Цветанов пак обнадежден за Шенген


„Не мога да кажа конкретно какви са очакванията за решението за членството ни в Шенген, което трябва да бъде взето на 22 септември на Съвета на министрите на вътрешните работи.

Мога да кажа, че от вчерашната конференция в Брюксел и срещите, които имах с полския министър, еврокомисаря и с евродепутатите, съм по-обнадежден за решение, което ще удовлетворява България, Румъния и страните от ЕС“.

Това каза на пресконференция вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

По думите му сега условията за политическо решение за приемането на нови членки в Шенген са различни,“преди година-две условията бяха съвсем други“, отсече Цветанов.

Поетапното приемане на страната ни в Шенген по думите му сега е по-приемливо.

„Знаете какви са реакциите за това, което се случи в Италия, и големият поток емигранти, които дойдоха от Тунис“, посочи министърът.

Според него притесненията в ЕС са продиктувани от миграционния натиск, който може да бъде осъществен към България и Румъния.

„И по специално към България от Турция“, посочи министърът.

От ноември досега близо 6800 човека, нежелани по шенгенските изисквания, са влезли в България, отчете още вътрешният министър Цветан Цветанов.

По думите му страната ни е информирала всички, които са ги обявили за нежелани. Нямало обаче механизъм, по който те да не бъдат допуснати у нас, призна Цветан Цветанов.

Източник dnes.bg

Турция прекратява търговските и военните си отношения с Израел


Турция прекратява търговските и военните си отношения с Израел, след като израелските власти отказаха да се извинят за операцията срещу Флотилията на свободата през 2010 година, отнела живота на девет турци.

„Търговските връзки, военните връзки, отношенията в отбранителната индустрия – напълно ги прекратяваме. Този процес ще бъде последван от други, различни мерки”, заяви турският премиер Реджеп Ердоган, цитиран от Reuters.

От думите му обаче не става ясно, докъде ще се простират санкциите върху търговските отношения. Още повече, че вчера турският миинстър на икономиката каза, че Анкара няма да направи нищо „за момента”, което да промени икономическите отношения с Израел.

В коментар на изявлението на Ердоган израелският министър на отбраната Ехуд Барак заяви, че двете страни имат различия, но трябва да действат разумно, а не емоционално.

Турският премиер също така обяви, че може да посети Газа, управлявана от ислямисткото движение Хамас, по време на посещението си в Египет този месец. Окончателно решение по въпроса обаче щял да вземе след като се посъветва с египетското правителсдтво.

Също така се очаква да изрази силна подкрепа за искането на палестинците да бъдат признати като държава от ООН по време на общото събрание на Световната организация този месец в Ню Йорк.

Източник dnes.bg

Турция ще изгони посланика на Израел


Турция ще експулсира израелския посланик заради изтекли във в. „Ню Йорк таймс“ заключения от доклад на ООН за нападението над флотилията за Ивицата Газа през май миналата година, съобщи Би Би Си.

Властите в Анкара заявиха още, че прекратяват всички военни отношения с Израел.

Отношенията между двете страни са влошени от нападението срещу „Флотилията на свободата“ на 31 май 2010 г., когато бяха убити девет турци, но сега те стигат възможно най-критичното ниво. Анкара настоява Израел да се извини за рейда срещу хуманитарната флотилия, но засега Тел Авив не е сторил това.

Турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу заяви, че някои от заключенията в доклада са „неприемливи“.

Анкара ще понижи още повече дипломатическото си представителство в Израел до нивото на втори секретар. Останалият дипломатически персонал над това равнище ще бъде върнат в Турция в сряда, каза Давутоглу.

Страната предвижда още замразяване на всички военни споразумения с Израел и предприемане на „всякакви мерки, които сметне за нужни във връзка със свободата на плаване в турската част от Средиземно море“.

Външният министър допълни, че Турция не признава законността на израелската блокада над Газа и ще започне инициативи за международно проучване на легитимността й.

Допълнително Анкара ще окаже подкрепа на пострадалите при нападението турци и чужденци, ако те заведат съдебни искове.

„Престъплението, извършено от Израел, не е обикновено престъпление. Израел извърши военно престъпление в международни води“, заяви още турският дипломат №1.

Той допълни, че е време „Израел да плати цената“ за действията си и отношенията между двете страни няма да се нормализират, ако исканията на Анкара не бъдат изпълнени.

В изтеклото във в. „Ню Йорк таймс“ копие на доклада на ООН се посочва, че израелските части са използвали прекомерна сила, когато са заловили водената от Турция флотилия, която опита да пробие израелската блокада на Ивицата Газа.

Все пак докладът заключава, че израелската блокада на Ивицата е законна.

Източник dnes.bg

Тревожното завръщане на кюрдския конфликт


Няколко години относителен мир между турската власт и кюрдското етническо малцинство (14-20 млн. души) и в последните няколко седмици – пълен контраст и ожесточаващо се насилие. 
Управлението на Реджеп Ердоган ограничи практиката за постепенно елиминиране на кюрдските език и култура, а някога забранените кюрдска музика, литература и телевизия получиха легитимност, припомня TIME. 
 
Властите дори предприели доскоро немислимата стъпка за тайни преговори с приближените на лидера на ПКК Абдула Йоджалан, заловен през 1999 година. През юни пък рекордните 36 депутати от прокюрдска партия бяха избрани в състава на парламента. 
 
Съдът обаче издаде забрана на част от тези политици да заемат депутатските си места, кървавите атаки на бойци на ПКК зачестиха и Турция се върна към твърдия подход срещу тях, който мнозина смятаха за окончателно погребан. 
 
Бойни самолети бомбардираха позиции на ПКК в автономния кюрдски регион в Северен Ирак след атака на сепаратистите, отнела живота на няколко турски войници. Само за месец турската армия даде десетки жертви след кюрдски нападения.
 
На този фон редица проправителствени вестници призоваха да се действа по „модела на Шри Ланка” – масивен военен въздушен удар, с който армията на азиатската държава унищожи бунтовническите „Тамилски тигри” с цената на хиляди цивилни жертви. За подобен сценарий в кюрдския югоизток и северните иракски планини настояват турските националисти. 
 
Ердоган вече говори открито за арести на кюрдски политически лидери във връзка с ескалирането на насилието. Освен това отказа консултации с прокюрдската партия в парламента по изготвянето на нова конституция, въпреки че статута на милионното кюрдско население в Турция е една от основните точки в бъдещия основен закон. 
 
В същото време евентуален агресивен отговор от правителството на последните атаки на бунтовниците предизвиква притеснения. ПКК има огромно влияние сред кюрдската общност и десетки хиляди поддръжници могат да излязат на улични протести в мига, в който бъдат призовани.
 
„Правителството вярва, че може да държи нещата под контрол”, коментира Соли Юзел, професор по международни отношения в частния истанбулски университет „Кадир Хас”.
 
„Според мен обаче можем да станем свидетели на неконтролируемо насилие по улиците в редица градове. Ситуацията е доста сложна. Има много неизвестни. Защо ПКК реши да се активизира точно сега? Защо Ердоган реши да се върне към твърдата политика спрямо кюрдите? Дали и как всичко това е свързано със събитията в Сирия и Иран?”, разсъждава професорът.   
 
Редица турски анализатори са убедени, че вълната от атаки на ПКК е резултат от мощна финансова и логистична подкрепа от съседна Сирия. Според тях това е отмъщението на режима на сирийския президент Башар Асад за критиките на Анкара срещу кървавите репресии над антиправителствените демонстранти в Сирия. Самият Реджеп Ердоган каза, че разглежда гражданските вълнения в Сирия като част от „вътрешните работи” на Турция. 
 
А историята помни как предишни политически конфликти между Турция и Сирия са водили до помощ от Дамаск за ПКК – в средата на 90-те Йоджалан получава убежище в контролирана от Сирия част на Ливан.
 
Междувременно обаче един от основните съюзници на Сирия – Иран, изненадващо стартира офанзива срещу местното крило на Кюрдската работническа партия. Това противоречи на идеята, че Дамаск е закрилник на ПКК или може би Техеран пренарежда приоритетите си? 
 
САЩ, които се силно зависими от турската подкрепа за Сирия, са готови да застанат зад гърба на Ердоган при силов отговор на нападенията на ПКК.
 
„Мисля, че Турция има пълната подкрепа на Вашингтон, що се отнася до кюрдските сепаратисти. Американците се нуждаят толкова силно от Анкара като съюзник за Сирия и Ирак, че едва ли е имало колебание за съгласието с възобновената военна политика срещу ПКК“, убеден е професор Юзел.  
 
В тази връзка трябва да се отбележи, че правителството на Северен Ирак (ползващо се с американска защита) запази пълно мълчание по повод турските въздушни удари на територията на автономията.  
 
Убедителният успех на управляващата „Партия на справедливостта и развитието” на изборите през юни и очертаващата се победа на Ердоган в битката за надмощие между политическия елит и армията направиха вероятно мирно решение на кюрдския въпрос в Турция. Но плановете на премиера за нови въздушни удари, сухопътни военни операции и възстановяване на специалните полицейски отряди с широки правомощия за контрол в кюрдския югоизток набързо изпепелиха тези надежди. 
 
Много правозащитни организации обвиниха Анкара, че опитва да реши проблема с репресии и военна сила. 
 
Подновеният конфликт между турската власт и ПКК е дежа вю за повечето турци. Голяма част от 90-те година премина под знака на мръсна война с кюрдските бунтовници, която беше белязана от хиляди убийства, стотици изгорени до основи селища и грубо показване на основни човешки права и свободи. 
 
„Всеки път правим едно и също и въпреки това продължаваме да вярваме, че ще има по-различен, по-добър резултат”, пише в анализ на авторитетния всекидневник „Хюриет”. 
 

Според TIME обаче разлика този път ще има. Защото ситуацията в съседните Сирия, Иран и Ирак се променя. И тези промени неминуемо ще дадат отражение на конфликта в Турция. Точно какво предстои да разберем…

Източник dnes.bg

10 милиарда долара искат от Турция наследниците на тракийските бежанци


Георги Миладинов, специално за Actualno.com
„Жените в черквата плачели, пискали. Оттам ги изкарват и ги докарват в Ортакьой, а оттук ги докарват до Сейменли и сетне пак ги връщат в Ортакьой. Сетне след 4-5 дена оттук ги пращат в село Мандрица и там в училището ги хранели с просия. Жените и децата били до 400 и повече. Безчестени са всички.
Читалището, като изгоряло, вътре останали изгорените трупове. На 10-ия ден след тая грозна случка жените дошли от Мандрица в селото и сами заровили отгоре отгоре изгорелите трупове, доколкото ги намерили. Повечето останали под развалините на зданието.
И селото запалили, и то изгоряло, освен 33 къщи, които останали цели. Четниците всичко плячкосали, като задигнали и вратите на неизгорените къщи. Три дена по ред от 27 до 29 септември турците палели и вдигали плячката, по 60-70 коля на ден.“
Всичко това не е станало в Батак. Така проф. Любомир Милетич описва разорението на българското село Гьочкенбунар, Гюмюрджинско, от турската войска през 1913 г.
При боевете при Чаталджа българските войници били изненадани от тичащи към тях войници в турски униформи, които викали: „Ние сме българе, българе“, и доброволно се предавали в плен. Историци сочат, че има повече от 100 такива случаи на „доброволно предателство“. 40 от воювалите за турската армия българи се събират във Варна и започват работа там. Близо 250 000 души от Източна Тракия се преселват за два-три месеца в пределите на България.
Близо век България е изправена пред проблема с тракийските бежанци. И в тази история освен кръв, насилие, човешки трагедии има и политически предателства.
След победите ни в Балканската война е сключен Лондонският мирен договор, според който границата между Турция и България минава по линията Мидия-Енос. Това включва Одринско и принадлежащите му села, които са български. През Междусъюзническата война, последвала веднага Балканската, България трябва да се бие с Гърция и Сърбия и изтегля войските си от новозавладените територии – един национален идеал, роден още със Сан Стефанския мирен договор, рухва. Тогава българските села са плячкосани, опожарени и обезлюдени.
В Свиленград е сформирана комисия на Международния червен кръст, а в Крумовград – поземлена, която описва имотите, които всеки един от бягащите българи е изоставил.
Мнозина от тях са малоазийски българи, живели около Измир, Бурса, Балъкесир. Друга част от тях се изселват с помощта на гръцки лодкари, които ги прекарват през Мраморно море и Дарданелите до Варненско и Бургаско. Иван Алтънков през 1926 г. сочи, че от началото на миналия век до 1924 г. от Мала Азия са се изселили 4600 домакинства с около 30 000 души.
Тяхното потекло води началото си от българо-византийските войни през ХIV век, а сред първите преселници са и потомци на царствения клан Асеневци, влезли във византийския двор по брак. В Мала Азия, сочи Димитър Шишманов, се е намирал внукът на Иван Асен II – боляринът Мицо, който бил оженен за дъщерята на Михаил Палеолог и поставен на българския трон със съдействието на Византия под името Иван Асен III. В Бурса пък умира плененият владетел на Видинското царство Иван Страцимир. Един от синовете на Иван Шишман – Александър, приел исляма, прекръстил се на Сюлейман и станал виден турски военачалник. После в пъстрата картина на малоазийските нашенци се вписват еничарите, ислямизираните българи, а към края на ХIХ век – търговците и земеделците, бягащи заради непосилните данъци от България. Края на тази идилия поставя Междусъюзническата война. Малоазийските българи се заселват в Западна Тракия, без да подозират, че през 1920 г. отново ще им се наложи да бягат, този път в пределите на България. Тогава в сила влизат клаузите на Ньойския договор и българските войски трябва да напуснат Западна Тракия, която е окупирана от Гърция. На българите е забранено да говорят на родния си език, затворени са читалищата и църквите им. Голяма част са интернирани в Крит, Цикладските острови, Китира, където по това време върлува маларията и мнозина умират. Изцяло е унищожено българското село Търлис.
По това време Обществото на народите (ОН) приема конвенцията за размяна на малцинствата, но според нея бежанците не се обезщетяват за изоставените си земи. Това значи да започват своя живот отначало. Обезлюдените земи в Западна Тракия гръцкото правителство решава да засели с гърци от Мала Азия. Те не могат да работят земеделие и скоро земята на Северна Гърция заприличва на Сахара. Тогава гръцки чети нахлуват в България, грабят и колят населението из Петричко. Най-много зулуми е сторила четата, върлувала из Българско от 19 до 26 октомври 1925 г. Освен че коли, граби пари и злато и отвлича животни, тя прави и „подарък“ от една отвлечена нашенка на шефа си, гръцки пограничен офицер, който я изнасилва. Става международен скандал и въпросът е отнесен до Обществото на народите. То изпраща комисия начело със сър Хорас Ръмболд, която установява вината на гръцкото правителство, знаело за четата и не взело мерки. Граничният инцидент между Гърция и България се обсъжда на 37-ата сесия на ОН в Женева заедно с проблема за границата между Ирак и Турция. Председател е френският министър-председател Бриан.
Гърция е глобена 30 милиона лева, които трябва да плати в срок от два месеца. С тях са подпомогнати около 2000 души бежанци от Западна Тракия. На 18 октомври 1925 г. е сключен Ангорският договор – един от най-неизгодните за България. Правителството на Александър Цанков е попаднало в международна изолация и търси някакво утвърждаване. След дълги преговори сключва договор за „ненакърним мир, искреност и вечно приятелство между Царство България и Република Турция.“
Протоколът на договора се опитва да уреди отношенията на бежанците. В член Б е записано: „Турското правителство признава качеството на български поданици на всички българи, родени върху територията на Турция от 1912 г., които, след като са се изселили в България до подписването на настоящия протокол, са придобили българско поданство.“ Същото признава и България.
В член В четем: „Недвижимите имоти от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турската република, с изключение на Цариград, които са се изселили в България след 18 октомври 1912 г., както и недвижимите имоти на мюсюлманите от територията на Отоманската империя, които са се изселили в Турция след 18 октомври 1912 г., ще останат собственост на държавата, в която се намират.“
Член Г допълва: „Ако законните им собственици не ги владеят понастоящем, ще бъдат върнати на тези последните, на правоимащите или на техни пълномощници. Приходите от имотите, които са секвестирани, ще бъдат върнати на техните собственици.“ Изглежда справедливо, но срещу 30 000 мюсюлмани стоят 250 000 българи, изселили се принудително от Турция.
Договорът от българска страна е подписан от пълномощния ни министър в САЩ Симеон Радев, автор на „Строителите на съвременна България“, но и виден български масон, а по ирония на съдбата сам той бежанец заради българското си самосъзнание от македонския град Ресен.
През 1924-1925 г. в България вече има около 350 000 бежанци от Западна и Източна Тракия. Проблемът става сериозен, още повече, че победената във войните ни страна е почти пред фалит. Министър Владимир Моллов тръгва на обиколки из Париж, Лондон, Женева, за да търси пари.
Комисия от политици и банкери на ОН вече е пресметнала, че Балканите могат да се умирят, ако се стабилизира България. В началото на септември 1927 г. са отпуснати 3 милиона английски лири, равняващи се на 2,5 милиарда лева. Това се смята за успех, защото лихвата е 6%.
Този заем обаче не решава проблемите на бежанците изцяло. И ОН пак се занимава с България. На 48-ата си сесия на 5 декември се обсъжда проекта за финансовото й преустройство и отпускане на Гърция на 9 млн. лири заем. Така се стига и до спогодбата Моллов-Кафандарис от 9 декември 1927 г. за ликвидиране на финансовите последици от изоставените имоти на западнотракийските българи, които се приспадат от репарациите, които трябва да плати България на Гърция. Този проблем се повдига още веднъж през 1944-1945 г. и се решава по същия начин – стойността на българските имоти в Гърция пак е приспадната от репарациите, които България дължи на южната си съседка. Имотите ползва Гърция.

И по Ангорския договор нищо не е направено в продължение на 86 години. Днес наследниците на малоазийските и тракийски българи настояват за 10 милиарда долара от Турция, които да изплатят имотите им. Става дума за 34 000 къщи, близо 2 милиона декара ниви и лозя, и 213 000 декара гори и пасища.

Източник actualno.com

До октомври опъваме мрежата по границата с Турция


Земеделското министерство вече е изготвило документацията за изграждането на граничната мрежа между България и Турция, обяви в парламента министър Мирослав Найденов.
Тя ще ограничи разпространението на шап и други заразни болести по животните, обясни той.
Министърът припомни, че на 20 април правителството реши да бъде изградена граничната мрежа между България и Турция с дължина 181 км, както и да бъде ремонтирана съществуващата мрежа с дължина 28,5 км.
Тогава организацията по изграждането на мрежата беше възложена на областните управители на Бургас, Хасково и Ямбол.

„Не по-късно от октомври трябва да е изградена мрежата“, обяви Найденов

Източник dnes.bg

Трус с магнитуд 5,2 в Турция усетен и у нас


Земетресение с магнитуд 5.2 бе регистрирано тази вечер в северозападната част на Турция, съобщи Франс прес, като се позова на Турския сеизмологичен институт. Епицентърът на труса се е намирал в Мраморно море.

Данни за жертви и материални щети няма. Трусът е бил усетен в 13-милионния Истанбул. 

По данни на сеизмологичния център към Геофизичния институт на БАН тази вечер в 20.57 часа е било регистрирано земетресение с епицентър на около 430 км в югоизточна посока от София, извън територията на страната. Трусът е бил усетен в някои селища в Югоизточна България. Няма данни за жертви и нанесени материални щети.


 Източник dnes.bg