Нова стихия убива в Япония


Най-малко 15 души станаха жертва на тайфуна „Талас“ в Япония, още 26 жители са обявени за безследно изчезнали. Според данните над 100 души са ранени.

Рекордните дъждове, които причини „Талас“, предизвикаха наводнения и свлачища в страната. Около 1900 къщи са наводнени в Източна и Западна Япония и около 39 000 домакинства в седем префектури бяха лишени от ток заради стихията.

В префектура Нара придошла река помете къща, при което беше убита една жена, а седем души изчезнаха безследно. В същото село свлачище уби възрастен мъж. Властите призоваха десетки хиляди домакинства да се евакуират в много части на страната, защото се очакват още обилни валежи.

В някои части на окръзите Кинки и Токаи вчера бяха регистрирани 50-70 милиметра дъжд на час.

„Талас“ е 12-ият тайфун за сезона на тайфуните в Тихия океан. Той се придвижва бавно в северна посока бавно, след като през нощта вилня в Западна Япония. Бурята е съпътствана с ветрове със скорост от 72 километра в час и пориви от 108 километра в час. Вчера сутринта „Талас“ навлезе на сушата в югозападния остров Шикоку.

Източник news.bg

Цялото правителство на Япония подаде оставка


Цялото правителство на Япония, начело с премиера Наото Кан, подаде оставка, съобщи агенция „Новости“.
В следобедните часове парламентът ще проведе гласуване за избор на нов министър-председател, който трябва да сформира ново правителство.
Очаква се премиерският пост да бъде поет от Йосихико Нода, който беше избран за лидер на управляващата Демократическа партия на Япония.

Нода пое ангажимент новият кабинет да бъде сформиран до сряда. Дотогава министрите на Кан ще изпълняват функциите си.

Източник news.bg

Moody’s понижи оценката за дълга на Япония


Международната рейтингова агенция Moody’s понижи оценката за дългосрочния дълг на Япония от АА2 на АА3.

Държавният дълг на страната е около два пъти по-висок от брутния й вътрешен продукт (БВП), а ситуацията се влоши след земетресението от 11 март и последвалото го цунами, които нанесоха тежки поражения на японската икономика.

Това е и първото намаляване на оценката на Moody’s за Япония от 11 март насам. Според агенцията ще бъде трудно страната да намали съотношението на дълга спрямо БВП.

„Катастрофата забави подема на икономиката след световната рецесия от 2009 г. и влоши дефлацията. Перспективите за икономически растеж са слаби, което прави за правителството по-трудно постигането на целите за намаляване на дефицита и за започване на голяма реформа на данъчната система и социалните услуги“, се казва в изявление на Moody’s.

Политическата нестабилност е друга причина, поради която агенцията понижа оценката на Япония.

Следващата седмица страната ще избере нов премиер.
„През последните пет години честите промени на лидерите попречиха на правителството да приложи икономически и данъчни стратегии, които да са ефикасни и трайни“, се казва още в изявлението на  Moody’s.

Източник dnes.bg

>Великобритания ще строи нови осем АЕЦ-а


>

Британското правителство планира да изпълни най-мащабната ядрена програма за едно поколение, след като оповести строежа на 8 нови атомни електроцентрали до 2025 година, съобщи ВВС.

Природозащитниците осъдиха плановете, но направената проверка след трагедията във Фукушима установи, че във Великобритания няма рискове от подобен характер.

Плановете за строежа на новите реактори бяха оповестени от министъра на енергетиката и климатичните промени Крис Хюн, който по принцип е противник на атомните централи. Той изрично посочи, че новите централи няма да бъдат субсидирани от данъкоплатците.

Министрите заявиха, че новите реактори ще подобрят електроснабдяването и ще намалят емисиите на вредни газове.

Бъдещето на атомната енергия бе поставено под въпрос по-рано тази година, след като земетресението в Япония и вълните цунами разруши един от реакторите на АЕЦ „Фукушима“, отбелязва БТА.

Британският главен ядрен инспектор Майк Уейтман обаче излезе със заключението, че кризата в Япония не може да се повтори във Великобритания, което наклони везните в полза на изпълнението на проекта, отбеляза ВВС.

Новият проект ще струва над 100 милиарда британски лири.

Мярката е необходима, тъй като близо една четвърт от досегашния енергиен капацитет на страната ще трябва да бъде закрит до края на десетилетието поради застаряване, уточни за Би би Си държавният министърът на енергетиката и климатичните промени Чарлз Хендри.


 Източник dnes.bg

>Митничар с АЕЦ, или къде е следващото слабо звено в ядрената верига


>

Представете си държава с процъфтяваща корупция, лоша инфраструктура и повсеместно съмнително качеството. А ако там има ядрена централа, как тя ще бъде управлявана, а безопасността й – контролирана?

Може да изглежда тревожно, но именно това може да се случи в много от развиващите се страни, които строят ядрени централи или разработват подобни планове, отбелязва в свой анализ агенция „Ройтерс“.

Въпросът става още по-тревожен на фона на трудностите, които среща една демократична, прозрачна и развита страна като Япония при справяне с кризата в АЕЦ „Фукушима-1“. Други развити демокрации като Германия и Швейцария се отказват от ядрената енергия заради съмнения в безопасността й.

Дипломатически грами на САЩ, получени от сайта WikiLeaks и предоставени на „Ройтерс“ от трета страна, разкриват условията и начина на мислене в някои развиващи се държави с ядрени амбиции.
В грама на американското посолство в Ханой от февруари 2007 г. се изразяват опасения от условията за складиране на радиоактивни отпадъци във Виетнам.

Страната има планове да развива ядрена енергетика и през 2020-2030 г. да построи осем АЕЦ. Заместник-министърът на науката и технологиите Ли Зин Тиен е цитиран в дипломатическата грама да казва, че опитът на страната със съхраняването на ядрени отпадъци „не е толкова добър“.

В отговор на разкритията представител на виетнамското правителство определя като напълно неверни приписваните на Тиен изявления и казва, че страната управлява радиоактивните си отпадъци в съответствие с местните закони и препоръките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

В Азербайджан грама от ноември 2008 г. описва Камаладин Хейдаров – човекът, който би отговарял за планираната ядрена програма на страната, като „въздесъщ“ и сложил ръка на всичко – „от строителството до митниците“.

В грамата се отбелязват слуховете, че Хейдаров е забогатял, докато е ръководил митническата служба и сега активно инвестира в процъфтяващия строителен сектор на Баку. Грамата е изпратена след среща в Баку между Хейдаров (по онова време министър на извънредните ситуации) и специалния пратеник на САЩ Франк Мърмуд.

Представител на азербайджанското правителство уточни, че не е взимано решение за изграждане на реактор за добив на електричество, но има план за технико-икономическа обосновка за изграждане на научноизследователски реактор. Водени са разговори с МААЕ, но планът е отложен за след 2012 г.
Дори Индия, която вече разполага с добре развита ядрена промишленост и планира да изгради 58 нови ядрени реактора, поражда някои въпроси.

В дипломатическите грами безопасността в една от централите й, която е била посетена от делегация от САЩ през ноември 2008 г., е описана в като „посредствена“. Твърди се, че служителите не извършват задълбочени проверки, на ключови места липсват камери, а някои части изобщо не се проверяват.

В отговор на отправените критики А. П. Джоши, високопоставен служител от сектора, обяви, че досега не бил чувал за някакви съмнения в сигурността и не може да ги коментира.

Грамите обаче разкриват рисковете пред ядрената енергетика в развиващите се страни, пораждани от корупцията, слабия контрол и лошата инфраструктура. Това обяснява решението на лидерите на държавите от Г-8 от миналия месец да засилят международните правила за ядрена безопасност.

Скоростта, с която компанията – оператор на японската АЕЦ „Фукушима-1“, загуби контрол над ситуацията и последвалото разтопяване на горивото в трите реактора, последвалите експлозии и прегряването на резервоарите за отработено гориво бяха сигнал за пробуждане за ядрените регулатори по света.

След като в една модерна, стабилна демокрация може да има пропуски в законовото регулиране, слабости в инфраструктурата и да се стигне до бавна реакция на властите на кризисната ситуация, то следва въпросът как други биха се справили в подобна ситуация.

Регулация и корупция

За мнозина главното правило за гарантиране на ядрената безопасност е наличието на регулатор, който да е относително независим от правителството или влиянието на компаниите оператори. Критиците се опасяват, че авторитарните правителства няма да толерират наличието на регулатор, който да претендира, че е независим или взема решенията си прозрачно.

Макар че регулаторите в западните държави също са критикувани за прекалено близки връзки с индустрията, която са призовани да контролират, те поне са отворени към медиите и подлежат на законодателен надзор.

Процъфтяващата корупция в някои развиващи се страни заплашва да доведе до пропуски в почти всяко отношение – от строителството на ядрените централи до осъществяването на контрола върху тях.

Инфраструктура и власт Макар да има общо съгласие, че съвременните реактори са по-сигурни в сравнение със старите, като например тези във „Фукушима-1“, винаги съществуват опасности. При ядрената катастрофа в Япония например критичният момент бе изключването на тока, а впоследствие и сривът на резервните генератори вероятно в резултат на цунамито, последвало земетресението на 11 март.

В много развиващи се страни електроснабдяваването все още е проблем, който може да изложи на риск ядрените централи.

Друг проблем на инфраструктурата в някои страни е лошото състояние на пътищата, което ще затрудни бързия достъп до централите, ако се наложи спешна помощ. Виетнам например има само една голяма магистрала север-юг и множество провинциални пътища, претоварени от камиони, автобуси, велосипедисти, добитък, кокошки и деца, отиващи или прибиращи се от училище.
Дефицит от знания

Управлението на опасните отпадъци – било то от болници, промишлени производства или от отработено ядрено гориво, е проблем на много места по света. В грамата на САЩ се цитира заместник-министърът Тиен да казва, че страната трябва да създаде депо за ядрени отпадъци и да „подобри контрола над вноса и износа на радиоактивни материали“. Западни експерти се съмняват във възможностите на Виетнам да се справи.

Липсата на знания и инженерни умения също представлява риск в много части на света. „Безопасността на една ядрена централа не зависи от оборудването, техническите аспекти или проекта, а най-вече от хората, които я управляват“, твърди Фам Дуи Хиен, един от водещите ядрени специалисти на Виетнам и бивш директор на Далатския институт. „Ние не разполагаме с човешка сила, със знания, с опит“, констатира той пред „Ройтерс“.

Заплахата е реална

След десетилетие на застой след инцидентите на остров Три майл през 1979 г. и чернобилската авария през 1986 г. представители на ядрената индустрия твърдят, че мащабното разрастване на ядрената енергетика е станало неизбежно.

По данни на Световната ядрена асоциация преди трагедията във Фукушима в процес на изграждане в света са били 62 реактора, предимно в Русия, Индия и Китай, в процес на планиране или поръчване са били 158, а други 324 са били предложени. За сравнение, през 2008 г. в целия свят функционират само 438 реактора, без промяна спрямо 1996 г.

Мисията на МААЕ е да улесни безопасното използване на ядрената енергия за мирни цели в нови страни потребителки. Тя обаче не е регулатор и може единствено да съветва и да насочва стремящите се да станат ядрени сили, но няма правомощия да спира проекти или да налага санкции. Нейната очевидна слабост се прояви при кризата във Фукушима.

Макар че нейни представители не коментират инцидента, от техен доклад от 1 юни става ясно, че Япония е подценила риска от цунами и че „системите за ядрена регулация трябва да реагират адекватно при извънредни събития… и да гарантират запазване на независимостта на регулатора“.

На световната ядрена конференция през април в Чикаго представители на индустрията обвиниха медиите, че са преувеличили катастрофата във Фукушима, макар да признаха, че опасенията са реални.

Директорът на Световната ядрена асоциация отхвърли обвиненията, че японският регулатор не се е справил адекватно и не смята, че кризата във Фукушима поставя нови въпроси пред развиващите се страни или онези, които вече разполагат с АЕЦ.

И докато предизвикателствата в много държави са от техническо естество, за други „черният лебед“ може да се окаже геополитически.

Размириците в Северна Африка и Близкия изток могат да засегнат сигурността на енергийните мощности и ядреното гориво, като някои от страховете могат да се превърнат в оръжие в случай на преврат или ако попаднат в ръцете на терористи.

„Няма да сгрешим, ако кажем, че политическият риск ще бъде внимателно изследван в бъдеще“, казва Ян Макиулис, консултант по ядрени рискове в парижката компания JLT Global Nuclear Practice Group. „Ако трябва да съм честен, мен не ме плашат проблемите с технологиите“, твърди той пред „Ройтерс“.

Източник dnevnik.bg

>Над 90 хил. души все още без дом след труса в Япония


>

Три месеца след като североизточна Япония пострада от земетресение с магнитуд 8,9, последвано от мощно цунами, над 90 000 души продължават да живеят във временни подслони, предаде ДПА.
Построени са около 28 000 временни къщи за евакуираните, което е малко над половината от планираните от правителството 52 000.
Много от евакуираните обаче са отказали да се преместят във временните жилища, защото се безпокоят от недостатъчните помощни услуги в сравнение с тези от убежищата. А и някои от жилищните комплекси се намират в отдалечени райони.
Една от причините за твърде бавното възстановяване в страната е огромното количество отломки, които трябва да се разчистят в засегнатите райони.
От 2 400 тона руини, до момента са разчистени само 22%, съобщи министерството на околната среда. Бедствието от 11 март лиши от работата им близо 120 000 души в префектурите Мияги, Ивате и Фукушима.
Потвърдените смъртни случаи след бедствието в страната са 15 405. Други 8 095 души са в неизвестност, сочат данни на японската полиция.
Десетки хиляди души ще излязат днес в цяла Япония, за да изразят недоволството от енергийната политика на японското правителство.

Демонстрантите искат страната да скъса с ядрената енергия след природното бедствие от 11 март, което предизвика и катастрофа в ядрената централа във Фукушима. Оттам и днес, три месеца след бедствието продължават да изтичат радиоактивни материали.

Източник dnes.bg

>Китай изпревари Япония и вече е втората най-силна икономика в света


>

Китай измести Япония и вече е втората най-силна икономика в света след САЩ, съобщи Би Би Си като се позова на данните за БВП на Япония за 2010 г. 

В края на годината японският БВП възлиза на 5.474 трлн. долара докато същият показател на Китай е 5.8 трлн. долара, информира медията.

Икономиката на Япония се повлия от намаления износ и свитото потребителско търсене, докато бумът на промишленото производство в Китай продължава. Ако китайската икономика продължи да нараства със същите темпове, страната може да изпревари САЩ след около десет години, прогнозира Том Милър от пекинската консултантска компания GK Dragonomics. Все пак, анализаторът припомни, че изчислен на човек от населението БВП на Китай е около 4500 долара, докато в Япония – около 40 хил. долара.

В Япония не се притесняват особено от отстъплението в класацията, което се случва за първи път от 40 години. Според министъра на икономиката Каору Йосано бумът в съседен Китай е добра новина за японския бизнес. Страната е наш основен партньор и все по-важен пазар за компании като Sony, Honda или Toyota, казва министърът. 

Източник dnevnik.bg