Никой не знае/казва кой купува "Булгартабак"


Държавата или не знае кой купува „Булгартабак“, или не смее да каже. Ден след като управителният съвет на Агенцията за приватизация (АП) одобри продажбата на 80% от компанията на „БТ Инвест“, бъдещият собственик остава неясен. Официално повтаряният отговор продължава да е, че покупката ще стане с капитали на руската банка ВТБ.

Кой е нейният клиент обаче е тайна, въпреки че в руските медии финансовата институция заяви, че работи за такъв. Дали АП е питала за него, каква информация е получила, ако е разбрала кой е, проверила ли го е – не е публично известно.

От коментарите на икономическия министър Трайчо Трайков стана ясно, че той има някакви съмнения и притеснения за сделката, а това се подсили и от съобщението, че тя ще бъде „много внимателно“ следена от премиера Бойко Борисов, заместника му Симеон Дянков и ресорния министър Трайков. Какво точно ще следят и как могат да реагират не беше изяснено.

Въпросите кой е истинският купувач се заобикалят, а като отговорен за финала на продажбата се сочи надзорният съвет на АП, който е политически орган.

Ясните факти за купувача „БТ Инвест“ са, че е регистрирана в Австрия, а неин собственик е VTB Capital PE Investment Holding в Кипър. Зад тях стоят капитали на ВТБ. Офшорната структура обаче не позволява да се види крайният акционер, но пък той лесно може да се сменя, без това да бъде проследено и санкционирано. Така може да се заобиколи и ограничението „Булгартабак“ да не бъде продаван през следващите 5 години.

Развръзката обаче се доближава до сочения за най-вероятен сценарий – че тютюневият холдинг ще бъде продаден преди изборите и е предопределено на кого.

От АП твърдят, че за тях собственикът на купувача е ясен – ВТБ, и не ги притеснява, че дружеството им е регистрирано на 1 април тази година. Шефът на агенцията Емил Караниколов дори обяви, че вече са се договорили с бъдещия купувач препродажба да няма за 10 години. ВТБ обаче беше съобщила, че участва от името на свой клиент и планира да препродаде дружеството, по информация на руските медии.

Държавата обаче се поставя в особена роля – сделката й е важна, ще я следи, но не можела нищо да направи и е много лаконична в коментарите си. След като е започнала процедурата, въпреки че съм принципал на държавното участие в „Булгартабак“, по закон не участвам във вземането на решения.

Отговорността на агенцията е голяма, тъй като трябва да уточни ангажиментите на инвеститора в договора. Заедно с вицепремиера Дянков и премиера Борисов

ще следим много внимателно този процес

обясни вчера министър Трайков.

Пред БНТ той заяви, че е имал и известни резерви по отношение на критериите, по които са подбирани кандидатите за купувач. „В хода на процедурата на сделката аз имах известни резерви по отношение на критериите, но в крайна сметка бяха предпочетени такива, които дават приоритет не на цената непременно, а на други аспекти, свързани със социални клаузи, изкупуване на тютюни и т.н.“, обясни Трайков.

В сряда вечерта Трайков събра шефа на агенцията Емил Караниколов, председателя на надзорния й съвет Юлия Ненкова и изп. директор на „Булгартабак“ Иван Биларев. На нея са били обсъдени параметрите по сделката, а след това икономчиеският министър е докладвал на премиера Борисов. Източник на „Капитал“, близък до разговорите, е заявил, че Трайков е изразил несъгласието си с условията на сделката и призовава надзорния съвет да не я одобрява.

На практика тримата представители на ГЕРБ от общо седемте членове в надзора не са достатъчни да спрат продажбата, което прави сделката още по-силно зависима от евентуални политически договорки (останалите са от БСП, ДПС, ДСБ и „Атака“). Против сделката засега публично се обявява опозицията и синдикатите. От КТ „Подкрепа“ ще организират протест срещу продажбата на цигарения холдинг в петък пред сградата на АП.

Публично Трайков заяви, че офертата сега е по-добра от тази преди години, анализирайки цената. „Във всяка ситуация има различни начини да се отстоява държавният интерес, такъв е случаят и сега. В този случай цената, която е предложил инвеститорът, е по-добра от тази, която е била предложена при предишното правителство, важни са условията, които допълнително ще бъдат договорени“, обясни министър Трайков.

Той допълни, че реално държавата в момента продава „Булгартабак“ за 150 млн. евро, защото през миналата година е изтеглила под формата на извънреден дивидент от резервите й 100 млн. лева. По думите на министъра предишното правителство е изчислявало цената на холдинга на 119 млн. евро, а тогава конюнктурата на пазара е била по-добра.

Дянков одобрява сделката

„Сделката за „Булгартабак“ е изгодна за страната ни“, каза вчера финансовият министър Симеон Дянков, цитиран от БНТ. Според него правителството е договорило добри параметри по нея за разлика от предишното правителство, което не е успяло да довърши сделката. Финасовият министър счита, че продажбата на „Булгартабак“ ще е от полза, защото средствата, които ще постъпят от нея, могат да бъдат използвани за увеличаване на минималната пенсия.

„Тези 200 млн. лева, 100 млн. евро – да, това ще влезе в Сребърния фонд, такъв е законът и наистина ще помогне в разговорите, които ще започнат в края на октомври-ноември за увеличаване не само от днес на вдовишките пенсии и минималните работни заплати, а и за по-добра доходна политика, в случая за пенсиите за следващата година определено ще помогне.“

Сребърният фонд е създаден да подпомогне пенсионната система след около 10 години, ако в нея има дефицити. В момента в него има 1.766 млрд. лв., от които едва 300 млн. лв. са внесени от началото на 2010 г. досега. Във фонда влизат всички приходи от приватизация с изключение на тези, които минават през Държавната консолидационна компании, приходите от концесии, както и 25% от бюджетния излишък, ако има такъв. По закон първите трансфери от фонда за плащане на пенсии не могат да бъдат преди октовмри 2018 г. По закон от него не могат да се теглят средства предварително.

Емил Караниколов коментира вчера, че одобреният кандидат „БТ Инвест“ настоява да бъдат предоговорени неустойките при неизкупуване на тютюна и евентуалните спорове между държавата и него да се водят вместо в български съдилища в международния арбитраж във Виена. „Продаваме го с ангажименти и това, разбира се, е за сметка на цената“, коментира в сряда Караниколов.

В сряда в руските медии се появи информация, че всъщност зад идеята за покупката на „Булгартабак“ стои българинът Атанас Бостанджиев, шеф на лондонския офис на „ВТБ Капитал“. Самият Бостанджиев коментира пред „Ройтерс“, че се надява на успешен финал за сделката и това може да е началото на навлизането на ВТБ на българския пазар. Бостанджиев е член на „Сити клуб“ в Лондон, чийто председател е Кирил Сакскобургготски. Шефът от ВТБ е бил служител също така на „Голдман Сакс“ и „Мерил Линч“.

Съдът отказа да блокира акциите на „Булгартабак“

В четвъртък стана ясно, че Русия е подала молба за обезпечение на бъдещ иск срещу „Булгартабак“, но Софийският градски съд я е оставил без разглеждане. Решението е от 31 август. Това показа справка на „Дневник“ в съда. Оттам не предоставят данни за това какви претенции е твърдяла, че ще предяви Русия към дружеството и дали е искала да бъдат запорирани акциите му като обезпечение по тях. По правило молбите за обезпечение на бъдещ иск се пазят в тайна, защото целта е ответникът по тях да не знае, че ще бъде съден и ще бъде блокирано имуществото му, за да не го укрие. В електронното деловодство на съда няма и информация защо молбата на Руската федерация е оставена без разглеждане. Отказът на магистратите не пречи на Русия отново да подаде молба за налагане на обезпечения на имоти или акции на „Булгартабак“. Потърсени за коментар дали ще подкрепят сделката между България и ВТБ, от Руското посолство не отговориха до редакционното приключване на броя.

Източник dnevnik.bg

Русия и Германия очакват рекордна търговия


Русия покани германски компании да участват в разработването на огромните й запаси от редки метали и в предстоящата приватизация в страната, като в същото време си осигури обещание за увеличаване на износа на природен газ.

Това са едни от основните резултати от срещата между руския президент Дмитрий Медведев и германския канцлер Ангела Меркел, която се проведе вчера в Хановер в рамките на форума „Петербургски диалог“.

„През тази година оборотът между нашите икономики вероятно ще достигне рекордно следкризисно равнище… около 60 млрд. евро“, прогнозира Медведев след срещата с Меркел. Канцлерът подчерта, че „Русия и Германия са важни партньори, тъй като над 6000 германски компании работят в Русия и във всички области има тясно сътрудничество, което ние искаме да развиваме.“

Руският президент покани германският бизнес да участва в предстоящата според думите му вълна на приватизация на държавно имущество, включително в добива и преработката на полезни изкопаеми.
Важни разговори бяха проведени в областта на редките метали.

Тези 17 елемента са изключително важни за нуждите на германския сектор за високите технологии, но цените им са заложници на Китай, който контролира 97% доставките за световния пазар. Вицепремиерът Виктор Зубков заяви, че Русия е готова да покрие търсенето на тези елементи в Германия.

Зубков, който е и председател на „Газпром“, прогнозира търсенето на природен газ в Германия да нарасне с 30-35%, след като страната затвори всички свои ядрени реактори до 2022 г. Меркел призна, че със спирането на АЕЦ ще увеличи потреблението на газ, но очаква растежът да е по-малък от прогнозирания от Зубков, тъй като Германия ще разчита на възобновяемите енергоизточници и по-ефективното използване на енергията. „Целите ни не се заключават в свърхимпорт на газ от Русия“, каза Меркел.

Неотдавна финансовият всекидневник „Комерсант“ коментира, че Русия може да замрази проекта за газопровод „Южен поток“, ако бъде взето решение за трети ръкав на „Северен поток“ към Германия, за да се задоволи нарасналото търсене.

„Ройтерс“ коментира, че преговорите Медведев-Меркел в Хановер да послужат като сигнал за Китай, който все още преговоря за цената на руските газови доставки, част от които ще бъдат осигурени от същите находища, откъдето се доставя и газ за Европа.
Медведев не подмина скандала с отмяната на тазгодишната награда „Квадрига“, за един от носителите, на която бе определен руският премиер Владимир Путин. Медведев обвини организаторите на наградата в страхливост и непоследователност.

Източник dnevnik.bg

>Синдикатите против приватизацията на "Български пощи"


>

Ръководствата на Синдикалната федерация на съобщенията към КНСБ и КТ „Подкрепа“ се обявиха против изваждането на „Български пощи“ ЕАД от забранителния списък с предприятия, които не подлежат на приватизация.
Според синдикалиста Георги Бочев такова решение вече е взето на заседание на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм в парламента на 29 юни.
Синдикатите са против, защото според тях нито една от конкурентните фирми в областта на пощенските услуги няма капацитета и мрежата да изпълнява универсална пощенска услуга за цялата страна, на достъпни цени и с високо качество.
Техните очаквания са, че при евентуална приватизация на „Български пощи“ частната фирма, която поеме дейността, ще закрие пощенските станции в малките населени места, защото те няма да й носят печалба.
От синдикатите отбелязаха, че у нас има 2 980 пощенски станции, като 80 процента от тях са в труднодостъпни райони и там имат по-скоро социална, отколкото икономическа функция. От тях две трети са губещи, уточни Бочев.
Той добави, че през последните десет години държавата не е дотирала пощите, макар че е длъжна да го прави съгласно законодателството на ЕС.
В момента в „Български пощи“, където работят около 13 хиляди души, върви подписка дружеството да остане в забранителния списък.
Подписката ще бъде връчена на министър-председателя Бойко Борисов с категоричното искане пощите да не се раздържавяват, защото е предприятие от национално значение.

Ако дружеството се извади за приватизация, от синдикатите предупредиха, че ще организират протест пред Народното събрание в деня на първото четене на промените в закона.

Източник dnes.bg

>"Булгартабак" – последен шанс за стратегически инвеститор


>

Само трима инвеститори заявиха по-категоричен интерес за приватизацията на „Булгартабак холдинг“, като вчера подадоха документи, за да докажат, че отговорят на условията. Само един от тях е стратегически – „Бритиш американ табако“ (БАТ). Другите двама кандидати са регистрирани в Австрия – консултантската компания „Си Би фемили офис сървис“ и фондът „БТ Инвест“.

Според източник на „Дневник“ „Филип Морис“ също са заявили, че ще участват в този етап, и тяхната оферта се е чакала. До редакционното приключване на броя не беше потвърдено дали са успели да се включат в последния момент. В някаква степен БАТ са изненада, защото предварителните коментари бяха, че големите компании ще се откажат заради условията към бъдещия купувач.

Още повече че концернът вече има опит с развален предварителен договор за приватизацията на „Булгатабак“ отпреди 7 години под натиска на ДПС. Снощи от тютюневия концерн не бяха открити за коментар какви са намеренията им. Възможно е те да влизат в този етап само за да имат възможност да проучат държавната компания. Ако интересът им се запази и подадат окончателна оферта, това може би е последният шанс на „Булгартабак“ за продажба на стратегически инвеститор. 

Освен тези фирми преди няколко седмици информационни документи купиха общо десет компании, сред  които и „Джапан табако интернешънъл“, корейската КТ&G Corporation, както и пловдивската „Кингс табако“, зад която стоят собствениците на „Винпром Пещера“. Още тогава източници на „Дневник“ заявиха, че интересът на повечето кандидати е по-скоро информационен.

Една от причините е, че с най-голяма тежест е условието за директно изкупуване на тютюн от производителите (разчетено като предизборен жест към ДПС, чийто електорат е най-силно засегнат от това), което отблъсква стратегически инвеститори, тъй като предпочитат да работят директно с преработвателни компании. Официален интерес в медиите към  цигарения холдинг обяви и собственикът на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, макар името му досега да не се свързва с нито един от кандидатите.

В подадените вчера документи има информация за дейността на кандидат-купувачите и финансовите им показатели. Според тях Агенцията за приватизация ще удостовери дали отговарят на условията за приватизация. Ако ги покриват, тя ще ги допусне да проучат холдинга, а до 29 август трябва да подадат окончателните си оферти.  Дотогава обаче не е изключено още кандидати да се откажат, което да означава, че единствената им цел е била именно проучване на дружеството.

От тримата останали кандидати ясна е само БАТ – тя е една от най-големите цигарени компании в света, има фабрики в Румъния и държи марки като „Пал Мал“, „Вайсрой“, „Кент“, „Ротманс“. „Си Би фемили офис сървис“ е регистрирана в австрийския град Грац. Във фирмените регистри и новините няма никаква информация за дружеството. Третият кандидат – „БТ Инвест“, е австрийски инвестиционен фонд. Не е изключено зад тях да стои партньорство с български капитали.

До редакционното приключване на броя „Дневник“ не успя да се свърже и с австрийските дружества.
Още преди няколко месеца интерес към „Булгартабак“ заявиха няколко български кандидата – „Кингс табако“, свързана с „Винпром Пещера“, която купи само информационни документи, но финансите й не отговарят на изискванията за стратегически купувач. В средата на май банкерът Цветан Василев също заяви, че има интерес към приватизацията на холдинга.

В критериите за избор най-голямата тежест ще има задължението на новия собственик да изкупува минимални количества тютюн – 60%, още 35% ще са предложената цена, а бъдещите инвестиции за следващите две години ще тежат 5%. Купувачът може да бъде стратегически или финансов инвеститор, като финансовият трябва да управлява или притежава дялови участия в други дружества за поне 1 млрд. евро за всяка от последните три финансови години и да има собствен капитал поне 30 млн. евро.

Стратегическите трябва да имат приходи от продажба на тютюневи изделия от поне 1 млрд. евро за последните три финансови години, капацитет за обработване на 12 хил. тона тютюн на година и минимум 35 млрд. къса цигари. За последната финансова година те трябва да са произвели поне 20 млрд. къса и да са обработили минимум 10 хил. тона тютюн.

Държавата продава 79.83% от капитала на тютюневия холдинг, а новият собственик ще получи контрола върху цигарените фабрики в София, Благоевград и тютюнопреработвателното „Плевен БТ“. Преди няколко месеца икономическият министър Трайчо Трайков заяви, че до края на годината ще има избран купувач за холдинга. От АПСК обещават това да се случи до 6 септември. Все още не е ясна цената, на която ще се продава „Булгартабак“.

За втори път държавата стига до толкова напреднала процедура за продажба на холдинга. През 2004 г. отново БАТ подаде оферта, като тя беше за 200 млн. евро. Беше подписан и предварителен договор от икономическия министър по това време Лидия Шулева, но заради натиск от ДПС сделката беше развалена.


Холдингът увеличава продажбите си

Пазарният дял на „Булгартабак“ намалява през последните години – от над 90% сега се е свил до около 37%. Това обаче не се отрази сериозно на финансовите му резултати, тъй като холдингът вече разчита много на външни пазари, основно в Азия, за сметка на българския. За миналата година холдингът има 19 млн. лв. консолидирана печалба, близо 6 пъти над тази за 2009 г. Продажбите му за година са нараснали с 16% до 317.4 млн. лв.

Източник dnevnik.bg

>Днес трябва да стане ясно колко са сериозните кандидати за "Булгартабак"


>

Днес е последният ден, в който кандидатите за „Булгартабак холдинг“ могат да подават документи за покупка на държавния дял в холдинга. Става въпрос за предварителните заявления, по които ще се види колко компании имат сериозен интерес към тютюневия холдинг, а окончателните им оферти ще се приемат до 29 август.

Документи за участие в раздържавяването на 79.83% от капитала на „Булгартабак“ купиха  пет цигарени компании, два инвестиционни фонда, консултантско дружество и две адвокатски кантори. Най-вероятно обаче част от тях са купили документите само за информация и нямат реално намерение да участват в надпреварата.

От Агенцията за приватизация засега заявяват твърдо, че ще изберат купувач до 6 септември. Преди няколко месеца икономическият министър Трайчо Трайков обяви, че до края на годината сделка за холдинга със сигурност ще има. „Булгартабак“ има няколко провалени опита за продажба.

Според източници на „Дневник“ от покупка са се отказали „Филип Морис“ и „Бритиш американ табако“, а в средата на май банкерът Цветан Василев официално обяви, че иска да участва в приватизацията.

Василев може да участва под някаква форма като финансов инвеститор. Изискванията към тях са кандидатите да управляват или притежават дялови участия в други дружества за поне 1 млрд. евро за всяка от последните три финансови години и да имат собствен капитал поне 30 млн. евро.

Стратегическите инвеститори трябва да имат приходи от продажба на тютюневи изделия от поне 1 млрд. евро за последните три финансови години, капацитет за обработване на 12 хил. тона тютюн на година и минимум 35 млрд. къса цигари. За последната финансова година те трябва да са произвели поне 20 млрд. къса и да са обработили минимум 10 хил. тона тютюн.
При крайната оценка на кандидатите предложената цена ще тежи 35%, а 5% ще е за обещаните инвестиции в следващите две години. С най-голямата тежест – 60%, ще е задължението на купувача да изкупува минимални количества тютюн. 

Източник dnevnik.bg

>Симен Дянков: Всеки момент е добър за приватизация


>

Всеки момент е добър за приватизация, защото държавата не е добър стопанин. Това каза министърът на финансите Симеон Дянков пред БНТ.

Той потвърди, че депутати от ГЕРБ са подготвили промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които ще позволят да бъдат извадени от забранителния списък за раздържавяване „четири-пет фирми“. Дянков обаче уточни, че парите от евентуалните техни продажби няма да могат да се използват от правителството сега, защото те ще отидат в Сребърния фонд, за изплащане на пенсиите след 2018 година.

Тристранката ще обсъжда и минималната заплата, и пенсиите
Националният съвет за тристранно сътрудничество, в които има представители на правителството, бизнеса и синдикатите, ще обсъжда на едно свое събиране планираните увеличения на пенсиите и заплатите, каза още финансовият министър. Той добави, че това ще стане следващата седмица, тъй като все още не са готови разчетите за индексирането на пенсиите.

Дянков заяви, че правителството има четири варианта за повишаване на пенсиите. Всички те обаче предвиждат само пенсионерите с най-ниски доходи да получат допълнителни средства.  

Министърът посочи още, че при вдовишките пенсии ще има поетапно увеличение, като крайната цел е вдовците и вдовиците да получават 40% от пенсията на починалия си съпруг/съпруга, при 20 на сто сега.

По повод индексирането на минималната работна заплата, Симеон Дянков посочи, че най-много хора ще засегне тя в областите Русе и Стара Загора, и в секторите на услугите и добивната промишленост. Финансовият министър смята, че увеличаването на минималната заплата от 240 на 270 лева ще се отрази благоприятно и на потреблението.

В разговора Симеон Дянков на няколко пъти посочи, че пенсиите и заплатите се увеличават, защото държавата може да си го позволи, за разлика от редица други страни.

Правителството открива музей след 30 години
Финансовият министър отбеляза също, че правителството работи добре и като доказателство за това посочи, че вече има и средства за култура. „Тези дни ще открием музей за модерно и съвременно изкуство, това е първият музей, който отваря врати в България след 1981 година“, каза Дянков. В неговото изграждане са инвестирани 4.5 млн. лева, като част от тях са осигурени от Норвегия.
В края на лятото ще бъде открит и музея на тоталитарното изкуство, който ще разполага и със сграда, където ще се настанят структури на министерството на културата, ансамбъл „Филип Кутев“ и други организации. Този проект също е струвал 4.5 млн. лева, като парите са изцяло от бюджета.

Източник dnes.bg
Ключови думи: Симен Дянков

>Правителството ще продава активи, за да вдига пенсиите


>

Правителството ще приватизира важни държавни дружества, за да намери пари за увеличаване на пенсиите, съобщава „Сега”.
С продажбата на акции трябва да се вкарат пари във фискалния резерв и да се освободят ресурси за вдигане на доходите на най-възрастните.
Фискалният резерв вече се е стопил до минимума, под който не може да се пада – 4,5 милиарда лева, а няма и изгледи за значително повишаване на приходите от данъци.
Затова министерствата ще направят предложения кои дружества от т.нар. забранителен списък в Закона за приватизация да бъдат освободени.
В този списък има фирми като „Кинтекс”, БДЖ и Национална компания „Железопътна инфраструктура”, пощите и фирмата, която държи правата за бацила на българското кисело мляко.
За да започне продажба на дялове обаче, първо трябва да се промени законът за приватизация.
По информация на „Сега” се търсят купувачи на малък дял от „Български пощи“, на АДИС – дружеството, което стопанисва дипломатическите имоти, Военното издателство, студио „Орфей“ и др.
По закон приходите от приватизация трябва да постъпват в Сребърния фонд, който е част от фискалния резерв и не може да се харчи, защото в него се трупат пари за пенсии в бъдеще. Другата част на фоискалният резерв е „оперативна“.

Ако чрез ускорена приватизация се понапълни Сребърният фонд, това ще увеличи целия фискален резерв и правителството ще може да ползва неговата „оперативна“ част, коментира вестникът. 

Източник dnes.bg
 Ключови думи: Приватизация, увеличение на пенсии