Отчетът на кабинета "Борисов": 150 стр. хвалби


Сред най-големите постижения на кабинета „Борисов“ са „върнатото политическо доверие към България от страна на международните институции, бързото строителство на автомагистралите и грижата за второстепенните пътища, които ще променят облика на страната ни, икономическата стабилност на държавата, борбата с организираната престъпност“.
Това се посочва в отчет на правителството от 150 страници за втората година от управлението му. 
Освен с магистралите кабинетът се хвали още и с положителната оценка от Европейската комисия за овладяване на прекомерния дефицит, както и повишаването на кредитния ни рейтинг от агенция „Муудис“.
Като успех кабинетът отчита и ефективното управление на европейските фондове при нулева толерантност към корупцията.
През изминалата година правителството водило и целенасочена политика за оптимизиране на щатовете в държавната администрация.
От началото на мандата на управлението числеността на централната администрация към 6 юли 2011 г. намаляла със 9180 щатни бройки, което представлява оптимизация с 12,80%. Числеността на МВР е намалена с 3000 щатни бройки – от 61 170 на 58 170 служители, се посочва в доклада.
„Целите ни са високи и надхвърлят хоризонта на парламентарния мандат. Резултатите от тяхното осъществяване няма как да дойдат веднага“, предупреждават обаче от правителството.
През третата година от управлението кабинетът на Борисов ще работи приоритетно за повишаване доходите на българските граждани, както и за растеж и модернизиране на българската икономика.
Правителството ще се стреми към запазване на фискалната и финансовата стабилност, запазване на данъците на сегашното ниво и задържането на бюджетния дефицит до 3% от БВП. България ще продължава и подготовката за членство в еврозоната.

Ограничаването на безработицата, пенсионната реформа и подобряване на работата на съдебната система са сред останалите приоритети.

Източник dnes.bg

>Инфосистемата на НЗОК буксува без резултат


>

Инфосистемата
Информационната система на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) все още не работи и дава дефекти, обяви при отчета си шефката Нели Нешева.
Тя е приета от НЗОК и здравното министерство като изградена през 2008 г. и струва над 4,2 млн. лв., припомнят от Mediapool. Но… не работи, много от компонентите й не са завършени или въобще липсват.
„В резултат на това тя е действала неефективно, давала е дефекти, а на изпълнителя са били платени милиони левове, без да си е свършил работата. Това е показал вътрешен одит на институцията“, обясни Гергана Ненчовска, директор на дирекция “Информационни и комуникационни технологии” в касата.
Предстои одит на системата от Министерството на финансите, обясни управителката на НЗОК Нели Нешева.
Ако резултатите от проверките по неработещата система го налагат, от касата ще сезират прокуратурата, разясни Нешева.
Междувременно от касата ще се опитат да подпишат с фирмата, „реализирала“ проекта, да се поправят неработещите сегменти, преди да е изтекъл изпитателният тригодишен срок на системата.
Дигитално здраве
От здравната каса обявиха, че всеки здравноосигурен вече има изградено електронно здравно досие, в което е описан здравният му статус и извършваните прегледи.
Достъп до досието имат само гражданите с електронен подпис. Лекарите също би трябвало да имат достъп до досиетата на пациентите си, но отново им трябва електронен подпис.
От касата обмислят как да облекчат процеса, за да може по-бързо да се премине към реално електронно отчитане на общопрактикуващите лекари.
Електронни рецепти обаче ще видим, когато се свържат всички необходими бази данни на ангажираните институции в една обща система.
Последната група, която работеше по въпроса, беше тази, сформирана от Анна-Мария Борисова, оттогава по електронната здравна карта не е работено.
Отчетът
Хоспитализациите са намалели със 7 на сто, като основно намаление има при хората, приети в болниците заради сърдечносъдови проблеми.
20 млн. лв. е наплатила НЗОК на болниците в сравнение с първите три месеца на 2010 г., отчете се управителката Нели Нешева.
Точната сума е 275 253 000 лева.
Според Нешева намалените разходи се дължат на по-доброто планиране на разходите в болниците и от въвеждането на листите на чакащите за прием в лечебните заведения.

„За жалост при лекарствоснабдяването се отчита постоянно увеличение. За пациента обаче това е за хубаво. Да намерим равновесието между пазенето на парите за фонда и доброто лечение, е трудно. Все пак трябва да се знае, че парите се разходват за точното лечение и за точно определеното лекарство“, уточни тя.

Източник dnes.bg
Ключови думи: НЗОК, информационна система, електронна здравна карта