Депутатите влизат в спор дали да възложат на Сметната палата одит за субсидията на партиите


Очаква се днес парламентът да обсъди проекторешение, с което да възложи на Сметната палата одит за държавната субсидия на партиите.

Предложението е на 57 депутати от „Синята коалиция“, ДПС, „Атака“, БСП, както и няколко независими народни представители. Те искат Сметната палата да направи одит на отпускането, получаването и разходването на допълнителната бюджетна субсидия от партиите, към които независимите народни представители в 41-то Народно събрание са декларирали принадлежност. Според закона за Сметната палата парламентът може да възлага до пет специфични одита на година.

Темата с държавната субсидия на партиите и „пренасочват“ ли независимите депутати държавни пари от една към друга партия са разгоря с нова сила в началото на юни. Тогава“Атака“ поиска законови поправки, с които да отпадне принципът субсидията (12 лева на глас годишно) да следва депутата. Тогава стана известно, че първият отцепник от „Атака“ – Камен Петков, е попълнил декларация за принадлежност към БСП и така, по изчисленията на Волен Сидеров, левицата взима 200 хил. лв. годишно от субсидията, която се полага на неговата партия.

Впоследствие се разбра пък, че някои независими депутати са декларирали принадлежност към ГЕРБ и затова парите им отиват към управляващото мнозинство. Въпреки настояването на опозиционните партии финансовият министър Симеон Дянков да каже кои депутати са пренасочили парите си към ГЕРБ, той заяви, че това са лични данни и той не може да ги представи.

Така на въпроса чии пари поне временно отиват в касите на ГЕРБ отговарят само кулоарните слухове. Твърденията на депутати са, че това са субсидиите на шестимата депутати, които в декларация обявиха подкрепа за кабинета – Венцислав Върбанов и петима отцепници от РЗС.

Като сигурно се сочи и че средствата на изключения от ДПС Касим Дал също вече са към ГЕРБ. Както той, така и негови приближени политици обясниха, че средствата обаче не остават в управляващите, а идеята е да постъпват в учредената от Дал и хората му фондация „Свобода и достойнство“.

В парламента коментират, че и средства на останалите независими депутати не се харчат от ГЕРБ, а също в крайна сметка се предоставят под една или друга форма на отцепници.
Източник dnevnik.bg

ЦИК заличи регистрацията за местните избори на 12 партии


Централната избирателна комисия (ЦИК) е заличила регистрацията за участие в местните избори на 12 партии, съобщава сайта на комисията. Причината е проверка на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО), която е установила, че те са събрали по-малко подписи от задължителните по закон минимум 7 хиляди.

Досега ЦИК съобщи, че заличава партиите „Движение Нашият град“ и Български граждани ЗБОРИМ, а 4 формации получиха отказ от регистрация, заради пропуски в подадените документи. След заличаването на още 10 партии регистрация за местния вот получават 68 от общо 84 формации, подали документи.

Сред новите 10 заличени партии е „Национално движение „Единство“ с председател Никола Иванов, управител на „Бусер инженеринг“ АД, което произвежда локомотиви, мотриси и вагони, според справка в „Дакси“. „Партия на българските жени“ на Весела Драганова, която беше мандатоносител на правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 г.), също е сред заличените.

Другите са „Движение за европейска интеграция“, „Обединение на българските патриоти“, „Родолюбие 2000“, „Социалистическа партия български път“, „Щит“, „Обединение на българските националисти“ „Целокупна България“, „Съюз на комунистите в България“ и „Национално движение за спасение на отечеството“.
Източник dnevnik.bg

Два млн.лв. таван за президентските, осем за местните избори


Публичен регистър на банковите сметки на партиите и коалициите ще показва разходите им по време на предизборните кампании.
ЦИК трябва да представи пред Сметната палата данните за сметките, които ще обслужват кампаниите на допуснатите до изборите политически формации.
Регистърът ще е публичен и в него ще се отчитат всички приходи и разходи на политическите сили (партиите, коалициите и инициативните комитети) във връзка с изборите.
До 30 дни след изборите политическите играчи трябва да представят в Сметната палата подробна сметка за предизборната си кампания. За всеки един приход или разход е нужен документи.
Анонимните дарения са забранени. Същото важи и за търговци, юридически лица, НПО-та, чужденци извън ЕС. Физическите лица пък не могат да даряват над 10 000 лв. годишно на любимата си партия.

2 млн. лв. е горната граница на номинираните за президент от партии, коалиции или инициативни комитети. За местните избори сумата не бива да надхвърля 8 млн. лв., тъй като в нея влизат и кампаниите на общинските съветници.

Източник actualno.com

До момента 52 партии са подали документи за участие в местните избори


Вече 52 партии са подали заявления за участие в местните избори, съобщи Централната избирателна комисия, предаде БТА. До момента комисията е регистрирала пет политически партии – ГЕРБ, Политическа партия „Съюз за Пловдив“, „Вяра, Морал Родолюбие Отговорност – Национален идеал за Единство“, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ и „Обединена Социалдемокрация“.

Постъпили са и 12 предложения за общински избирателни комисии от общо 264 общини. Крайният срок за назначаването на всички комисии е 18 август.

Ръководството на българските посолства и консулства трябва да поискат съгласие на съответната държава за разкриване на секции до 13 август. Това може да стане, ако има най-малко 20 души, които са заявили, че ще гласуват. В случай, че в населеното място няма дипломатическа или консулска служба поне 100 души трябва да са обявили, че желаят да участват във вота, като това трябва да стане до 27 септември. Българите, които искат да гласуват извън страната трябва да го обявят до 27 септември, след което ще бъдат заличени от списъците по постоянен адрес.

От 5 август ЦИК започва да приема документи на партии за участие в президентските избори. Краен срок за политическите организации, които желаят да се регистрират за местните избори е 8 август.
Местният вот ще се проведе на 23 октомври.

Източник dnevnik.bg

>ГЕРБ губи 13% подкрепа!


>

От юни досега всички партии губят доверие. Най-голям е спадът при РЗС – 13,4%, плътно следван от ГЕРБ – 13,3%. Атака губи 9,9% одобрение, Синята коалиця – 2,8%, а БСП -2.

Това сочи проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 7-15 февруари сред 1056 пълнолетни лица.
Най-голям спад в политическото доверие бележи Яне Янев- -13%.Сега одобренбие за него дават 9% от анкетираните. 
Плътно по загуби го следва лидерът на Атака Волен Сидеров, който губи одобрението на 10,6%.
Бойко Борисов има одобрението на 50,5% от запитаните въпреки че е загубил положителната оценка на 9,5%. След него от политическите лидери харесван остава червеният водач Сергей Станишев. Одобрение за него са дали 14,2% като отливът е 8,8%.
Единственият партиен лидер, който увеличава одобрението за себе си е Ахмед Доган + 1,1%. Той е получил одобрение на 7,1% от запитаните.
Без промяна остава доверието към главния прокурор Борис Велчев – 26%, без промяна е и доверието към държанвия глава- 44%.
Обществото дава силна подкрепа на операциите на МВР по „Наглите“. Нараства обаче общественото напрежение относно обявените първи стъпки на здравната и пенсионната система, информира Боряна Димитрова от Алфа Рисърч.
Продължава обезценяването на парламента и партиите за сметка на личния кредит на доверие към премиера.
Трите събития от последните месеци с най-положителен ефект върху образа на кабинета „Борисов“ са:
Операция „Наглите“ на МВР, която е получила 74% одобрение. 71% одобряват номинирането на Кристалина Георгиева за еврокомисар и 63% смятат, че оставката на Румяна Желева като външен министър е оказало положителен оефект върху образа на правителството.
Най-негативен отпечатък в общественото мнение са оставилизатварянето на болници – 68%, казусът с Румяна Желева като кандидат-еврокомисар – 56%.Оценките за дейността на кабинета бележат спад от 4.13 през октомври, до 3.79 пез февруари.
Но доверието към ГЕРБ и премиера остава високо като причината е, че Бойко Борисов и партията му нямат конкуренция.
Отличник сред министрите е вътрешният министър Цветан Цветанов, подкрепата на обществото за него е категорична. 40% от анкетираните смятат, че той се справя добре с работата си. За няколко месеца силовият министър е покачил 
рейтинга си с 10 пункта.
Другият отличник е Николай Младенов – 15,2% одобряват работата му.
Противоречиви са оценките за финансист номер 1 Симеон Дянков. 32,4% смятат, че той не се справя със задачите си, а 14,1% са убедени, че той работи добре. Това одобрение обаче го нарежда веднага след Цветанов и Младенов сред министрите, получили положителна оценка за работата си.
Министри „двойкаджии“ според обществното мнение са Божидар Нанев – 20,3% не одобряват работата му и Тотю Младенов – 20,3%. Въпреки това обществото не очаква толкова техните оставки, колкото смяна на политиките, водени от двамата министри.
Високото одобрение, което Цветан Цветанов получава от обществото, е повишило и доверието към силовите структури. Доверието на обществото в тях е нарастнало с 3%.
Доверието към другите ключови държавни структури остава ниско. Парламентът запазва нивата си от декември, доверието в законодателният ни орган е 19%. Положително се приемат мерките за затягане на дисциплината в ЕС, каза Геновева Петрова.
Финансовата криза може да се окаже най-сериозният проблем за правителството и да доведе до отлив на гражданско доверие. Данните на Алфа Рисърч показват, че всяко пето домакиство е засегнато от безработицата. 22% имат член на семейството, който в послендите 5-6 месеца е загубил работата си.
В 23% от домакинствата има човек, чиито реални доходи са спаднали, при 24% от запитаните има забавяне на заплащането.
59% от хората с кредит заявяват, че имат проблем с погасяването му, а 12% са заявили, че са спрели да си плащат задълженията към банките.
Източник news.bg