са горивото на икономическия растеж. Нормата на натрупване систематично намалява (Фигура 2). Такава динамика не предвещава нищо хубаво.
Състоянието на платежния баланс е драматично. Преди проблем беше неудържимо нарастващият дефицит по текущата сметка (който достигна до около една четвърт от БВП). Добрата новина беше, че този грамаден дефицит се финансираше от приток на чуждестранни капитали както във вид на преки инвестиции, така и във вид на емитиран частен външен дълг. Финансовата сметка на платежния баланс бе достатъчно значима, за да покрие дефицита по текущата сметка и да осигури прираст на брутните валутни резерви.
Фигура 2
След 2008 г. съотношенията се преобърнаха. Добрата новина е, че текущата сметка постепенно премина от дефицит към излишък (примерно по около 500 млн.EUR за второто полугодие на 2010 г. и за първото полугодие на 2011 г.). Лошата новина е, че финансовата сметка се прекатурна, но в обратната посока. В резултат платежният баланс премина на червено – за последните четири полугодия страната са напуснали повече от 700 млн.EUR. Лошата новина се подсилва от факта, че нетното изтичане на чуждестранна валута е благодарение най-вече на изнесени финансови ресурси от резиденти, а не от чужденци. Макроикономическата политика формира страх и несигурност в местните инвеститори и икономически агенти, които търсят сигурност в чужбина. Подобно състояние е христоматиен пример за неустойчив платежен баланс.
Неприятно е положението в консолидирания държавен бюджет. За 1998-2008 г. събираемостта на приходите в държавния бюджет се колебае около 40%. През последните две години тази събираемост падна под 35%-товата граница (Фигура 3) без да има задоволително обяснение – данъчните ставки са непроменени, данъчната основа също. Видимо данъчната администрация не съумява да се справи със задачите си.
Фигура 3
Заключение
Няма нито един единствен показател, който самостоятелно да характеризира достатъчно пълно и комплексно цялостното състояние и динамиката на икономиката. Показателите трябва да се следят и оценяват по целия фронт на икономически проявления.
У нас се фиксира позитивен прираст на БВП, който би следвало да удовлетворява. Същевременно редица съпътстващи показатели сочат, че в недрата на икономиката се заражда и съществува напрежение, което вероятно ще избие по някакъв неблагоприятен начин. Така ни учи историята и теорията. Подобен вид развития макроикономическото управление не бива да игнорира.
Икономиката на страната чувства силен глад от инвестиции. Практиката показва, че вътрешните инвестиции не са достатъчни нито по количество, нито по качество за осигуряване на икономически прогрес. Немислимо е една изостанала в своето развитие икономика да просперира единствено чрез вътрешни спестявания. Същевременно се наблюдава катастрофален спад на интереса на чуждестранния инвеститор към страната ни, а както платежният баланс показва дори и резиденти насочват своя поглед все повече и повече към чужбина.
Корпоративният данък у нас е най-нисък в ЕС. Инвеститорът у нас отделя най-малко средства за корпоративен данък. Тогава защо заобикаля страната ни? Видимо проблемът далеч не опира единствено и само до чисто фискалните облекчения. Съществуват други съпътствуващи условия, които определят атрактивността на страната. Те са свързани с цялостното институционално устройство на държавата. Отсъствието на предвидимост, прозрачност при функционирането на институциите, съществуването на формални и неформални правила на поведение, наличието на нерегламентирани управленски въздействия – всичко това отблъсква инвеститора. Не е възможно чрез облекчения в една област да се компенсират всички недостатъци в съпътстващи области. Лекарствата за сърце не помагат при болни бъбреци.
Инвеститорите са страхливи и деликатни същества и винаги, когато съществува опасност и непремерен риск за инвестициите, инвеститорите се отдръпват. Показателно е, че за двадесет години България не съумя да привлече нито един стратегически инвеститор и опитите продължават да се провалят. Показателно е, че българските резиденти се насочват към изнасяне на парите си в чужбина въпреки че у нас те ще получат по-висок доход от лихви.

Макроикономическото управление следва да е наясно, че всичко, което става в държавата е от значение. И трябва отговорно да се отнася към всичко, което се свързва с дейността на правителството. В противен случай положително ще стигнем там, за където не сме тръгнали.

Източник news.bg

Все повече хора не могат да намерят работа повече от година


Хората, които не могат да си намерят работа от повече от година, стават все повече. Обезкуражените, че някой ще ги наеме също се увеличават. В същото време заетите продължават да намаляват. Най-голям е спадът при самонаетите, показва наблюдението на работната сила на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2011 г.

През периода април-юни безработните са били 369.8 хил. или с 27.6 хил. повече спрямо същите месеци на 2010 г. Безработицата е стигнала 11.2% от икономически активното население. Показателят нарежда България сред страните в Европа, в които пазарът на труда се влошава с най-бързо темпо. Близо 210 хил. души стоят без работа повече от година, въпреки че са заявили, че активно търсят такава. Броят им се увеличава дори и спрямо първото тримесечие на тази година, въпреки пролетното оживление на пазара на труда заради набирането на работници за летния сезон.

Заетите над 15 години са намалели до 2.934 млн., което е с 4.5% по-малко спрямо година по-рано. В тази категория влизат наети, работодатели и самонаети, които през периода април-юни 2011 г. са работили дори един час срещу заплащане. Тук попадат и хората, които са били в болнични, майчинство, ползвали са годишния си отпуск или са стачкували.

Данните на НСИ показват, че всички категории заети са намалели, но най-голям е сривът при самонаетите. Техният брой се е стопил до 220.8 хил., което е с 11.7% по-малко спрямо второто тримесечие на 2010 г. По-малко са и наетите, работодателите и неплатените семейни работници.

Работните места са намалели повече в частния сектор отколкото в обществения. Най-засегнати от съкращенията са били хората с основно или по-ниско образование. Служителите, завършили университетса намалели само с 0.5%.
Източник dnevnik.bg

Икономиката се забавя въпреки ръста на потреблението и инвестициите


Икономическият ръст на България се е забавил през второто тримесечие на годината. Брутният вътрешен продукт (БВП) за периода се е повишил с 1.9 на сто на годишна база, показаха сезонно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ), оповестени в петък. Повишението спрямо първото тримесечие е едва 0.1%.

По този начин се оправдаха прогнозите на икономисти, че ръстът се е забавил допълнително през април-юни, след като през първото тримесечие повишението беше 3.4%, а в последното на 2010 г. – 3.8%. Скоростта на българската икономика намалява на фона на задълбочаващата се дългова криза в еврозоната и увеличаващите се притеснения за нова рецесия в САЩ. Показателно е, че икономика като френската отчете нулев ръст през второто тримесечие, а гръцката – спад от 7 на сто (данните за страните от ЕС ще станат известни на 16 август).

Изнесените експресни оценки за БВП често се променят. Също така са сезонно изгладени, което означава, че е направен опит за изключване влиянието от еднократни и сезонни фактори, но според специалисти изглаждането на толкова ранни данни създава риск от изкривяване на оценките.

Експертите, до които „Дневник“ се допита, са на мнение, че няма твърди сигнали, че икономиката на България излиза от кризата. Освен това трудно може да се разчита само на експорта да издърпа цялото стопанство. Лъч надежда дава лекото увеличение на вътрешното потребление и повишението на вътрешните инвестиции, считат те. Според тях до края на годината икономическият ръст трудно ще стигне правителствената прогноза от 3.6%.

Възстановяването се забавя, защото през второто тримесечие

инвестициите растат недостатъчно, а износът намалява

Това обаче не може да бъде компенсирано от лекото повишение на индивидуалното потребление и вътрешните инвестиции и не е достатъчно за постигане на устойчив растеж. Основният проблем може да дойде по линия на експорта, който досега беше двигател на възстановяването, но следващите тримесечия може да стагнира отново заради забавяне на икономиките на основните търговски партньори на България. Показателни за това са и данните за износа на България към трети страни, който през юни отчете спад за първи път от края на 2009 г.

Експертите предупреждават, че българската икономика може да бъде засегната от вече усещаното забавяне на глобалната икономика, а данните за второто тримесечие са само предвестник на по-трудна втора половина на годината.

„Сбъдват се прогнозите ни, че не може да се разчита само на износа за ръста на БВП. В един момент след отскока от дъното темповете ще се забавят, но това става за сметка на инвестициите, което за мен е добра новина“, каза Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч“.

Данните на НСИ показват, че износът през второто тримесечие на тази година е спаднал с 0.5% в сравнение с предходното.

„Това беше очаквано с оглед на това, че експортно ориентираните предприятия показват добри резултати вече повече от година, съответно базата за сравнение вече е променена. Няма доказателства, че икономиката излиза от кризата, данните по-скоро свидетелстват за един твърде бавен растеж“, смята макроикономистът Димитър Чобанов.

Според председателя на браншова камара „Машиностроене“ Илия Келешев „оптимизмът ни се оказа напразен“. „От януари до юни наблюдавахме задържане на износа. Нормално е БВП да нараства с по-малки темпове от очакваното, защото предприятията все още са в криза“, каза той.

Положително е, че потреблението и инвестициите се увеличават

Именно тези показатели се приемат за едни от основните двигатели на растежа и бяха в постоянен спад последните тримесечия. Свитото кредитиране и потребление караше икономическите и нестопанските субекти да намаляват разходите си или да ги отлагат за бъдеще време.

Инвестициите за тримесечието нарастват с 9.5% спрямо същото на миналата година, като според експертите това може да бъде прието като сигнал за съвземане на икономиката.

„Очакванията ни бяха за 0.3-0.4% ръст спрямо предходното тримесечие, но положителната изненада беше увеличеното потребление“, каза главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. Той очаква значително по-добро трето тримесечие заради по-добрата зърнена реколта и туристическия сектор. „Трябва да се стремим към устойчиво ниво на растеж от поне 3%, при който ще може да се генерират нови работни места“, отбеляза той.

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии капиталовите инвестиции нарастват с най-голям темп от последните три години. „Това би трябвало да е сигнал, че някакво вътрешно търсене, което инвестициите отразяват, се посъбужда“, каза Ганев.

Димитър Чобанов е на мнение, че „ръстът в инвестициите е добра новина, но това по-скоро е процес на възстановяване и е видно от ниската база“.

Продължават да се свиват публичните разходи

макар и с по-бавни темпове. За второто тримесечие спадът при тях е 2.9% при 6.5 на сто през първото. От друга страна, спазването на строга фискална политика и ниският публичен дълг помагат на България да спечели доверието, ако не на инвеститорите, то поне на рейтинговите агенции, като през юли Moody’s повиши кредитния рейтинг на страната, а се очаква същото да стори и Standard & Poor’s. Това е показателно, че страната ще може да заема средства от международните пазари при по-ниски лихви.

В деня преди излизането на данните на НСИ Международният валутен фонд повиши прогнозата си за ръста на БВП от 2.5% на 3%. Правителствената прогноза е за повишение на икономиката от 3.6% тази година. Експертите обаче са на мнение, че това трудно може да се сбъдне. Кристофор Павлов съобщи, че Уникредит Булбанк ще понижи прогнозата си от 2.8% на 2.5% за 2011 г. Лъчезар Богданов също е на мнение, че правителствената прогноза ще се изпълни много трудно.

Гръцката EFG Eurobank прогнозира 3.2% по-висок БВП, а Merrill Lynch няма да променя своята – и засега тя си остава 3.2% за 2011 г.

Аграрният сектор се понижава най-много

Той традиционно допринася най-малко за реализираната добавена стойност през тримесечието – едва 5.3%, и е с най-голям спад както на годишна база (-7.4%) и спрямо предходното тримесечие (-4.1%). Това според експерти също не може да се приеме за голяма изненада, защото аграрният сектор върви надолу от 10-12 години.

Определящ за брутната добавена стойност си остава секторът на услугите с 61.4%, а индустриалният – с 33.3%, като и двата се покачват на годишна база. Данните за индустриалното производство на НСИ показват, че последните месеци и у нас то забавя темпове, както и в почти всички страни от Европейския съюз.

Това се дължи и на по-високата база, от която тръгва, тъй като индустрията е секторът, при който възстановяването от кризата се усети най-бързо, защото голяма част от продукцията му е предназначена за износ, а търсенето на международните пазари започна да расте още в началото на миналата година. Освен това заради покачването на цените продажбите им растяха по-бързо в номинална стойност, отколкото в количествени обеми.
Източник dnevnik.bg

Няма такава държава!


След представянето на окончателните резултати от Преброяване 2011 става ясно, че България е страна на резките контрасти.
Всеки 5-ти е висшист (като жените са повече от мъжете), ¾ от градското население е с най-малко средно образование.
За първи път от 1900 г. обаче преброяването отчита и „никога не посещавали училище“. Броят им е 81 000 или 1,2% от населението на страната на възраст над 7 г.
Децата от 7 до 15 г., които би трябвало да учат, а не са в системата по етноси са: българи – 5,6%, турци – 11,9%, роми – 23,2%.
Неграмотните са общо 112 778 души, като по етноси статистиката изглежда така: 0,5% билгари, 4,7% турци и 11,8% роми.
Има българи, които живеят в 3 556 „примитивни и подвижни жилища“. За сметка на това, средната им населеност в едно жилище намалява, т.е.живеем все по-нашироко.
Има неелектрифицирани жилища, които се намират в махали в труднодостъпни места – 0,02%, а без водопровод и канализация са 1,7% от обитаемите сгради в градовете и 6,8% от тях в селата.
В 2,1% от жилищата няма телевизор, в 6,2% – готварска печка, а в 6,3% – хладилник.

Още по темата

Достъп до интернет имат 51,4% от обитаваните жилища в градовете и 16,4% – в селата.
8,8% от обитаваните жилища нямат баня(Търговище, Пазарджик, Видин и Сливен), а в 20,5% от случаите тоалетните са извън сградата(най-много са те в Монтана и Разград). Има и 1% от жилищата, които въобще нямат достъп до такава – в Разград, Перник и Сливен.
Отоплението се извършва основно на дърва и въглища – в 57,9 на сто от случаите – основно в Смолян, София – област, Силистра, Ловеч и Монтана.

Любопитни тенденции

Забелязва се интересно разграничение между поколенията над и под 40 г. По-младите живеят предимно на семейни начала, или нямат или отказват да споделят вероизповеданието си, живеят в големите градове, мобилни са (имат кола, компютър, достъп до интернет).

Радващо е, че през периода 1980-2011 г. 233 463-ма души са променили постоянния си адрес от чужбина в България. Най-много българи са се завърнали от Руската федерация, Испания, Германия и Гърция. Сред тях преобладаващото образование е средно,след това са висшистите, 13% са имигрантите с основно образование.

Източник dnes.bg

Столицата расте, но не съвсем


Според окончателните данни на Преброяване 2011 в столицата живеят 1 291 591 души. Това е рекорд за жителите на София в историята на преброяванията от 1900 г. насам.
За последните 10 г. софиянци са се увеличили само с 120 749 души, като само в Искър и Илинден броят на жителите намалява.
Столицата също е с отрицателен естествен прираст, но „расте“ заради придошлите от провинцията студенти и работници. Най-голям е броят на мигриралите към София от Пловдив, Плевен и София-област.
Най-голям е броят на населението в кварталите Люлин (114 910 души) и Младост (102 899), а с май-малък – район Банкя – едва 12 136 души.
До февруари жилищата в столицата са били 607 406, като за 10 г. са се увеличили с 91 866. Средната застроена площ на едно жилище е 80,6 кв.м, отчитат от НСИ. 1/3 от тях са с площ 66 кв.м, а всяко четвърто жилище е с 82 кв.м. 2,3% от застроените жилища са с над 400 кв.м.
С компютри и достъп до интернет разполагат 2/3 от всички жилища, затова и най-много софиянци са се възползвали от електронното преброяване през февруари.
Трябва да се отбележи, че в областта живеят 50 души на 100 и повече години, като само три квартала са без столетник. За сравнение в страната броят им е над 400 души. Най-възрастният жител е на 111 г. (експертите отказаха да уточнят мъж или жена е той).
Според данните, на 1000 мъже в столицата се падат по 1099 жени, като три четвърти от населението в София (столица) е на възраст между 15 и 64 г.

Още по темата

Най-много са софиянците между 20 и 39 г. – общо 343 367 души, което логично превръща столицата в областта с най-висок дял на заетост (65,5%) и с най-ниска безработица (8,3%) за страната.

„Най-младите“ квартали в София са Студентски, район Овча купел и Връбница, където населението до 64 г. е над 70%. А най-застаряващите райони са Изгрев, Средец и Триадица.
Малко над 45% от столичани не са сключили брак или иначе казано свободните мъже и жени в София са 689 405.
На семейни начала живеят 8,2% от жителите на София, или общо 105 620 души. Женените/омъжени софиянци са 39%, вдовиците/вдовците и разведените имат съответно по 8 и 7,8%.
По етнически признак столичаните са се разпределили така: 96,4% българи, 1,6% роми и 0,6% турци.
Всеки трети в София е висшист, със средно образование са малко над 44,9 на сто, а с основно или по-ниско образование са 17,8% от хората.

Интересното е, че от ромите столичани 8,4% никога не са посещавали училище.

Източник dnes.bg

Сичкото ром в България – 325 343-ма


По етноси
Етническият модел на страната е постоянен и се запазва за последните 10 г., отчитат от НСИ след окончателните резултати от преброяването на населението в България през февруари 2011 г.
Според данните трите основни етноса са разпределени в съотношение: българи – 84,8%, или 5 664 624 души, турци – 8,8%, или 588 318 души, и роми – 4,9%, или 325 343 души.
Според експертите при преброяването голяма част от ромите се самоопределят като част от другите две групи, като по-голям е броят на тези, които се числят към турското етническо население в страната.
Делът на българската етническа група в сравнение с преброяването през 2001 г. се увеличава с 0,9 пункта.
В началото 2001 г., когато е било последното преброяване, българите са били 77,1% от населението на страната. С най-висока стойност е групата през 1975 година – 90,9% от населението.
Спрямо последната статистика на НСИ относителният дял на турците намалява с 0,6 процентни пункта в сравнение с 2001 година, а ромите са се увеличили с 0,2%.
Българите са значително по-урбанизирани в сравнение с другите две етнически групи – в градовете те са 77,5% , турците – 37,7%, а ромите – 55,4%.
Българското население преобладава във всички области, без Кърджали и Разград, където то формира съответно 30,22 и 43 на сто от населението.
Хората, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани предимно в областите Кърджали, Разград, Търговище, Шумен, Силистра, Добрич, Русе, Бургас. В тях живеят 63,7% от тази етническа група.
Ромите са разпределени във всички области, забелязва се по-голяма концентрация в областите Монтана, Сливен, Добрич и Ямбол.
Хората, които са отказали да се самоопределят, са 53 391, като половината от тях са под 19 г. Доброволно на въпроса са отговорили 91% от запитаните, като една трета от тях живеят в София, Пловдив и Варна.
Към други етнически групи са се самоопределили 49 304 души, или 0,7% от населението.
Любопитно е, че сред тях 235 души са записали по две етнически групи, което според експертите се дължи на смесените бракове и партньорства.
По майчин език
Връзката между етническото самоопределяне и посочването на майчин език е силно изразена, обясняват експертите.
Българският е майчин език за 5 659 024 души, или 85,2 на сто от населението, турският – за 605 802 души, или 9,1 на сто, и ромският – за 281 217 души, или 4,2 на сто.
На доброволния въпрос за майчин език не са отговорили 9,8 на сто от преброеното население. Както и при етноса, и тук най-голям е относителният дял на неотговорилите от младите възрастови групи.
По вероизповедание
Вероизповеданието е въпросът, на който делът на неотговорилите лица е най-висок – 21,8 на сто, като отново най-висок е делът на децата и младите възрастови групи.
Нямат вероизповедание 272 264 души (4,7%) са посочили, че нямат вероизповедание, а 409 898 (7,1%) не са се самоопределили.
Източноправославните християни са най-голямата група – 4 374 135 души (76%). Католическо вероизповедание са посочили 48 945 души (0,8%), протестантско – 64 476 души (1,1 %).
Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души (10%). От тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на 546 004-ма души.
Сред самоопределилите се към ромския етнос преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 84 867 (37%), протестантите са 23 289 (10%), а 42 201 (18%) са с мюсюлманско вероизповедание. 30 491 от ромите нямат вероизповедание, а 49 491 не са се самоопределили.
По гражданство
Към 1 февруари в България живеят постоянно 36 723-ма души с чуждо гражданство. Всеки втори човек с чуждо гражданство, живеещ постоянно у нас, е от европейска държава извън Европейския съюз.
Преобладават хората с руско гражданство – 65,1%.
Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8444 граждани на Европейския съюз. Сред тях преобладаваща част са от Великобритания 30,9%, Гърция – 14,8%, Германия – 10%.
22,9% са гражданите на държави от Азия. С най-голям относителен дял сред тях са турските граждани – 32,6%, следват гражданите на Армения – 13,9 на сто, и Китай – 8,9 на сто.

Хората, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго, към момента на преброяването са 22 152-ма души.

Източник dnes.bg

>Скандално! При преброяването роми = турци


>

Данните на Националния статистически институт за броя на представителите на малцинствата у нас може се окажат не дотам обективни.
Пред в. „Новинар“ Огнян Каменов от фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ заявява, че в някои общини ромите са били записвани като турци без тяхно знание по време на преброяването през февруари тази година.
По негови думи това се е случвало основно в общините в Североизточна България – Разград, Шумен и Добрич.
Според Каменов става дума за общини с преобладаващо турско население, където преброителите основно са били с този етнически произход.
Експертът разказва и за конкретен случай, за който го уведомил ром от този регион. Той бил грамотен и случайно видял, че преброителят го записва като турчин. Ромът възроптал срещу това, тъй като той се самоопределял като „циганин“.
Каменов дава за пример и Кюстендил, където имало около 10 000 представителите на този етнос, като едва около 4000 са се идентифицирали като роми по време на преброяването.
От НСИ отричат, че ромите са писани като турци, без сами да са заявили такава етническа принадлежност. Оттам коментират, че преброителите са били инструктирани, че всеки има право на самоопределение, и в анкетните карти трябва да се записва етническата принадлежност, посочена от преброяваното лице.

От статистическия институт допълват, че следващата седмица ще бъдат обявени резултатите за броя на хората от различните малцинства.

Източник dnes.bg

>По-малко работници произвеждат повече


>

Намаляването на работещите продължава да увеличава производителността на труда в България. Средният принос на всеки зает през първото тримесечие на тази година е бил с 5.2% по-голям спрямо същия период на 2010 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За това време заетите са намалели със 120 хил.

Данните говорят, че работодателите са уволнили най-неефективните служители, но на тяхно място не са взели други. Това автоматично вдига средната производителност на труда в предприятията за сметка на по-голямото натоварване на по-квалифицираните работници, коментираха анализатори на трудовия пазар.

Обратната тенденция се забеляза през първата половина на 2009 г. Тогава въпреки спада в поръчките голяма част от фирмите не бяха освободили ненужния персонал.

Последните данни показват, че най-ефективни са заетите в индустрията, където са една четвърт от работещите. През периода януари – март 2011 г. средната брутна добавена стойност на всеки работник в сектора е била 12.4 лв. на час.

С 2.50 лв. по-малка е била ефективността в сферата на услугите, в която работят 56% от заетите. Най-ниска е производителността на труда в селското стопанство.

Според НСИ всеки зает е изработил средно по 4870 лв. през първото тримесечие на тази година, или с над 600 лв. спрямо същия период на 2010 г. Разликата е толкова голяма, защото показателят се измерва по текущи цени и включва инфлацията. На час всеки работник произвежда стока за почти 12 лв.    
Въпреки повишаването на ефективността в икономиката последните данни на Евростат показват, че в България производителността на труда е едва 40% от средната за ЕС. През последните 12 години показателят непрекъснато се подобрява, но с много слабо темпо. През 1998 г. производителността на труда у нас е била близо четири пъти по-ниска от европейската.

Източник dnevnik.bg